Специализирана книжарница "ЛОГОС"

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВА ЧАСТ

1. Епохата на Водолея                          

2. Човешките коренни раси и техните подраси

3. Това велико тайнство - Рождество Христово

4. Торинската плащаница

5. Второто пришествие на Христос

6. Нашите духовни учители

7. Посветени и адепти

8. Първо посвещение - Рождество

9. Второ посвещение - Кръщение

10. Трето посвещение - Преображение

11. Четвърто посвещение - Разпъване на кръст

12. Свещените болки - знак за духовно раждане

13. Титаник, летните жеги и . . . още нещо 

ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ

Вероятно някои от читателите на тази книга са запознати с темите, които искам да засегна в следващите страници. С тези от вас обаче, които не са чували или чели почти нищо за настъпващата епоха на Водолей, както и за човешките коренни раси и техните подраси бих искала да споделя моите досегашни познания в тези области. Ще се постарая да изложа въпроса по максимално опростен и схематичен начин.

За да разберем в по-голяма дълбочина за каква епоха става дума, е необходимо да вземем под внимание явлението прецесия. Всички знаем, че движейки се по своята орбита около Слънцето, Земята се върти и около оста си. Но освен сложното въртеливо и въртеливо-постъпателно движение, тя извършва и още едно. Вследствие на несиметричността на планетата ни (всеизвестно е също, че тя не представлява идеално кълбо), както и на влиянието на Луната и това на Слънцето, тя е засегната от едно друго движение. Това движение наподобява въртенето на пумпал, който забавя постепенно скоростта си, а малко преди да спре окончателно, оста му започва да описва окръжност. Ето това описване на подобна окръжност от Северния полюс на земната ос, в резултат на бавното  ú трептене, се нарича прецесия.

Погледната от Северния полюс, Земята обикаля около Слънцето и се върти около оста си по посока, обратна на часовниковата стрелка. При тези си движения, в продължение на един календарен месец Слънцето изгрява последователно в зодиакалните съзвездия Риби, Овен, Телец и т. н. в ред, който ни е добре познат от астрономията и астрологията. Окръжността, която северният полюс описва в резултат на прецесията, е по посока на часовниковата стрелка. Преместването на земната ос по тази въображаема окръжност се извършва със скорост един градус на всеки седемдесет и две години, и извършва пълния цикъл за 25 920 години. Този цикъл се нарича прецесионна година, която, както и земната година, се дели на дванадесет “месеца”.

Тъй като променя бавно положението си по отношение на небесната сфера, оста на Земята се насочва с течение на времето от едно зодиакално съзвездие към друго, но в обратна последователност - Овен, Риби, Водолей. . . Периодът, за който земната ос изминава 1/12 част от тази прецесионна окръжност се нарича  прецесионен месец и е с продължителност 2 160 години. Всеки прецесионен месец носи името на съответното съзвездие - Скорпион, Стрелец, Козирог и т. н. Последните три знака, или епохи, са били Телец, Овен и Риби. 

( Според съвременните изчисления точните цифри са съответно: 71,6 години = на един прецесионен “ден”; 2 148 = на един прецесионен “месец”; и 25 776 = на една прецесионна “година”. Цифрите, изложени по-горе, са резултат на закръглянето на основното число 71,6 на по-удобното 72. Това число, както и производните му, получени чрез различни аритметични действия, могат да бъдат открити в почти всички световни митове, легенди и свещени писания, което ни навежда на мисълта, че от най-дълбока древност предците ни са били добре запознати с прецесията).

Казано с езика на астрономията, за времето на един прецесионен месец, в деня на пролетното равноденствие, съответното зодиакално съзвездие изгрява хелиакално - това специфично явление, известно като хелиакално изгряване,  означава изгряване на звезда или съзвездие призори, точно преди да изгрее Слънцето. В настъпващата Нова епоха всяка пролет, в деня на равноденствието, в продължение на 2 160 години, то ще изгрява във Водолей. Космическите енергии, до голяма степен влияещи върху развитието на Земята, които досега идваха от Риби, вече се заменят от тези, на Водолей. Според посветените и мъдри Учители, пазители на знание далеч превишаващо представите ни и способностите ни за разбиране, тези енергии оказват значително въздействие върху планетарния живот и нашето еволюционно развитие.

Според астрономите епохата на Рибите започва около 150 години преди Христа. Базирайки се на едно средно времетраене от 2160 години, преминаването в ерата на Водолея - следващият знак, “прободен” от оста на Земята, би трябвало да завърши около 2010-а година. В удивителния календар на маите, открит сред каменните надписи върху забележителните им архитектурни паметници,  за край на този цикъл е посочена датата 23 декември, 2012 година. Това е денят на зимното слънцестоене, празникът с който този древен народ е чествал раждането на новото Слънце. Всички древни свещени писания сочат, че с настъпването на Новата ера човечеството ще познае ново морално, религиозно и духовно преображение. Преходът от една епоха в друга не се осъществява  за ден или година. Символите продължават от един цикъл в друг, обичаите се променят постепенно, преди да излязат от употреба и да изчезнат. Твърди се, че преходът към Водолей е започнал в началото на 20-ти век. И ако се вгледаме в историята и развитието на човечеството ще забележим неговите знаци.

*   *   *

И ето че с математическа свръхточност, безпристрастно и неумолимо, хронометърът на Вселената вече отмери последните секунди на нашето земно време, определено от нас като 20-ти век и второ хилядолетие. Вероятността да се родим и живеем на прага между две столетия е малка, но тя е още по-нищожна, когато става дума за преход от едно хилядолетие в друго и от една ера в друга. За някои от нас, които се намираме точно в този отрязък на времето и пространството, този факт е още един шанс, за други - привилегия, а за трети - участ.

Много се говори и пише, особено в последно време, за вероятните катаклизми и злощастия, с които този троен преход ще бъде съпътстван. Стремежът на човека към някаква, макар и относителна сигурност, от край време го е подтиквал да се опитва да повдигне завесата, разделяща днес от утре. Какво ще се случи, какво ни очаква, можем ли да избегнем бедите, ако изобщо предстоят такива? Въпроси, въпроси . . . и все без ясни и категорични отговори. Но ние не се отказваме така лесно. Ако собственият ни разум и вътрешно усещане не могат да ни поднесат отговорите, започваме да ги търсим вън от себе си. Спомняме си за Откровението на Йоан и загадъчните стихове на Нострадамус. Преравяме свещените писания, пророчествата, астрологичните прогнози. Само за да се убедим, че всички те намекват завоалирано или чрез символи и алегории предсказват все едно и също - времената, в които живеем, са времена на промяна.

Тази промяна няма да се стовари изневиделица върху слисаните ни глави. Знаците, предвещаващи нейното настъпване, са разпръснати навсякъде около нас. Вярно е, че не всички притежаваме проникновение и знания, за да можем да ги разчетем. Но вярно е също, че с детинско упорство отказваме да съзрем и тези, които буквално ни вадят очите. Ако не съумяваме да разтълкуваме астрологичното послание на звездите, ако текстовете на древните пророчества са непонятни за нас, то нима сме дотолкова неграмотни, та да не можем да доловим знаците, които Земята изправя току под носовете ни. За себе си съм дълбоко убедена, че щом този планетарен Разум намира за целесъобразно да ни ги даде, то това има своето значение и смисъл. Вярно е, че чрез сляпата си неразумност и безотговорност сме я докарали дотук, но е вярно също така, че все още можем да направим нещо. Ако не да отменим евентуалните злощастни събития, то поне да смекчим последиците от тях. Длъжни сме да проумеем, че каквото и да предстои, то ние - цялото човечество, имаме пръст в тая работа и носим не само морална, но и кармична отговорност за всяко свое деяние.

По мое мнение промяната, която се очаква да настъпи, се фиксира във времето не на базата на условното, установено от нас летоброене. Вече стана дума, че от началото на нашия век земната ос с бавно трептене се насочва към съзвездието Водолей, излизайки от епохата на Риби.  И според мен именно новите енергии, които оказват все по-ясно изразено влияние върху Слънчевата ни система, и в частност върху Земята, ще предизвикат тези промени. Преминаването от една епоха в друга винаги е било съпътствано не само с геологични промени. Променяло се е и съзнанието на хората. От сцената на световната история са слизали култури, цивилизации, религии. Появата на нов живот - в космически смисъл, винаги е била предшествана от родилните мъки на планетата ни и нейните обитатели.

Астрономите и астролозите, подкрепяни от ясновидци и пророци твърдят, че преминаването от една ера в друга обикновено е съпътствано от сериозни планетарни катаклизми. Но всички знаем, че точните и духовните науки при своите прогнози определят в основни линии тенденциите на предстоящите събития. И до последния момент нищо не е строго и окончателно предопределено. По мое мнение, каквото и да ни предстои, в крайна сметка последната дума ще има слънчевият Логос.

Най-общо казано, това е онзи велик Разум, чието проявено тяло е видимото физическо Слънце. Той управлява планетите, съставящи слънчевата ни система, и на него е поверен този отрязък от Вселената, който той дарява с живот, ръководи, а когато се наложи - и брани от космически нашественици и натрапници.

По низходящ път в небесната йерархия е Земята. Друг велик Разум, ограничен в триизмерната рамка на физическото проявление, създал и продължаващ да усъвършенства нашата планета. Задачата му е по този начин да предостави “място” във времето и пространството, както и подходящи условия, за развитие на енергийните единици, изграждащи четирите природни царства - минералното, растителното, животинското и човешкото. Духът на Вселената, въплътен във всеки един представител на всяко едно от тези царства, има основната цел да ги стимулира да се развиват и еволюират, учейки се да живеят и работят заедно, задружно, синхронизирано. И ако ние - човеците, притежавайки индивидуален разум, до този момент не сме съумели да осъзнаем мястото и предназначението си във Вселената, може би не ни е оставено много време, за да го сторим.

Великата промяна, която се очаква да настъпи, не означава непременно свършек на света - т. е. тотална гибел на планетата и нейните обитатели. Такива крайни мерки винаги са съобразени с основния принцип на Вселената за целесъобразност. Докато, като клетка в нейния организъм, ние живеем в хармония с останалите клетки, без да застрашаваме себе си и тях - дотогава шанс за оцеляване има. Планетата - като крайна мярка, може да бъде изведена “временно” от веригата, единствено, ако това е по-малко застрашително за целия организъм, отколкото продължаването на нейното съществуване. Окуражително е, че в нито едно пророчество времето за “края на света” не е строго фиксирано. По думите на Христос: “А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец”.  (Матей 24 : 36)

Ето защо все още не е късно да предприемем промяна - всеки лично за себе си и всички ние - заедно. Да заменим злобата, алчността и омразата с любов. Само това се иска и очаква от нас. Може да ни се вижда трудно, но не е невъзможно.  Да си припомним за разбойника, разпънат заедно със Спасителя. Той се е разкаял мигове преди смъртта. И с това си е спечелил правото да се озове в рая. Посланието е толкова просто и ясно дадено. Наистина - все още не е късно. И все още имаме време и възможност за покаяние и осъзнаване, а след това - и за промяна в мисленето и поведението си. 

Смятам, че преминаването от една ера към друга не представлява единствено планетарна опасност. Този преход би могъл  да се окаже шанс за човечеството, ако то обаче предприеме такава промяна. Трите прецесионни месеца, поставени под знаците на Телеца, Овена и Рибите обхващат 6 480 години. Този век е прочутият Кали Юга на индийците - Железният век. Всички предания описват този цикъл като век на увеличаващо се насилие и мрак. Днес се намираме в неговата крайна точка. Навсякъде по земното кълбо наблюдаваме кървави военни конфликти, геноцид, насилие, глад и природни бедствия. Човечеството е поставено пред избора да се вслуша в призива на Христос за любов и братство - и да оцелее. Или да продължи да се самоунищожава, да нарушава екологичното равновесие на планетата и с това да подпише собствената си присъда. Правото на избор ни е дадено. А как ще го упражним зависи от всеки един от нас. От нас самите зависи дали ще отречем завистта, егоизма и омразата в името на любовта. И в ерата на Водолея ще имат възможността да прекрачат (може би в следващия си живот) тези от нас, които се окажат достойни за това. В Премъдрост Соломонова е записано: “Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите”. Иска ми се да вярвам, че тази горчива чаша, наричана Краят на времената, ще ни отмине. Стига само, обезумели и безразсъдни,  да не си я изпросим сами.  

*   *   *

Този сложен и труден преход, едновременно от ерата на Риби към ерата на Водолей, от епохата на Кали юга (Желязната ера) към Сатиа юга (Златната ера), плюс прехода към шеста подраса на Пета коренна раса, е период, колкото уникален, толкова и критичен за планетата ни и за всички форми на живот, които я обитават. Период, който всички заедно ще трябва да преминем - по възможност без излишни сътресения и страховити катаклизми - за да продължим своята звездна одисея, но вече на едно по- високо стъпало на развитие.

Мощните духовни енергии, които вече достигат до Земята, предвещавайки настъпването на Новата епоха, се възприемат интуитивно от цялото човечество и най-вече от хората, които вече са развили своите свръхсетивни  способности. Днес все повече хора вече започват ясно да осъзнават, че освен физически са и духовни същества. Показателен е все по-нарастващият интерес към религиите и духовните учения. Не е случайност, че на книжния пазар една след друга се появяват книги, изнасящи духовни знания, достъпни в продължение на векове единствено за доказалите себе си служители на Светлината.  Този факт иде да покаже, че голяма част от човечеството е достигнала до степен на духовна зрелост, позволяваща му да усвои новите знания. Знания, които ще ни помогнат да достигнем до едно по-високо стъпало на просветление и разбиране на Вселената и самите себе си, и въоръжени с тях да прекрачим в ерата на Водолея.

ЧОВЕШКИТЕ  КОРЕННИ РАСИ И ТЕХНИТЕ ПОДРАСИ

Въпросите, касаещи произхода и развитието на човешките коренни раси и подрасите им, са доста сложни, както за излагане в кратка форма, така и за възприемане от страна на читатели, които не проявяват по-задълбочен интерес към духовните науки. Те и не са предмет на тази книга. Но въпреки това ще се опитам да внеса поне малко яснота по темата - дотолкова, доколкото тя ще ви помогне по-пълно да вникнете в съдържанието на следващите глави. Читателите, които в резултат на изложеното по-долу почувстват по-траен интерес към знания по темата, могат да потърсят по-подробни и изчерпателни данни в други литературни източници,  които поднасят много по-разширена  информация в тази област.  

*   *   *

През цялата си неписана и писана история човечеството се е саморазделяло, изхождайки от племенните си, расовите си или религиозните си  различия. Това изкуствено противопоставяне векове наред е ставало, а и все още е, повод за безконечни икономически, политически и военни конфликти. В паметта на много от съвременниците ни все още е жив споменът за последната Световна война, довела до  неописуеми страдания на милиони човешки същества. Обявяването на една нация за висша раса, превъзхождаща и - като следствие от това, имаща право да господства над останалите нации и раси, създаде в умовете на хората негативно отношение към самата дума раса. Като резултат от това погрешно схващане, все по-широкото използване на понятието шеста раса създава у незапознатите с духовните науки хора представата за някакъв самообявил се духовен елит, чиито намерения са да постави (за пореден път) останалата част от човечеството в неравноправно и подчинено положение. Истината обаче е съвсем друга.

Мисля, че Бърнард Шоу беше казал: “Като се замисля - всички сме голи под дрехите”. И в тези слова се крие велика истина. Въпреки различията във външния ни облик, вътрешно всички ние си приличаме. Всички ние, посредством душите си, сме едно цяло, образувайки груповата душа на човечеството, като всеки един от нас представлява клетка в този по-голям организъм. Индианецът от Перу или Мексико, маорът от Нова Зеландия, азиатецът или европеецът - всички ние страдаме, обичаме и се радваме по един и същи начин. И - за жалост - дори мразим по един и същи начин. Имайки предвид  божественото си единоначалие, е чист абсурд да се саморазделяме на бели, черни, жълти или каквито и да било други цветове на кожата. Още по-голям абсурд е да определяме хората - според расовата им принадлежност, на висши и низши. На тази планета съществуват просто човешки същества с различна степен на развитие. Ако сведем нещата до едно средно училище, нима десетокласника смята първолака за по-низше същество от себе си? Та нали това е само едно дете, което тепърва ще усвоява знания и ще разгръща дарбите и възможностите си. И нищо чудно години по-късно, развивайки способностите си, да се окаже далеч напред спрямо същия този десетокласник.

*   *   *

От гледна точка на духовните науки понятието раса не се покрива с  общоприетата ни представа за биологични видове с определени и характерни антропологични белези. Става дума не за тях, а за паралелни и взаимно проникващи се еволюции: на духа, на съзнанието, и на формата - като тяхно крайно средство за проявление, с цел натрупване на опит и последвалия го непрекъснат растеж. В този смисъл основната характеристика на всяка коренна раса е нейната степен на духовно развитие, т. е. еволюцията на духа чрез разширяване на съзнанието. Затова ще оставим настрана бялата, черната, жълтата и останалите познати ни раси, които са резултат от еволюцията на формата - т. е. тялото, а ще се спрем на расите от гледна точка на еволюцията на духа и съзнанието.

  От самото зараждане на живота на нашата планета духът е следвал своята космическа еволюция, изграждайки си и подходяща за съответното ниво на развитие материална форма за проявление. Всяка нова раса е донасяла със себе си натрупаното от еволюционния опит и е продължавала развитието си на ново, по-високо ниво. Всяка коренна раса, следвайки седмичния принцип на Вселената, се дели на седем подраси, като една от тях - в строго определена зависимост, е пораждала следващата основна раса. Най-високата степен на развитие на съзнанието, която човечеството като цяло е достигнало да сега, е пета коренна раса, с частична поява на представители на шестата ú подраса. Хора, достигнали до това ниво на духовно развитие, вече живеят въплътени на Земята. В бъдеще техният брой непрекъснато ще се увеличава, постепенно оформяйки шеста коренна раса. По-долу ви предлагам кратък обзор на коренните раси, подрасите и техните представители. Всяка раса има своя характерна култура и се е развивала на определен за нея континент.

За първите две коренни раси - поларианската и хиперборианската - се знае малко, защото липсват всякакви документи и паметници. Формите, т. е. телата, които са били обитавани от зараждащото се съзнание, по нищо не напомняли за днешната форма и структура на човешкото тяло. Уместно е сравнението с детския зародиш, развиващ се в майчината утроба, който, в началните си фази на развитие, има съвсем слаба прилика с новородения човек.

ТРЕТА КОРЕННА РАСА - ЛЕМУРИЙСКАТА

Счита се, че тази раса е обитавала огромен континент, наричан Лемурия. По това време - преди около 18 милиона години, по-голямата част от днешната суша била под водата. Африка, Америка и Европа почивали на дъното на океана. От днешна Азия съществувала съвсем малка част. Покрай екватора се простирал гигантски континент, обхванал голяма част от днешните Тихи океан и Индийски океан. За останки от този древен материк в наше време се считат днешните Австралия, о-в Мадагаскар, част от Южна Америка и др. Тази раса е била раса на гиганти, притежаващи свръхчовешка сила. Сила, която им давала възможност да се защитават от гигантските чудовища от Мезозойския и Ксенозойския период. За внушителните размери на лемурийците свидетелстват статуи с размера на телата им, вероятно издигнати от тях. Гигантските статуи, открити на Великденския остров, някои от които с височина от 6 до 9 метра, много от т. нар. мегалитни паметници, открити в Африка, на някои Тихоокеански острови и Южна Америка, са най-красноречивите и поразителни паметници на тези първобитни великани. Загадъчни, поразяващи с внушителните си размери и хармонични пропорции, те мълчаливо ни подсказват как приблизително е изглеждал древния лемуриец.

Цветът на кожата  на тази раса е бил предимно черен, с нюанси към червено, челото - ниско и тясно, носът - широк и сплеснат, а челюстите - силно издадени напред. Интелектуалното развитие на представителите ú е било на ниско стъпало, но въпреки това третата коренна раса успява да създаде развита цивилизация, защото нейни ръководители и наставници са били напреднали същества - Посветени, завършили своята еволюция през предходни вселенски епохи.

Основната задача на тази раса е била да развие и  усъвършенства, а по-късно - и да се научи да използва и контролира физическото тяло, създавайки възможно най-добър “дом” за духа, съобразен с условията за живот, които в онези далечни времена планетата предлагала. Съзнанието е било фокусирано именно върху тази най-инертна и груба дреха на душата. Нашият далечен прародител бавно овладявал най-плътния си носител и неговия двойник - етерното тяло, подчинявайки се най-вече на инстинктите си за оцеляване и продължаване на рода. Самосъзнанието на тогавашните хора е било слабо развито - човекът е бил потопен в общото съзнание на рода и племето. Притежавал е неясни, инстинктивни ясновидски дарби и си е служел широко със силата на низшата магия.  Необходимостта от оцеляване развила у лемуриеца висока степен на агресивност - качество, което до голяма степен му е било необходимо, като се имат предвид и представителите на животинското царство с гигантските си размери, с които той е трябвало да съжителства и да поделя жизненото пространство. Силно развитият полов нагон, необходим за оцеляването и продължаването на рода, довел обаче до ексцесии, сексуални злоупотреби и извращения. Тези фактори постепенно предопределили упадъка на лемурийската раса.

Раждането и гибелта на основните раси винаги са били съпътствани и от геоложки промени на земното кълбо, предизвикани от изменението в наклона на земната ос. След като трета раса достигнала апогея си, тя постепенно започнала да запада. Древният континент Лемурия започнал бавно да потъва. Разрушен под действието на вулканите, той е бил залят от вълните в резултат на земетресения, подземни огньове и разтваряне дъното на океана. Най-големият остатък от него сега е Австралия.

Остатъци от древните лемурийци днес са народите от т. нар. етиопски тип - чернокожите: негри, бушмени, австралийци и т. н.

ЧЕТВЪРТА КОРЕННА РАСА - АТЛАНТСКАТА

След потъването на Лемурия над повърхността на водата постепенно започнал  да изплува нов континент. Този огромен нов материк опасвал почти цялото земно кълбо, като започвал от днешен Китай и Япония и се съединявал със западните брегове на Северна Америка. Той обхващал и част от: днешна Индия, о-в Цейлон, Бирма, Малайския п-ов, Персия, Египет, Арабия, Абисиния, земите, които сега се намират под Средиземно море и още по на запад - Италия, Англия, Испания, земите под Атлантически океан, та чак до Южна и Северна Америка. С течение на времето и вследствие на геоложките промени постепенно голяма част от тази необятна суша се озовала под водата. Приблизително в средата на днешния Атлантически океан изплувал величествен нов континент - загадъчната и легендарна Атлантида.

Официалната наука все още оспорва съществуването на Лемурия и Атлантида, както и на цивилизациите и културите, които са ги населявали, поради “липса на неоспорими доказателства”. Лично аз смятам, а това не е само мое мнение, че доказателствата за тяхното съществуване са разпръснати по цялата планета. Някои от тях са с такива внушителни размери, че буквално ни вадят очите. Но, както се казва в един популярен афоризъм, “най-сигурният начин да се скрие нещо, е то да се постави на най-видно място”. Това, че ние не ги съзираме, или по-точно - не умеем да ги разчетем, се дължи на непознаването на езика, на който са написани. Убедена съм, че когато човечеството достигне духовна зрелост, позволяваща му да използва разумно и за всеобщо добро знанията, закодирани чрез тези знаци, ще се намерят учени, които да разчетат и разтълкуват техните послания.

Мистериозна и обвита в тайнственост, Атлантида обаче продължава да провокира въображението и търсещата природа на човешкия дух. Днес много археолози, историци и изследователи се впускат в изследване на дъното на Атлантическия океан в търсене на останките на този древен континент. В пресата се появяват оскъдни данни за резултатите от тези проучвания, които обаче все още не се приемат за неоспорими научни доказателства. 

*   *   *

Хората, населяващи този приказен континент, били по-ниски от своите предшественици - лемурийците, но все пак били великани - достигали до 3,5 м. Но като се има предвид гигантската растителност и животните с огромни размери от онова време, този ръст е давал на атлантите равнопоставени шансове за оцеляване.

 С течение на хилядолетия ръстът им постепенно се смалявал. Цветът на кожата на първата подраса бил тъмночервен, а на втората - червено-кафяв. Съзнанието им би могло да се нарече детско. Ето защо развитието им протичало под непосредственото ръководство на Великите Наставници, както е било и при Лемурия. В резултат на това третата подраса на атлантската раса - толтеките - преди приблизително 1 милион години достигнала върха в развитието на четвърта коренна раса.

Толтеките също били високи на ръст, който с течение на времето се смалил, достигайки ръста на днешния човек. Цветът на кожата им бил медночервен. Потомците им са днешните чистокръвни представители на перуанците и ацтеките, а също и червенокожите индианци от Северна и Южна Америка. След дълги междуособни войни между отделните племена, толтеките създали най-могъщата империя сред народите на Атлантида. Тяхната епоха станала Златен век в историята на континента. Изкуствата и науките процъфтявали. През този период четвърта коренна раса достигнала връхната си точка. Нито една от останалите подраси на Атлантската раса не могла да се сравни с толтеките.

За архитектурни паметници, достигнали до нас от тази епоха, се считат: величествената пирамида в Чичен Итца - Юкатан, Мексико; храмовете и пирамидите на маите; други паметници, открити в Централна Америка. В преданията на ацтеките и маите, които се смятат за техни наследници, са запазени оскъдни данни за съществуването на този тайнствен и непознат народ. Откритите на територията на днешно Мексико огромни скулптурни изображения на човешки глави с негроидни черти, издялани от монолитни базалтови блокове, тежащи по 20 тона  са предполагаеми останки от тази далечна епоха.

Твърди се, че в онези далечни времена атлантите са имали забележителни познания по ботаника, химия, математика, астрономия. Високо развити били писмеността и лечителското изкуство с магнетизъм, както и въпросите, засягащи селското стопанство и земеделието. Методът да се предизвиква дъжд по желание е бил известен. Голямата страст била архитектурата. Обществените здания и храмове поразявали със своята масивност и гигантски размери. Подобни на тях са останките от величествените храмове на древния Египет.

Атлантите боравели с високо развита техника и реализирали идеята за въздушен кораб и летяща машина. За построяването на тези летателни апарати те използвали особена и непозната днес смес от три метала. Тази смес била много лека и блестяща. Двигателната сила е бил определен вид ефир. Далечен отглас от тези впечатляващи постижения е останал в легендите и митовете на древна Индия, Гърция, Египет и други култури. В древноиндийския епос са описани подобни летателни машини, наричани Вимана. Съществуват дори и уподобяващи ги доста сполучливо рисунки, стенописи и барелефи, украсяващи древните храмове. Изхождайки от тях много съвременни изследователи по въпросите за НЛО стигат до извода, че това са доказателства за посещения на представители на извънземни цивилизации на планетата ни.

По времето на Атлантида тогавашното човечество е имало за задача да развие и усъвършенства, а след това и да осъществи частичен контрол от страна на съзнанието над астралното тяло - т. е. над чувствата и емоциите. Свръхизявата и презадоволяването на низшите желания обаче, както и стремежът за притежание, породили у хората чрезмерна агресивност и съперничество. Поради тези причини приблизително 100 000 години след Златния век започнал упадъкът на великата раса на атлантите. Поради това, че повечето хора от тази епоха притежавали способността да управляват психичната енергия, както и частични познания относно тайните сили на Природата, една част от тях постепенно започнала да злоупотребява с тези знания и възможности.

Вместо да продължават да използват съкровените знания за развитие и възход, кралете, мнозинството от духовенството и значителна част от народа лекомислено ги насочили срещу целите на еволюцията. Егоизмът, алчността, завистта и омразата намерили проявления в черната магия и магьосничеството. Насърчавани от магьосниците и адептите на тъмните сили, хората се поддали на животинските си инстинкти.

Когато извращението на природните и еволюционни закони достигнало апогея си, континентът бил разтърсен от първата ужасна катастрофа. Голяма част от него, включително и столицата - Градът на Златните Врати, била пометена от вълните на океана. Милиони хора загинали. Било е в епохата на Миоцена, преди 800 000 години. Вследствие на тази кошмарна катастрофа Атлантическият океан загубил полярните си области, а средната му част се раздробила. Американският континент се откъснал чрез пролив от породилата го Атлантида.  

*   *   *

Втората, по-малко значителна катастрофа сполетяла Атлантида преди около 200 000 години. Континентът се разделил на два острова:  северния голям, наречен Рута и южния - по-малък, с името Даития. Като последица от този катаклизъм настъпили определени промени на Американския континент, а територията на днешен Египет била наводнена. След него  расата на толтеките никога вече не достигнала предишния си блясък. Тъй като, въпреки сполетелите ги нещастия, оцелелите отново възобновили заниманията с черна магия, това довело до следващата катастрофа. Било време да се разчисти света за по-нататъшното му еволюционно развитие.

Следващата катастрофа надминала по мощ предишните. Това се случило преди около 80 000 години. Южният остров бил погълнат почти изцяло от разбеснялата се водна стихия. От северния оцеляла сравнително малка част - остров Посейдонис, споменат от Платон в съчинението му “Тимей”. Около 9564 година пр.н.е. и този остров - последна следа от някога огромния континент, бил залят от вълните. Останки от него са днешните Канарски острови.

Споменът за трите катастрофи, причинили гибелта на Атлантида, и последвалите глобални промени както на климата, така и на разпределението на сушата, се е запазил в митологизираната памет на цялото човечество. По света са известни над 500 легенди за Потопа, произхождащи от всички континенти и географски ширини, от които 62 са независими от месопотамската и еврейската, включена в Библията. 

*   *   *

Оцелелите от потъналия континент последователи и привърженици на черната магия основали свои култури на двата американски материка, където продължили своите злоупотреби със силите на Природата. Кръвопролитни човешки жертвоприношения, призоваване и използване на деструктивни сили от астрала, широк набор от заклинания и всяващи ужас ритуали - всичко това съществува и днес в тези географски райони в лицето на т. нар. вуду заклинатели.

Водени от стремежа си да им помогнат да намерят своето подобаващо място сред човешкото семейство, някои от Учителите от Бялата ложа самоотвержено се посветили на тази нелека задача. В продължение на дълъг исторически период те живели сред тези народи, помагали им да оцелеят в суровите климатични и географски условия и обучавали най-напредналите от тях в лечителството, изкуствата, занаятите и точните науки. Спомени за тези служители на Светлината откъслечно са се запазили в легендите на инките, маите и ацтеките, които донасят до нас образите им, обвити в митична тайнственост и величие. Образи на достолепни светлокожи мъже с покрити с бради лица, облечени в дълги до петите им бели дрехи. Великите Учители са оставили на тези народи впечатляващ набор от познания и умения в областта на астрономията, медицината, математиката - факт, който поставя пред съвременната наука непреодолима (засега) стена от препятствия и поражда много спорни въпроси относно източниците на всеобхватните и фантастични за онези времена знания. 

*   *   *

Предвиждайки пълното изчезване на Атлантида, Посветените пренесли Великата Бяла Ложа от обречения на гибел материк на изток - към европейския континент и Северна Африка. Учените и до днес си задават основателния въпрос, как изведнъж на това място на планетата се появила могъщата египетска държава, напълно развита и древна, без митични и героични традиции, като че ли никога не е била млада и слабо развита. И, както обикновено, на помощ идва теорията за посещение на високо развита извънземна цивилизация. . . Но да довършим нашия разказ.

 Както вече казахме, Посветените са били известени за предстоящата съдба на Атлантида. Затова, изпреварвайки втората катастрофа, те се пренесли в пустинната и слабо населена местност в северна Африка заедно със своите ученици и последователи. Там, необезпокоявани, продължили безпрепятствено работата си. Знанията, които те съхранили, положили основите на египетската цивилизация. По-късно на това избрано от тях място те основали първата Божествена династия и започнали да просвещават народа. Малко преди втората катастрофа били построени двете големи пирамиди в Гиза, с огромни зали, в които били обучавани и посвещавани в мистериите най-напредналите ученици.

Твърди се, че някъде в този район, надеждно скрити и защитени, се намират тайни зали, съхранили огромна част от знанията на тези загадъчни жители на потъналия континент. Доверявайки се на легендите и изследователския си нюх, както и на твърденията на много ясновидци, сред които и Едгар Кейси, много съвременни учени - археолози, историци, дори и журналисти, многократно са започвали издирвания, които по мистериозен начин са били прекъсвани - по различни поводи и при извънредно любопитни обстоятелства. Всеки непредубеден читател, запознат с историята на такива проучвания, неизбежно би стигнал до извода, до който достигнах преди години и аз самата. А той е, че просто не е дошло времето Атлантида да ни разкрие тайните си. Най-вероятно защото все още не сме дорасли за тях.   

*   *   *

Четвъртата подраса на Атлантската раса, която наследила толтеките била тази на туранците. Те били жълтокожи. По-голяма част от тях емигрирали на изток, като бавно се придвижвали към централното море на Азия и Жълтата река, докато окончателно се установили в центъра на Китай. Високите китайци от днешно време са нейни представители, лесно различими от дребните китайци от седма подраса.

Първичните семити - петата подраса - били бели. За нейни потомци се смятат чистокръвните юдеи, както и кабилите в северна Африка. От нея впоследствие е произлязла Пета коренна раса - арийската.

Шестата подраса е населявала районите около Средиземно море. Нейните представители - акадийците, известни по-късно като финикийци, били с бял цвят на кожата. За техни потомци се смятат древните етруски, скити, картагенци, баски и др.

Седмата култура на атлантската раса са монголите - с жълта кожа. Останки от тези народи са днешните тибетци, фини, маджари, ескимоси и др.

И така, с лемурийската раса се слага началото на умственото развитие на човека, въпреки че в този далечен период у него все още надделява главно емоционалната му природа. Основната задача на атлантската раса е била човекът постепенно да започне да развива своето самосъзнание, за да се почувства и оформи той като отделно, самоосъзнаващо се Аз. И тъй като до най-високо интелектуално развитие достигат представителите на петата подраса - древно-семитската, то съвсем логично от нея произлиза и Петата коренна раса. 

*   *   *

На това място ще си позволя малко отклонение. Поднасяйки на любознателния читател изложената дотук информация за историята и развитието на расите, стремежът ми е да помогна чрез нея да се вникне по-цялостно в замисъла на тази книга. Вярвам ще се съгласите с мен, че Вселената - с Галактиките, Слънчевите системи, Планетите, а в частност и нашата Земя в цялостния ú вид - поразява със съвършенството, хармонията и прецизността си. И че всичко това в никакъв случай не е плод на чиста случайност, а се подчинява на обективни природни закони и на определен План.

Континентите, върху които са се развивали предшестващите раси и които са предоставяли възможно най-подходящите условия за тяхната еволюция, бивали разрушавани последователно от вода и огън. Това се случвало тогава, когато за даден етап всички възможности за по-нататъшно развитие на расата били изчерпвани и, достигайки до своя разцвет, тя започвала да деградира. На пръв поглед тези разрушения биха изглеждали като наказание - плод на нечие висше решение, но ако се замислим, ще прозрем обективния ход на еволюцията, целяща духовен възход без външна намеса - т. е. при пълно действие на Закона за свободния избор.

Познанията за възникването, развитието и гибелта на предшестващите раси биха ни помогнали да осъзнаем в по-пълна степен смисъла на собственото си съществуване. И ако сме дотолкова слепи и неразумни, че да не се поучим от съдбата на Атлантида, то твърде е възможно да ни сполети нейната орис. Тя била погълната от водната стихия. Сега идва  ред на огъня. . . Огън, кипящ в недрата на планетата. Вслушвайки се в нейния глас, бихме различили ясно предупрежденията. Наводненията, земетресенията, изригващите вулкани, тайфуните и разрушителните урагани по всички точки на земното кълбо - трябва да сме слепи и глухи, за да не ги долавяме. . . А дали наистина не сме?

В митовете на индианците хопи от Аризона, които са далечни роднини на ацтеките се казва:

“Първият свят бе разрушен за наказание на човешките простъпки с всепоглъщащ огън, който идваше отдолу и отгоре. Вторият свят завърши, когато земното кълбо се отклони от оста си и всичко се покри с лед. Третият свят завърши с всеобщ потоп. Сегашният свят е четвърти. Съдбата му ще зависи от това, дали поведението на жителите му ще съвпада с плановете на Създателя”.

ПЕТА КОРЕННА РАСА - АРИЙСКАТА

Задачата на пета коренна раса е да развие висшите човешки умствени и психически способности. Както вече казахме, тя е произлязла от първичните семити, показали най-високи интелектуални постижения. От нейните седем подраси досега са се проявили само пет. Това са древноиндуската, древноперсийската, египетско-асиро-вавилонската, гръко-римската и съвременната западноевропейска култури.

Първата подраса от Централна Азия постепенно се изтеглила в Индия и там се установила на юг от Хималаите, завладявайки обширния полуостров Индустан. Нейни представители са не само арийските индуси, но и част от населението на Египет, от която произхожда висшата управляваща класа.

Втората подраса са арийските семити. Нейни представители са народите от Халдея, Асирия и Вавилон, а също съвременните араби и маври.

Третата е иранската, към която принадлежат древните перси и техните потомци - съвременните перси. Към четвъртата - келтската - принадлежат древните гърци и римляни, а също съвременните италианци, гърци, французи, испанци, ирландци, шотландци.  Към петата - тевтонската подраса - принадлежат славяните, скандинавците, холандците, немците, англичаните и потомците им, разпръснати по цял свят.  

*   *   *

Това накратко е обзорът на расите, населили и все още населяващи нашата планета от Сътворението до днешни времена. В продължение на необозрими по своята продължителност еони време физическото тяло на представителя на съответната антропологична раса е достигало, в резултат на еволюционното си развитие, ниво на годност да възприеме и понесе, без това да му навреди, степента на повишена вибрация на съзнанието, което го обитава. При еволюционния си напредък, разширявайки съзнанието и по този начин - повишавайки вибрациите си, душата се превъплъщава в тяло от тази раса, която е подходяща и способна да ги понесе. Затова тези души, които изостават в развитието си, се въплъщават в телата на т. нар. останки от предшестващите раси - Лемурийци, Атланти и т. н.

Ще илюстрирам казаното по-горе с най-обикновен електрически кабел. За да издържи на високо напрежение, той трябва да е с необходимото сечение и съпротивление. Не можем през кабел, пригоден за 220 V да пропуснем 380 V поради очевидната причина, че той просто ще прегори. Казано технически проводникът трябва да е съобразен с електричеството, което ще протича през него.

Телата, които обитават представителите на шеста подраса, са годни да понесат “високото напрежение” на душите-ветерани, заселили се в тях. На техните плещи е възложен тежкия товар - отговорността да поведат и изведат човечеството на следващото стъпало от общото ни еволюционно развитие. Огледайте се около себе си и ще ги разпознаете. Учени, писатели, творци на изкуството, откриватели, политици, хора на бизнеса. Мнозина от тях са във все още млади тела и тепърва ще се въоръжават със знания и опит, необходими им, за да се включат пълноценно в този решителен етап от развитието на живота на планетата ни. Те имат неизброими лица. Но това, което ги обединява е целта, която са си поставили и на която са подчинили целия си живот - забравяйки за себе си, да служат на другите.

Когато човек, в един от животите си, най-после премине през кризата на “юношеството”, навлизайки в духовната си зрелост, чрез разширеното си съзнание той автоматично, често без дори да го осъзнава с физическия си мозък, преминава в “ по-горен клас” - т. е. заема подобаващото му място сред представителите на следващата подраса или коренна раса. Тогава водещият мотив, който го движи все по-напред, и на който е подчинен живота му, вече не е желанието, а стремежът - към самопознание, развитие и духовно израстване. Това е онзи изначален божествен импулс, който го мотивира да върши добро и да бъде полезен не само за себе си, но и за другите. От този знаменателен момент, когато подбудите стават все по-чисти, а сърцето - все по-любящо, космическият Човек напуска низходящия път на инволюцията и поема към духовните висини. Пред смаяния му вътрешен взор се спуска, подобно на искрящия мост на дъгата, стълба от светлина, която води към небето. И по тази стълба на библейския Яков той поема по обратния път към дома носейки, дълбоко скътан в сърцето си, блестящ духовен елмаз, добит и шлифован от самия него. И именно поради това - безценен по своята същност .

ТОВА ВЕЛИКО ТАЙНСТВО - РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

                “Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие”

                                                                                                      Йоан. 3: 3

Преди 2000 години един Велик Учител, пратеник на духовната Йерархия, се въплъти на Земята, воден от огромната си любов към цялото човешко семейство.  Това централно  събитие в човешката история внесе огромна, макар и неосъзната напълно и недооценена тогава промяна в планетарния ни живот. Промяна, която човечеството отбеляза, като промени дори летоброенето. Започна Новата ера на нашето космическо развитие. Ерата на Рибите.

Рождество Христово донесе на света една нова надежда. Надеждата за опрощение и възкресение. Датата, чествана от целия християнски свят като дата на Неговото раждане - нощта на 24 срещу 25 декември, не е случайна. От гледна точка на астрономията, това е времето на зимното слънцестоене. От древни времена Посветените в мистериите са знаели, че Слънцето има както физическа, така и духовна сила. Физическата сила в лъчите на Слънцето е оплодяващият принцип на Природата. Той поражда растежа в растителния свят и чрез него поддържа живота в  животинското и човешкото царства. Тази физическа слънчева енергия достига най-високата си проява в средата на лятото, по време на лятното слънцестоене, когато дните са най-дълги, а нощите - най-къси. В това време духовните сили са най-слабо активни. От друга страна през декември, през най-дългите зимни нощи, физическата сила на Слънцето е спяща, а духовните сили достигат максималната си активност.

Тази циклична смяна на физическите с духовни енергии, осъществяваща се в малките цикли на деня, нощта, денонощието, както и в рамките на една календарна година, се повтаря и на всеки седем години. Нарастващата им мощ достига своя апогей през  седмицата от 21 до 28 декември на седмата година от този период, която е наречена  Седмица за групово въздействие, а самото събитие - Планетарен прилив, като 1998 година бележи връхната му точка за изтеклия седемгодишен цикъл.

Нощта на 24 срещу 25 декември е par exellens - Светата нощ на цялата година. За хората на Северното полукълбо, от където са произлезли всички днешни религии, в тази нощ Слънцето е точно под Земята и духовните влияния са най-силни. 

И така в Святата декемврийска нощ, в годината бележеща новото летоброене една ярка звезда изгрява над Витлеем, възвестявайки на света появата на Спасителя. Имало е, и все още има, много разисквания и спорове, както относно датата и годината на раждането на Христос, така и за Звездата на Витлеем. Някои смятат, че тя е просто символика и мит. Други се питат дали не е била ярка комета. Съществуват и хипотези относно едно изключително рядко съприкосновение на звезди и планети. Такова съприкосновение се получава, когато две или повече планети кръстосат траекториите си и от нашата позиция на Земята изглеждат, сякаш са се слели в една голяма звезда. Аз ще ви поднеса още една хипотеза. Да си представим, че тогава, в онази знаменателна нощ, четири звезди са се слели в една. Обединената им светлина би наподобявала тази, на една много голяма, пълна луна. Било е предсказано в древните пророчества, че в тази светлина ще се роди Той. Подобно на всички останали събития, описани в четирите Евангелия, включени в Новия завет, и Витлеемската звезда има и дълбоко символично значение. Това е ярката светлина, озаряваща човешкото сърце в тази тиха Свята нощ, когато душата дочува пророческата песен - “На земята Мир, Благоволение между човеците”.

Това, че великата духовната мисия на Христос обхваща цялото човечество, а не само един “избран” народ, днес се приема от всеки просветлен ум. За онзи исторически период обаче евреите, вече приели и утвърдили монотеизма, са били най-подготвени да приемат и разпространят новото Световно Учение. Мисията на Спасителя  е била да разкъса булото, спуснато пред храма на духа и да направи от тогава насам пътя към духовното Царство свободен за всички, които се стремят към него. “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът” - това е едно от неговите послания към нас.  С идването Му на Земята представата за Бог - суров и наказващ, изградена от Мойсей и пророците, бива заменена от Него с една нова представа - за Бог обичащ и прощаващ. Давайки  на човечеството едно ново Учение - учението на Любовта, заедно с него Христос ни е оставил няколко жизненоважни послания.

Първото му послание е, че всички ние сме братя по произход, защото произлизаме от един общ източник. “Аз и Отец едно сме” е казал Христос. Всеки от нас е един Бог в развитие. Всеки от нас носи божествената искра в себе си. И как я използваме по време на земното си пребиваване е наш избор и наша отговорност. Тези от читателите, които са чели Новия завет, си спомнят за притчата за господаря и слугите. Заминавайки на дълъг път, господарят дал на всеки от служителите си по няколко монети. Всеки от тях се опитал да умножи малкия капитал с изключение на един, който страхувайки се да не ги изгуби, заровил парите в земята, с което предизвикал справедливия гняв на завърналия се господар.

Още при сътворението ни Създателя ни е дарил искрица от своята божественост. И вследствие на това, което натрупваме около нея през животите си, ние се изкачваме или слизаме по еволюционната стълба. За предпочитане е да използваме дадения ни капитал, поемайки риска от временна загуба, отколкото да го заравяме в земята, т. е. да робуваме на земните си страсти и материалистични въжделения, водейки обезсмислено и безцелно съществуване.

Така, развивайки или не заложения във всеки от нас потенциал, от еднородното в началото на Сътворението човечество започнали да се открояват духовно напреднали човешки същества. Този индивидуален напредък е и причината, поради която едни от нас живеят единствено и само за себе си, докато други, надраснали себелюбието и егоизма, полагат всичките си сили, знания и умения пред олтара на човешкия напредък, преминавайки през живота като ярки комети, изцяло отдадени в служба на събратята си. Свободата в избора ни на решения, която ни принадлежи по право, е илюстрирана в Новия завет по един неподражаем начин. Хората, причинили смъртта на Христос са имали правото да избират - дали да Го приемат или да Го отхвърлят. За срам на човешкия род те са избрали последното, поемайки върху си тежката карма на убийците. Карма, която еврейският народ изплаща в продължение на векове след това позорно деяние.

Христос, също като всеки от нас, се е обучавал, докато е пребивавал на Земята. Съществуват доказателства, дискретно посочени и в Новия завет, че до дванадесетата си година (в посочената възраст е скрита дълбока символика) Той е пребивавал в Египет. Там се е обучавал при египетските жреци - пазители на знанието и посветени в Мистериите. С тяхна помощ, както и с помощта на учителите на есеите (религиозна еврейска общност, съхранила древните езотерични традиции), Той е усвоил знания относно Закона, пророчествата, мистериите, както и по математика, астрономия и други науки.

Счита се също, че до навършването на тридесетгодишната си възраст, когато вече открито е започнал да проповядва новото Учение, Той е пребивавал в Индия и Тибет. Твърди се, че в Ладак (Малкият Тибет), във величествения манастир Химис има запазени ръкописи, които доказват пребиваването му по тези земи. Според ламата на манастира тези документи били донесени от Индия в Непал, а след това и в Тибет. В оригинала си били написани на пали - религиозния език на будистите. Преписите в Химис били преведени на тибетски. В тези уникални източници - в удивителен синхрон с четирите Евангелия, се описват раждането на Исус, пребиваването му в страните в района на Хималаите - Тибет, Непал, Индия,  както и събитията от последните три години от живота му - включително осъждането му от Пилат, Разпятието и Възкресението. Според тези древни сведения Христос, наричан  в ръкописите Исса, се е учил при брамините да чете, да разбира Ведите и да проповядва, да лекува и да извършва екзорсизъм (изгонване на зли духове). В резултат на това обучение “Той е станал съвършен тълкувател на свещените писания”.

Второто послание на Христос, отново илюстрирано чрез собствения му живот е, че именно тук - в триизмерния свят, облечени във физически тела,  ние имаме възможността да учим, да трупаме опит и да израстваме духовно. След физическата смърт, преминавайки отвъд Завесата, за нас е почти невъзможно да прибавим нещо към натрупания опит. Там, в отвъдното, се извършва асимилацията, анализират се грешките и се извлича полезния опит, определя се следващия отрязък от пътя и се извършва подготовката за следващия живот.

При поредното си завръщане в това измерение душата съзнателно изоставя спомена за предишните си въплъщения, както и самосъзнанието за достигнатото ниво на духовно развитие. За пореден път всеки от нас получава възможността да започне “на чисто”. И за пореден път е необходимо да въведе във физическия мозък конкретното познание, базата данни, които да помогнат на личността да осъществи по-най-добрия възможен начин духовната си мисия. Примерът, който ни е даден чрез живота на Световния Учител е, че на този закон са подчинени всички - включително и  най-напредналите.  Друг е въпросът, че една високо еволюирала душа учи много по-бързо и с по-голяма лекота в сравнение с останалите.

Третото и най-значимо Христово послание е това, че и след физическата си смърт ние продължаваме своето съществуване. Но за да повярваме в собственото си безсмъртие, е било необходимо уроците да бъдат изнесени по впечатляващ и запомнящ се начин. Затова Спасителят е живял обикновен и скромен живот - като повечето от нас. Изпълнен с любов и състрадание е помагал на бедните и страдащите, лекувайки телата и душите им. Напуснал е този свят след неописуеми страдания - като някои от нас. Но се е завърнал след “смъртта”. За да ни докаже, че смърт не съществува. Най-великото от всичките му послания. Посланието, че сме безсмъртни. Като Бог, от когото произхождаме. Смъртно е тялото, Духът е безсмъртен.  

*   *   *

Земният път, който е изминал Христос, е белязан от четири главни събития - Рождество, Кръщение, Преображение, Разпятие. Всяко едно символизира етапите, през които преминава всяко едно човешко същество по отделно, както и цялото човечество, по своя еволюционен път на развитие. Смисълът на човешкото съществувание е еволюцията на духа. Не това, да се възпроизвеждаме. Не това, да посвещаваме цял един живот на безполезно и безсмислено трупане на “богатства”, които, напускайки този свят, не можем да отнесем със себе си. Мнозина са си тръгвали оттук огорчени и разочаровани, прозрели едва в последните мигове на земния си път подобно безсмислие. Но за да достигне до своето Възкресение и Възнесение при Отца, които са следващите етапи от духовното ни развитие, всеки от нас изминава сам своя път към Голгота, носейки кръста си. За да достигнем до съвършенството и да се възкачим до Бог е нужно да преминем през страданието и разпятието. Разпятието, което от Сътворението насам символизира срещата на  духа и материята в един изначален стремеж към равновесие.

Раждането на  едно човешко създание - това мистично сливане на Отеца-Дух и Майката-Материя посредством свързващия Принцип - Душата (Светата Троица на християнството) - е най-великото тайнство на Вселената. В продължение на девет месеца в майчината утроба, атом по атом, се съгражда божествения дом на духа. И когато този процес завърши  и новият Храм е построен, Бог се заселва в него. Ражда се ново космическо същество - още един член на  човешкото семейство. Но освен физическата ни поява на този свят, ние се раждаме по още един съкровен и неописуем начин.

Всеки от нас през дългия си низ от животи достига до един, в който осъзнава себе си като духовно същество с божествен произход. Това е онзи вълшебен миг, в който Христос се ражда в пещерата на сърцето ни, давайки ни едно ново разбиране за смисъла на нашето съществуване. До този момент ние слизаме по инволюционния  път, овладявайки материята. От него нататък започва нашето еволюционно изкачване по стълбата на Яков - стълбата към небето. Това духовно Рождество е т. нар. Първо посвещение. Посвещение не в смисъла на външен ритуал, а едно символично израстване, бележещо овладяването на физическата ни природа и поставянето ú под контрола на душата.Този съкровен вътрешен процес води до осъзнаването на големи промени в отношението ни към самите себе си, към събратята ни и към начина, по който си обясняваме събитията в живота.

Кръщението като символ е онази степен  от нашето развитие, когато превъзмогнали изкушенията и капаните на материята, приемайки физическата си природа с мъдрост,  като дом на духа, без да я отричаме или възвеличаваме, ние се извисяваме до осъзнаването, че сме и духовни същества. Това е етапът на овладяване на астралното тяло, който и днес представлява доста трудна задача за по-голямата част от човечеството. Още от времето на Атлантида фокусът на човешкото внимание е бил съсредоточен в желанията, като и в днешни времена по-голямата част от човечеството е фокусирана върху тях. Това, казано по друг начин означава, че повечето хора при вземането на решения и последвалото ги поведения се ръководят преди всичко от емоциите и желанията си. Харесвам - не харесвам, искам - не искам, доставя ми удоволствие - доставя ми страдание. Нека си представим колко много хора са подвластни на тези двойки противоположности, които в голяма степен управляват живота им. Въпросът не стои в това, дали изпитваме или не желания и емоции, а дали им позволяваме да управляват живота ни за сметка на разума и съзнателно и волево взетите решения.

Може да измине дълъг период от много въплъщения, преди да се усъвършенства контрола над емоционалната ни природа. Но когато това се осъществи ние  преставаме да бъдем роби на емоциите и страстите си, научавайки се да ги владеем и контролираме. Тогава, преодолявайки кризата в контрола над астралното тяло, ние преминаваме - често без да го регистрираме с будното си съзнание - през Второ посвещение.

Така, приели Второто посвещение, ние  поемаме по осеяния с трудности, препятствия и страдания път към своето Преображение. Започва свещеният етап на изграждане и разширяване на символичния мост, свързващ душата с въплътената личност. Посредством тази мистерия ние влизаме в  директно съприкосновение с душата си, получаваме и все по-добре успяваме да разшифроваме нейните импулси. Научаваме се все по-пълноценно да използваме и контролираме менталния си носител - т. е. умствената си природа.

Тези от нас, които чрез стремежа си към духовно израстване и съвършенство успеят да преминат през Третото посвещение, бележещо контрола над умствения носител, засияват с една ярка вътрешна светлина. Това са представителите на Петото - Божието царство, а негов велик основоположник е именно Христос. При тях ръководната роля се поема от самата душа, а не от осезаемата форма. Такива хора живеят живот, поставен изцяло в служба на останалите, помагайки им да достигнат и те до това ниво на развитие, като подчиняват цялото си съществуване на намеренията и импулсите на душата, а не на личността си.

Първите три основни посвещения трябва винаги да се приемат, докато човек е във физическо тяло и на физическото поле. Етапите обхващат дълъг период от много животи, който за отделния човек е строго индивидуален.

Животът на човека, приемащ четвъртото посвещение - Разпъване на кръст, е живот на голяма саможертва и страдание. Тези от нас, които съумеят да преминат през него, могат да избират дали да се завърнат на Земята за ново въплъщение в служба на човечеството или да продължат еволюцията си в други светове,  но вече подчинявайки се на други закони. Тъй като те повече не се нуждаят от събиране на душевен опит на Земята, освободени са от кармичните си дългове, които вече са изплатили, оттук нататък са подвластни на импулса за кармична необходимост. А този съкровен импулс изисква от тях и последната капчица служене, която могат да дадат на събратята си, които все още се въплъщават във физически тела, подчинени на Закона за кармичния дълг. Великите духовни водачи и Учители, които в ключови моменти от човешката история са се въплъщавали и все още се въплъщават на Земята, за да дадат поредния тласък в еволюционното ни развитие  са същества, преминали и през четирите посвещения.

Световният Учител - Христос е бил първият човек, постигнал Третото посвещение още по времето на Атлантида. В днешни времена на планетата ни вече живеят хора, които започват да се развиват с подобна скорост. Имайки пред себе си вдъхновяващия Му пример, който като ярък факел ги води през тъмнината, те храбро и самоотвержено Го следват. А след себе си оставят малки светлинки, които да послужат като ориентир за всеки, доловил призива на собствената си душа и пожелал да ги последва.

Всяка година, в началото на зимата, милиони хора по света празнуват Коледа. Празникът, с който честваме Рождество Христово. В тази тиха и Свята нощ на годината нека отключим сърцата си и да позволим на Христос да озари душите ни със светлината си. И нека светлите ни мисли и чувства обкичат с милиони пламъчета коледното дръвче на планетата. От тази лъчезарна Светлина животът на всички нас ще стане по-добър и по-светъл. Вярвам в това. И искрено го пожелавам и на вас.

ТОРИНСКАТА ПЛАЩАНИЦА 

“Тогава влезе другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба:

и видя, и повярва”

                                                                                          Йоан. 20: 8

Повечето хора свързват живота с триизмерния материален свят, в който съществуваме с триизмерното си физическо тяло. Свят, който долавяме и в който се ориентираме основно чрез петте си сетива. Такива хора са убедени, че смъртта слага категорична и безусловна точка на тяхното мимолетно (от гледна точка на безкрайността на Вселената) земно пребиваване. А тази неумолима и неизбежна перспектива поражда страха. Страх, че един ден ще си отидем и просто няма да ни има, мисълта за което е просто непоносима. А изводът, който се налага - да гребем от живота с пълни шепи, и колкото повече, толкова по-добре. След нас - и потоп!

Някъде в далечината на тази отчайваща перспектива обаче проблясва малка светлинка - надеждата, че може би. . . . а може пък и да е вярно, че т. нар. смърт е просто преминаване в друга реалност, където ние продължаваме своето съществуване. Като окуражаващи потвърждения в подкрепа на тази плаха надежда се явяват свидетелствата на хора, преживели клинична смърт и по волята на съдбата завърнали се към живота. Живот, често мъчителен и изпълнен с трудности, но въпреки това, предпочитан пред неумолимата Сянка с косата.

Понякога, по незнайни и неразбираеми за нас, обикновените хора причини, съдбата е склонна да даде на човека още един, често последен шанс. Шанс да продължи съществуването си в това тяло, в това време, при тези условия. Но! За това е нужно човек да съумее да види съществуването си в нова светлина, да промени - често коренно, отношението си към света и самия себе си. А ако не съумее да използва правилно предоставената му нова възможност, тогава. . .  просто си отива, този път “окончателно”. В Библията многократно са описвани случаи на завръщане от Отвъдното. Помощ на такива завърнали се от “оня свят” хора е била оказвана от чудотворците-пророци, предсказали идването на Месията - Изкупител и Спасител на потъналото в плътната материя човечество.

Навярно и вие като мен сте си задавали въпроса, какво би станало с Учението, поднесено на човечеството от световния Учител Христос, и дали изобщо би имало Християнство, ако не беше Възкресението Му? Да, след разпятието Той би могъл да се завърне и в изтерзаното си физическо тяло и това пак би било чудо. Но вече виждано чудо. Затова защото и преди това се е случвало човек да възкръсне след мнима смърт - макар и рядко. Както Лазар например. Но да се дезинтегрира физическото тяло, след което Той да се появи отново като изтъкан от светлина, е било събитие невиждано дотогава. Точно това чудо - Възкресението Му и многократните Му появи до момента на Възнесението, са станали крайъгълният камък, около който се е изградила и устояла на преследванията новата религия. Религия, която ни учи да си прощаваме, да не се съдим един друг, когато дори Бог не ни съди, и да се обичаме един другиго - така, както Той ни обича.  

*   *   *

Прочутата плащаница, в която по еврейски обичай е било увито  тялото Му преди да бъде положено в гробницата, съхранявана понастоящем в катедралата в Торино, Италия, е запечатала по начин, необясним от съвременната наука Неговия образ. Това необикновено платно притежава своя собствена, забулена в мистерия и тайнственост, история. А интереса и споровете, които предизвиква в научните среди, както и  усилията и средствата вложени за разгадаване на тайната му - на тях засега могат да съперничат единствено Пирамидите и Големия сфинкс.

За пръв път Плащаницата се появява в европейската история през 1350 година в Лирей, Франция. Донесена е там от френския кръстоносец Жофроа дьо Шарни, който не оставя никакви сведения при какви обстоятелства се е сдобил с нея. През 1453 година семейството му я предава на Савойската династия, която я притежава чак до 20-ти век. Като тяхна собственост плащаницата се пази първоначално в Шамбери, Франция. А през 1578 година бива окончателно пренесена в Торино, където се съхранява и до днес.

Първите ú официални снимки са направени през 1898 година от италианеца Секондо Пиа, адвокат и любител фотограф. При обработването на направените от него фотографии за свое огромно изумление той открива нещо, което го хвърля в недоумение, и което и до днес поставя пред науката въпроси, на които тя все още няма окончателни и категорични отговори. Защото образът върху негативната плака се оказва позитив. Логичният извод от това заключение е: образът от плащаницата е негатив.

Но какво всъщност представлява това загадъчно платно? Това е парче ленен плат с приблизителни размери: метър ширина и четири метра дължина. Върху платното се вижда бледо, жълто-кафеникаво изображение на голо мъжко тяло в цял ръст - в лице и гръб, по което ясно се различават капки кръв, по-тъмни и контрастиращи с образа. Тези двойни кървави следи - над сто на брой, са оставени от рани, нанесени по цялото тяло, явно от бичуване с бич, който е имал два ремъка. Според историците следите съответстват на направата на римски бич от първи век. Краищата на такъв бич, използван за наказания, са завършвали с костени или оловни окончания с формата на малки гирички, а ударите с него са оставяли в плътта дълбоки следи.

Има и голямо петно - отпечатък от рана, останала от пробождане встрани, на гърдите. Освен тях по платното ясно се виждат кървави следи, останали от рани по китките и лицето, както и по тила. Последните, по мнение на изследователите на платното, са причинени от положени върху главата тръни с дълги и остри шипове. Върху плата се виждат успоредни следи от прогаряне, които се намират около изображението на тялото върху платното. Те са последица от пожар, станал през 1532 г. в Светата църква в Шамбери, където плащаницата се пазела по онова време. Предизвикани са от разтопеното сребро на обкова на сандъка, в който е била съхранявана, както и от водата, използвана при гасенето на огъня.

Това, което озадачава всеки, видял фотографиите на плащаницата е, че на проявените негативи образът е позитив, а следите от кръв са негатив, докато на самите снимки е обратното. Още след откриването на плащаницата в Лирей са възникнали спорове, дали тя е дело на неизвестен художник от 14-ти век или не. Но защо някой художник от онова време би се заел да рисува подобен образ, и то в негатив, и как, чрез какви средства би постигнал подобно изображение? А и как би успял да създаде картина, която да съдържа едновременно елементи, които да дават противоположно фотографско изображение? В това отношение и до ден днешен Торинската плащаница няма аналог в света. Смята се, че засега на науката не е познат никакъв механизъм, който да възпроизведе  точно такъв отпечатък на тяло върху платно.

Това платно се оказва голямо предизвикателство за любознателния и стремящ се към отговор на всяка загадка човешки дух. Затова е съвсем естествено, че озадачени и заинтригувани от тези факти, учени от цял свят се впускат в щателни изследвания на плащаницата чрез всички методи, с които науката досега разполага. С течение на времето в тези издирвания се включват  историци, лекари, журналисти, биолози, специалисти по криминология. Изходната точка за всички проучвания и изследвания е постулатът, че след като платното е факт, то някой го е създал. Въпросът е - как, с какви средства и методи е сътворено това изображение и какво е посланието, което то носи на човечеството. Всички получени досега резултати, плод на къртовски труд и на съвестни и непредубедени изследвания, все още не дават задоволителен отговор на тези въпроси. Изследователите единодушно признават, че изображението върху плащаницата е положено по необясним дори и чрез съвременните научни методи начин.

При изследване със сканиращ микроскоп между нишките на плата се виждат ясно следите от засъхналата кръв (а това, че петната са оставени именно от вече съсирена кръв, е доказано чрез химически анализи и не се оспорва), но не са открити никакви следи от бои или каквито и да било други материали, както по повърхността на влакната, така и в дълбочината им, които да създават видимото изображение. Кървавите петна са проникнали и в задната част на платното и почти не пропускат светлина, докато образът е прозрачен и прониква само до нивото на едно влакно от всяка нишка (всяко влакно е с диаметър от 10 до 15 микрона)  - резултат, който не би могъл да се получи, ако е нанесен с каквито и да било познати ни досега средства. Нещо повече. При наблюдение на осветения отзад позитив у наблюдателя остава впечатление за триизмерност на образа - като че ли не става въпрос за фотография, а по-скоро за нещо като холограма. Физиците, изследвали плащаницата с електронен уред VP8 наистина установяват, че фронталният образ върху нея е триизмерен.

Изследователите, които поддържат тезата, че загадъчното платно не е дело на неизвестен художник, а е послужило за погребален саван на мъж, умъртвен чрез разпъване на кръст, изказват мнението, че самото тяло, след свалянето от кръста явно е било положено в единия му край, а след това е било покрито с останалата част, която се съединява с другия му край при стъпалата. (Последното впрочем е очевидно и не е обект на спорове). В подкрепа на твърдението си, че става дума за погребално платно, а не за художествено изображение, те използват и резултатите от анализите и последвалите ги умозаключения именно на кървавите следи. Тези по главата образуват струйки, които са се стичали, следвайки земното притегляне, и които се получават, ако човек е в изправено положение. Петната виждащи се по китките, по външната част на ръката под лакътя и встрани от левия лакът обаче могат да се образуват единствено от стичаща се по  косо повдигнати ръце кръв. Положение, което би заел човек, ако ръцете му са прикрепени (или приковани) върху хоризонтална плоскост на нивото на раменете. Прецизните и извънредно сложни лабораторни анализи на тези петна доказват, че става дума за вече съсирена кръв и са отпечатани върху платното преди да се отпечата образа, недопускайки до нишките онези процеси, които са породили изображението.

Интерес представлява и изследването на цветния прашец и частиците почва, открити между влакната, съставът на които сякаш със свой език описва пътя, който тя е изминала, преди да достигне до Европа. Тези важни открития са направени от д-р Макс Фрей, биолог и професор по криминология от Цюрихския университет. Идентифицирани са 57 различни растения, като много от тях са типични за районите около Мъртво море, където почвата е с висока концентрация на сол, и за скалистите хълмове, характерни за Израел. По време на изследването на цветния прашец със сканиращ микроскоп д-р Фрей не е открил в него никакви следи от темперни бои. Тези изследвания доказват, че лененото платно е пребивавало в Азия и Свещената земя, преди донасянето му в Европа. По-късно и други учени, провели независими и самостоятелни изследвания в тази посока, го подкрепят чрез свои публикации, както и на световни симпозиуми по въпросите на плащаницата.

Джилбърт Лавойе, автор на книгата “Тайната на плащаницата”, от която почерпих основна част от изложените тук сведения, след дългогодишни изследвания и проучвания е достигнал и до още един извод. При внимателно наблюдение на изображението в гръб, му направило впечатление положението на косата, падаща свободно върху раменете, и на ходилата. Изправени почти вертикално, те навеждат на мисълта, че това не е образ на хоризонтално положен в гроба мъртвец, а на  изправен човек, но не стъпил на земята, а висящ във въздуха.  На същата мисъл навеждат и светлосенките върху лицето и ръцете. Това зашеметяващо заключение, че вероятно плащаницата е  запечатала мига на Възнесението Му, събужда у всяко човешко същество, докоснало се пряко или косвено до това платно, чувство на неизмеримо вълнение. И ако този вълнуващ образ наистина е дело на ума и ръцете на неизвестен майстор, то аз бих му се поклонила до земята за съвършената прецизност, невероятната и необяснима техника на изпълнение и недостижимия до днес реализъм на творението му. Но ако не е? Библията твърди, че всяко творение, което не е дело на човешките ръце е дело на Бога. . .  

*   *   *

И така, неспособни да намерят окончателен и задоволителен отговор на въпросите, които това удивително платно поражда, неговите изследователи се разделят на два противоположни  лагера. Едните поддържат тезата, че то е дело на неизвестен художник, но притиснати от научните факти, тези поддръжници стават все по-малко на брой. Някои от тях обаче правят лек завой в твърденията си и стигат по-далече, като сочат за негов автор Леонардо да Винчи, който по тяхно мнение не е използвал рисувателна, а някаква сложна и непозната нам техника на изпълнение.

Друга, по-голяма част от тях смята, че това е Неръкотворен образ, създаден по неизвестен начин и запечатал за поколенията лика на Спасителя. Без да имам намерение да се включвам в този спор, аз лично поддържам второто становище. Разширявайки и обогатявайки познанията си в областта на духовните науки, в различни периоди от живота си, последователно и наглед случайно, се натъкнах на информация по тази тема, съдържаща се в  различни езотерични източници. Тази информация е по-скоро косвена и дава възможност на човека да използва своята интуиция, която да го изведе до непредубедени лични заключения. В тези книги Учителите от висшите нива бегло споменават, че умъртвеното тяло на Христос е било дезинтегрирано на съставните си атоми. Ако такова събитие се случеше в наши дни, пак би предизвикало спорове и съмнения, а какво да кажем за онази епоха. Така че, обяснима е разпространената по онова време версия, че тялото е било откраднато от най-ревностните му ученици, които след това са съчинили историите за Възкресението и появите Му.

Естествено е че, не разполагайки с никакви научни способи да докажа становището си, то си остава само мое лично виждане. В подкрепа на мнението си засега разполагам единствено с интуицията си и вътрешното си проникновение. В дома си пазя като нещо безценно цветна репродукция на този образ, под която е написано - Неръкотворен образ на Спасителя по Торинската плащаница. Тези от читателите, които притежават тази семпла и непретенциозна репродукция сигурно са забелязали, че за разлика от оригинала, на нея очите Му са отворени и с кротка любов и разбиране ги наблюдават, където и да се намират.

Въпреки компютърната обработка на лика Му, за която се твърди, че е дело на служители от НАСА, върху лицето ясно се виждат кървавите следи, за които вече стана дума, както и  големия оток под лявото око - следа от нанесеният Му побой, описан от евангелистите в Новия завет. Тези зловещи следи от нечовешка жестокост винаги предизвикват у мен чувство на болка и дълбоко състрадание. Според Едгар Кейси, Ванга и други ясновидци очите на Спасителя са със сиво-син цвят, докато на изображението, за което говоря, те са кафяви, с лешников оттенък. Но това по мое мнение е дело на компютърните специалисти, създатели на тази репродукция, и не е от съществено значение. Това, което лично мен ме порази, беше излъчването, което този образ притежава. Осмелих се да измеря интензитета на енергийното му поле дни, след като го внесох в дома си. Това, което установих за себе си, ме изпълни с дълбоко страхопочитание и преклонение. Никога повече не изпитах желание да го подлагам на подобни проверки.

Не след дълго обаче ме впечатли и друго мистериозно явление. С течение на времето си създадох навика в мигове на душевен смут, напрежение или състояние на вглъбяване мислено или на глас да се обръщам към Него - с въпрос или молба за подкрепа и напътствие. И един ден, докато тихичко излагах проблема си, лицето на Учителя внезапно оживя! Пред смаяните ми очи изражението му се промени. Той ми се усмихваше. Ясно усетих как към мен потече мека фина енергия, която ме проникна, изпълвайки ме със спокойствие и увереност.

От този ден нататък този феномен започна да се повтаря все по-често. Понякога ликът Му изглеждаше благ и покровителствен, понякога - сериозен и строг. Първоначално смятах, че тези промени са отражение на собственото ми душевно състояние. Изключвах възможността да си въобразявам, тъй като съвсем ясно усещах и енергията, която се излъчваше към мен. Освен това скоро забелязах връзката между промяната в израза на изображението и последвалите го събития. Така постепенно си създадох навика внимателно да се вглеждам в Него преди да взема важно решение или да предприема ново начинание.  Изразът Му безпогрешно ми подсказваше дали съм на прав път или греша, дали мога смело да действам или да бъда крайно внимателна.

Спомням си за един особено тежък период от живота си, когато ми се наложи да събера цялата си смелост, за да постъпя така, както ми диктуваше сърцето - въпреки трудностите и препятствията, произтичащи от невежеството, злобата и омразата на група хора. Тогава, една нощ, внезапно се събудих от тихия и непрекъснат звън на телефона. Апаратът звънеше по необичаен начин, което ме изпълни с чувство за невидима опасност. За кратък миг усетих в стаята нечие невидимо недоброжелателно присъствие. Погледът ми се насочи към Образа от плащаницата и тогава периферното ми зрение съзря над главата му синьо-зеленикаво сияние с формата на дъга - ярко, наподобяващо гигантска електрическа искра, което проблесна като мълния и изчезна. Разтълкувах събитието като предупреждение през следващите дни да бъда особено бдителна и мобилизирана. А последвалите събития затвърдиха още повече доверието ми към Неговите безсловесни напътствия и предупреждения.

Може би месец по-късно най-после в едно от томчетата на поредицата “Агни йога” попаднах на параграф, който описваше и обясняваше горепосочените явления. От там узнах, че това духовно проникновение, което египтяните наричали “Огледало на душата”, е било познато на предците ни още от дълбока древност, като конкретният портрет се явява помощно средство за телепатично общуване с оригинала от разстояние. Такава вътрешна връзка с почитан духовен Учител, светец или който и да било друг човек, комуто се доверяваме и на когото се осланяме, може да осъществява всеки от нас, тъй като Свещените изображения откликват на тази форма на духовно общуване. 

*   *   *

Независимо от личното ни мнение относно произхода на Торинската плащаница, нейното съществуване е факт. Милиони хора по света са имали щастливата възможност да се поклонят пред нея в катедралата, където се съхранява. Дълбокото вълнение, което е докоснало най-съкровената част на същността им при прекия досег с нея, те ще носят във вътрешния си олтар до края на земните си дни. Милиони хора по света вярват, че ликът запечатан върху това свято платно ни дава визуална  представа за това, как е изглеждал Посветеният Исус, самопожертвувателно предоставил тялото си на Световния Учител Христос. Фактът, че не съществува негов рисуван образ от онова време, според мен цели да насочи човешкото внимание към духовната Му същност и мисия, вместо към видимата форма, която е обитавал. На Него, както и на другите Велики Учители на човечеството е била добре известна човешката ни склонност да издигаме в култ личността, пренебрегвайки идеята и духовното послание, което тази личност донася на човечеството - в съответствие с потребностите на конкретния исторически период.  

Смятам, че щом Неговият образ, преминавайки през времето и пространството, в даден момент е достигнал до нас, значи Той е пожелал да бъде така. А посланието, което ни носи? Него може да разчете със сърцето си всеки, който почувства вътрешен импулс за това.                                                                                  

*   *   *

Всяка година, по време на първото пълнолуние след пролетното равноденствие, християнският свят чества последното влизане на Христос в Ерусалим. От този ден - Цветница, символично започват да текат последните дни от земния живот на Спасителя. По време на Тайната вечеря Той е измил краката на учениците си, давайки им безпрецедентен пример за смирение. След тази последна вечеря, на която Той им дал сетните си напътствия и мислено се е сбогувал с тях, един от тях три пъти се е отрекъл от Него, един от тях Го е предал. . . Така е било предначертано. Дори и Той е бил подвластен на висшите закони и Божия план. И, познавайки тези закони по-добре от всеки друг на тази планета, изпил до дъно горчивата чаша с думите: “Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”. Добре е често да си го припомняме в минутите, когато животът ни поднася най-тежките си изпитания. И да се опитваме да се смирим, както той смирено е приел отредената му участ. Знаейки и приемайки я, той кротко е отвърнал на Пилат - “Ти не би имал никаква власт над мене, ако не ти беше дадено от горе”.

След Цветница следва Страстната седмица. Седмицата на страданието, предшестващо Възкресението. Седем земни дни, в които всеки от нас поне веднъж в годината следва да се опита да предаде на разпятие, а след това и да възкреси душата си с един искрен духовен пост. Пост пречистващ и обновяващ. Пост отмиващ от душите ни наслоените житейски петна. За да дадем възможност на истинската си същност да засияе, както блестящият диамант заискрява във всички цветове на дъгата под изкусните ръце на шлифовчика.

Смятам, че ако опитаме поне в дните, предшестващи Великден да си припомняме словата Му - “Не това, което влиза в човека, го осквернява, а това, което излиза от него” , постепенно това старание ще способства за нашето вътрешно извисяване и преобразяване. А тогава, не след дълго, неусетно Неговият дух ще проникне в храма на сърцето ни и Неговата Светлина ще докосне и освети и най-тъмното кътче на земния ни живот. Струва си да положим усилия да прогоним лошотията, завистта, злобата и омразата и да ги заменим с доброта, състрадание и Любов. Това е, което би осмислило и възнаградило страданията Му на кръста. Неизмеримо повече от запалените свещи, механично произнесените молитви и фиктивното ни присъствие в храма. Истинският Храм всеки от нас го носи в себе си. И всеки сам избира дали да го оскверни или да го освети.

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС

. . “както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад,

тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески”.

Матея. 24: 27

Тези от читателите, които са чели Библията, и по-конкретно - Новия завет, вероятно са обърнали внимание на факта, че в три, от общо четирите Евангелия, се говори за Второто пришествие на Христос. Тази светла надежда, дадена от Спасителя на учениците Му, а посредством тях - и на човечеството, в продължение на две хиляди години е укрепвала духа на милиони вярващи християни. Учениците и последователите на Христос, които са били преки свидетели на събитията от онова далечно време, са възприели даденото предсказание буквално и до края на дните си са очаквали с вяра и надежда завръщането на Месията. Тази надежда е жива и днес в сърцата на хората и аз се осмелявам да твърдя, че тя не е напразна.

От дълбока древност на прохождащото в развитието си човечество е била оказвана помощ, особено в кризисните етапи от неговото развитие.  Духовната Йерархия, която е отговорна за нашата еволюция, е изпращала свои Посланици - пророци, мислители, основоположници на духовни школи и религии, които да ни донесат поредното божествено Откровение. Откровение, целящо да даде необходимия тласък за изкачване на новото еволюционно стъпало, в унисон с космическите закони и Божествения План. Някои от Учителите са разпростирали своето влияние над малки групи или народи, а други са разгласявали посланието си по целия свят. Това е ставало възможно благодарение на мощния духовен импулс, съдържащ се в него. Такова Велико Откровение е устоявало на гоненията и склонността на човешкото мислене към инерция и застой. А избраните души, които са се прераждали заедно с Учителя, запалвайки светилниците си от Неговия факел, жертвоготовно са опазвали и разпространявали Светлината сред останалите си събратя.

И ето че за пореден път човечеството преодолява, но този път с небивал устрем и духовен стремеж, такъв кризисен етап, който не случайно съвпада с почти завършилия преход в ерата на Водолей. И именно този неудържим човешки стремеж към духовните висини създава необходимите условия за повторната поява на Христос.

Съзнавам, че това твърдение, което не е само и лично мое, може да предизвика съмнения и отрицание, но за себе си съм дълбоко убедена в неговата състоятелност. Огледайте се около себе си и ще съзрете знаците, които предшестват това велико събитие. Все повече хора проявяват Христовото съзнание и Христовия импулс, изразен в  духовна преориентация, стремеж си към самопознание и вътрешно израстване. Именно тази съкровена нагласа на милиони човешки същества от всички раси и религии е създала и продължава да създава мощен притегателен център, който ще привлече Христос към повторно физическо проявление.  

*   *   *

На прага на всеки голям еволюционен цикъл на човечеството винаги е бил изпращан един Велик посланик, един Велик посредник между него и Твореца. Ерата на Рибите имаше своя Аватар - Христос. До неговото слизане на Земята човекът, все още до голяма степен потопен в груповото и племенно съзнание, търсеше Бог вън от себе си. Почиташе пантеони от божества, издигаше олтари и принасяше жертви на Божественото начало, проявено в живата и разумна природа, без да достигне до самоосъзнаването, че самият той също изявява Бог чрез своето съществувание. Великото Откровение на ерата на Рибите, донесено чрез Христос бе, че всеки от нас представлява искрица божествено космическо начало. 

На прага на ерата на Водолея човечеството отново очаква, изпълнено с болка и надежда, новия божествен Пратеник. Още от дълбока древност, когато моментът е назрявал, когато, в резултат на ширещото се зло, призивът на масите за помощ свише станел пределно настойчив, а вярата на знаещите - достатъчно силна, тогава Той винаги е идвал. В наши дни също няма да има изключение от това древно правило или универсален закон. На запад го наричат Месия, на изток - Аватар. И двете названия означават пратеник, Божествен Вестител, надарен със специфична способност да провежда през себе си енергията или божественото могъщество.

Потребно е да знаем, че всички световни Аватари, или Спасители, изразяват чрез идването си на Земята две основни подбуди: потребността на Бога да общува с човечеството и жаждата на хората за божествено докосване, помощ и разбиране. Тяхната поява е духовно събитие в еволюцията, чиято цел е да задвижи същностни промени и големи преустройства. Преодолели всякакви ограничения, всякакво чувство за обособеност и егоцентризъм, Те идват, за да положат основите на нови цивилизации, възстановявайки древните ориентири и насочвайки хората към божественото. Те идват в епохи на вилнеещо зло, и бидейки проводници на божествения аспект, действат като канали за неговия приток от центъра към периферията - т. е. от Бога към човечеството. 

В резултат на лично достигнатото от него високо духовно стъпало, всеки Аватар  служи за проводник на космически енергии от висш порядък. Неговото посредничество между Бог и човека се състои в това, чрез оптимално пробудените си енергийни центрове, да трансформира на по-ниска степен тези висши импулси, за да стане възможно те, още веднъж трансформирани от Учителите и духовната Йерархия, вече с понижени и подходящи вибрации да бъдат възприети от всички нас.

Уникалността на времето, в което живеем е, че за пръв път - от Сътворението насам, към планетата ни и в частност - към всички форми на живот, които я населяват, биват излъчени и обединените енергии на две високоеволюирали Космически същности: на Духа на Мира - Същество с огромно космическо могъщество, което работи със Закона за действието и противодействието - кармата, и в тайнствен смисъл е Духът на Равновесието, и на Аватара на синтеза, работещ по посока на великия природен Закон на синтеза, който води към обединение и сливане. Към тях се прибавя и енергията на Мъдростта, проведена чрез Буда и така синтезирана, тази троична енергия, трансформирана от Аватара на Водолей, все по-мощна и осезаема, се излива върху Земята и човечеството.  Нейното влияние вече се забелязва навсякъде по планетата. Тя се възприема основно чрез сърдечния център (чакрата на сърцето) на всеки от нас. Ускорява кармата ни, спомага за развързването на стари кармични възли, стимулира импулса за всеобщо обединяване и сътрудничество.

Новото Откровение за настъпващата ера постепенно ще добие израз чрез всеобщото признание на идеята за единното човечество; ще допринесе за установяване на правилни взаимоотношения с дочовешките царства - минерално, растително и животинско; ще доведе до видимо физическо проявление на Земята на царството Божие - духовната Йерархия на нашата планета.

*   *   *

В конкретни духовни източници - хранилища на Неостаряващата Мъдрост, се твърди, че за втори път като Аватар за цял прецесионен месец с тази нелека задача ще се заеме Христос. Твърди се също, че подготвителната работа, предшестваща слизането му на Земята във физическо тяло е започнала веднага след края на Втората световна война. Още оттогава към планетата ни тече и обединената енергия, за която вече стана дума.

В окултните кръгове и различните духовни школи отдавна се водят разисквания и спорове за това, по какъв начин ще се осъществи повторното слизане на Христос. Т. е. не се поставя под съмнение самото събитие, а по-скоро съпътстващите го подробности, като се дискутира най-вече върху това, дали новото му проявление ще се изрази чрез нарасналото духовно осъзнаване на човечеството или Той ще се прероди за втори път като конкретна личност.

Опирайки се на информация, дадена ни от един от Учителите на Древната мъдрост, се осмелявам да изразя моето виждане по този спорен въпрос. А то е, че повторното идване на Христос на Земята ще се прояви в три аспекта, в съответствие с троичната енергия, чийто изразител и проводник ще бъде Той.

Първият му аспект ще се изяви чрез стимулиране на духовното съзнание у човека, като в резултат ще последва събуждане на духовните потребности на човечеството, подхранвайки по този начин Христовото съзнание у всяко човешко сърце. Този процес, който е започнал в средата на отминалия 20-ти век, изисква продължителен период от време и неговото успешно и пълно реализиране, взимайки се предвид свободната ни воля и правото ни на личен избор, зависи от самите нас.

Вторият му аспект ще намери проявление посредством един трудно разбираем за повечето хора, мистичен процес, водещ до разширяване на съзнанието на всички просветлени хора - навсякъде по света, чрез духовни идеи, изразяващи новите истини. Смея да твърдя, че много високо посветени, напреднали души, както и апостолите и учениците Му са вече тук и работят сред хората от всички раси, националности и религии, подготвяйки съзнанието им за повторната поява на Световния Учител и глава на духовната Йерархия сред човечеството. Именно те ще бъдат осенени от самия Христос, така както преди 2000 години е бил осенен Учителя Исус, ще бъдат стимулирани и вдъхновявани свише да дадат израз на новия тип съзнание, превръщайки се в пример за подражание за всеки пробуден ум, за всяка пробудена душа. 

Третият аспект на проявлението на Христос ще бъде повторното му превъплъщение във физическо тяло. Кога, къде, какъв ще бъде пола и националността му, и дали вече не се е родил - това нам все още не е известно. Но, когато настъпи избрания от Него и духовната Йерархия момент, той ще заяви присъствието си на планетата по неоспорим от когото и да било  начин. Така че у всеки, който е отворил сърцето си за висшите духовни импулси, няма да остане и капчица съмнение относно неговата духовна същност и мисия.

Всяко Откровение, давано на човечеството за цял еволюционен цикъл, в същината си представлява творчески импулс от висш космичен порядък, който да тласне развитието ни в избраната от Създателя насока. Новото Откровение, което очакваме, този път няма да бъде поверено на тесен и ограничен кръг ученици и последователи, нито пък само на един народ - както е било преди 2000 години. Няма да бъде потребно отново да изминат години, че и векове, докато то бъде разпространено по цялата Земя, като междувременно бъде до неузнаваемост изкривено и деформирано от личните ни пристрастия, егоцентризма ни и несъвършените ни все още умове.

Посланието на Бога, изявено чрез Христос под формата на Ново световно учение, за кратко време ще достигне до всеки ум и всяко сърце, благодарение на благоприятните планетарни условия и широкомащабната подготвителна работа на духовната Йерархия. Като резултат от нея представители на шеста подраса вече са заели ключови, определени им от предводителите на Бялата ложа, места по всички кътчета на планетата и очакват момента, когато открито да пристъпят към изпълнение на поверената им духовна мисия. Осеняни от Христос, подготвени и обучени, те първи ще послужат за приемници и живи проводници на новите енергии на обновлението. 

*   *   *

Преди 2000 години, помолен от учениците си да посочи знаменията и събитията, подсказващи, че Второто му пришествие е близо, като един от знаците Христос е посочил появата на множество лъжепророци и лъжехристоси. И, както може би вече сте се убедили сами, такива претенции предявяват доста личности по цял свят. Частично, макар и непълно обяснение за това явление можем да си дадем, ако отново спрем вниманието си върху тезата за троичния аспект на повторната Му поява. Да си припомним - вторият аспект ще се прояви чрез осеняне от страна на Христос на много напреднали души, които, подготвяйки пътя му, са вече тук, във въплъщение. Нищо чудно, че мнозина от тях, осенени, но и заслепени от тази Светлина, се оказват неспособни да разграничат собствения си Аз от тази Велика индивидуалност и се идентифицират с Него.

 Ако вземем под внимание и първият аспект - т. е факта, че всеки отворил сърцето си за Христовия импулс човек, частично, до определена степен е изразител на тази Божествена енергия, то тогава бихме могли да кажем - да, такъв един човек е Христос по дух. Но, да не забравяме! Нито една личност в никакъв случай не е способна да проведе и сведе до Земята троичната енергия, за която вече стана дума - задача, възложена и възможна за реализиране единствено и само от истинския Христос. 

В цялата си сила и мощ Той ще се прояви в една-единствена личност. Как обаче обикновения човек би могъл да се ориентира, кой от всички “претенденти” е истинския Пратеник? Нека отново си припомним словата Му: “ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ”.

Аватарът на ерата на Водолея ще изяви себе си по неподражаем и неподлежащ на съмнение начин. Като проводник на енергиите на Духа на Мира и Аватара на Синтеза, Той ще обединява, а няма да разделя. Той ще признава, а няма да отрича. Неговата поява ще обедини всички хора на добра воля под знамето на разбирателството и сътрудничеството, полагайки основите на Новата световна религия. Религия, която ще представлява синтез от върховите достижения на всички клонове на науката и от най-доброто на досега съществуващите религии. Като всеобщи, общочовешки нравствени ценности ще се утвърдят самоосъзнаването за всеобщото ни духовно начало, толерантността, интуитивното ни възприятие за света, в който живеем, чувството ни за взаимосвързаност и взаимозависимост.

Тези от душите, които преди 2000 години са слушали с ушите си гласа Му и са гледали с очите си делата Му, и които са вече тук във въплъщение - те няма и не могат да бъдат заблудени или излъгани. Тези хора ще съумеят безпогрешно да Го разпознаят от първия миг, в който Той ще се появи отново на световна сцена. Ще го разпознаят чрез душите и сърцата си. Всеки от нас, който веднъж, дори и за кратко време, е имал святата привилегия да се докосне до тази Велика индивидуалност при предишното ú пребиваване на Земята, по незаличим начин е запечатал спомена за Неговата вибрация в душата си.  Интуицията - шестото сетиво, което развиват и усъвършенстват все повече хора, с ясен и силен звън ще огласи в сърцата им: ”Ето го Христос”.

Нека отново си припомним завета, който Той ни остави в зората на ерата на Рибите:

 “Нова заповед ви давам, да любите един другиго;

 както аз ви възлюбих, да любите един другиго.

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици,

ако любов имате помежду си”

                                                Йоан. 13: 34-35

Именно любовта, чувството за единство помежду ни и отказът ни от стремежа да се осъжда и анатемосва, ще допринесат за по-скорошното идване на дългоочаквания Вестител. Важно е хората на добра воля по целия свят да осъзнаят в още по-голяма степен, че всяко човешко същество е носител на Божествената искра. Че всички ние сме създадени различни, но и че сме равнопоставени в различията си, че всеки един от нас е толкова важен и значим, колкото и останалите. Няма такова нещо като висша или низша раса, “избран” народ или духовен елит, който да се ползва от специални привилегии. Ако определен човек или народ носи в себе си белезите на избраничеството, то това означава, че е поел по-голяма отговорност за съдбата на човечеството и по никакъв начин не го облагодетелства - по какъвто и да е начин, за сметка на останалите.

Всички ние, които към този момент сме въплътени на Земята, сме преминали през опита на различните раси, националности и религии. И ако допускаме в себе си нетърпимост или осъждане - към евреите, негрите или арабите например, добре ще е да се замислим над тази своя склонност, да я отчетем като временен недостатък и да се опитаме да го трансформираме. Разделението и противопоставянето е старо и изпитано средство за контрол и манипулиране от страна на деструктивните сили и ако му се поддадем - съзнателно или не - ние се превръщаме в техни оръдия. 

*   *   *

Може би и вие като мен се питате - как това обновление от планетарен мащаб, чието влияние касае период от 2160 години, ще ни засегне пряко - в рамките на това ни въплъщение? Ще съумее ли човечеството, разкъсвано от конфликти, притиснато от глад, мизерия и ширещо се насилие да преодолее илюзиите и изкушенията на материалното битие и да насочи вниманието си към духа?

Щедро изливащ се върху планетата, Христовият импулс, събуждайки сърдечния ни център, постепенно, но неотклонно вече променя самосъзнанието ни, в резултат на което постепенно ще се промени и битието ни - за много от нас - в този ни живот. Бавно, но безвъзвратно най-сетне всички ще проумеем, че началото е в духа, който изгражда и обуславя формата, а не обратното. Че един човек, който дори и в най-нищожна степен съзнава връзката и зависимостта ни с останалите, духовното ни родство и единоначалието ни, той не може да вреди, да заграбва за себе си, да мрази. Нашата взаимосвързаност с другите хора - на енергийно ниво осъществена именно чрез сребърната нишка, вливаща се в сърдечната ни чакра, ни дарява способността да усещаме както болката, така и радостта им - без да е от значение разстоянието помежду ни. Възприемайки, чувствознаейки положителните вибрации, излъчени от един щастлив човек, ние ще се изпълваме с това чувство и състояние, съпреживявайки го като свое собствено. Когато другите страдат - и ние ще страдаме. Когато другите са щастливи - и ние ще сме щастливи. Как тогава бихме могли да вредим на останалите - с дума, дело или мисъл, съзнавайки че мигновено тяхното страдание ще става и наше? 

*   *   *

Новата епоха, която настъпва, е време за обединение и сътрудничество. Всякакви спорове, неприязън или неразбирателство между последователите на различните религии и духовни школи води до разцепление и отслабване на духовната им сила. Христос съвсем ясно ни е предупредил, че когато едно царство е разделено против себе си, това води до неговото опустошение. Докато ние спорим, колко дявола могат да се съберат на върха на една игла, силите на мрака не губят време и енергия за подобни неща и настъпват при всяка удобна възможност. На повечето хора им е трудно да си представят натиска, на който са подложени всички светли души, заради смелостта им да застанат на страната на Всемирната Бяла ложа, работейки с всичките си сили за по-скорошното Второ пришествие на Христос.

Бъдещето на Земята - както никога досега, е в ръцете на човечеството. За да можем да приемем новия духовен импулс и Откровението за новата ера е необходимо да покажем, че сме готови за него. Кога, като представител на  коя нация и религия ще се появи Христос, дали ще бъде мъж или жена - засега това не се знае. За себе си зная само, че ще доживея това велико събитие - в това си тяло, в тази си личност. И се моля наистина да се покажа готова и достойна за тази привилегия.

Разширението на съзнанието ни, която ще предшества промяната на битието ни, вече се забелязва от всеки освободен от предразсъдъци и предубеденост човек. От всички нас се очаква да прилагаме все по-действено - в ежедневните си дела, предишните заръки и напътствия на Христос. Тогава, един ден, напускайки Земята и сегашното си тяло, ще отнесем в душите си непоклатимата вяра, че при следващото си слизане на нея ще намерим един щастлив, мирен и благоденстващ свят. Свят на любов, сътрудничество и хармонично съжителстване с всяка форма на живот на тази прекрасна планета.

НАШИТЕ ДУХОВНИ УЧИТЕЛИ

Повод за написването на тази статия ми даде моя позната, която веднъж ми зададе странен въпрос. Попита ме кой е моят духовен учител. Вместо да ú отговоря директно, аз я попитах защо се интересува. И така, в последвалия разговор ми стана ясно следното - тя смяташе, че контактът с духовен наставник е привилегия, оказвана на малцина “избраници”.  Не зная със сигурност (въпреки че се досещам) кой точно ú беше втълпил тази представа, но ми се иска да внеса известна яснота по темата, изхождайки разбира се от личния си опит и наблюдения.

Както някои от нас, след завършване на образованието си, избират учителската професия, така и напредналите в духовно отношение поемат ролята на учители за по-малко развитите. Всеки склонен към размишление и анализ човек би стигнал до извода, че човешкото развитие и прогрес се основават на приемствеността. Достигнатото от един индивид знание, опит и относително съвършенство, се споделя под една или друга форма с останалите. А те от своя страна го доразвиват и усъвършенстват, прибавяйки своя опит и знания. Плодовете от техните усилия отново стават достояние на цялата общност или нация, а не след дълго - на цялото човечество.

За разлика от твърдите материалисти, изучаващите духовните науки добре знаят, че знанията се предават не само по директен път - т. е. при личен контакт и словесно общуване. Всяка излъчена от който и да е ум мисъл, стига да е с достатъчен енергиен интензитет, се записва в отразяващия етер, често наричан акашови записи. А веднъж запечатана там, тя е на разположение на всеки, който вече е разширил съзнанието си, развивайки способността да извлича информация от Паметта на Природата. Независимо че сме разделени физически (поради това, че обитаваме отделни физически тела), духовно ние винаги сме били и ще продължим да представляваме едно цяло. Така че достиженията на един от нас не са лични, а колективни, колкото и трудно да се приема този факт на сегашния ни етап на развитие.

Но да се върнем на темата за духовните Учители. Импулсът за споделяне на знанията и натрупания опит, с цел непрекъснато и възходящо развитие, което е в основата на еволюцията, е заложено от Създателя във всяко от творенията му. Всеки от нас, който е напреднал до определена степен, вече е учител за тези от събратята си, които все още не са достигнали до неговото ниво на развитие. В известен смисъл цялото човечество е Учител на вълните на Живота, които го следват - животните, а след тях - и растенията и минералите. Всяка душа, при поредното си въплъщение, си построява подходящо физическо тяло, съставено от милиарди животи, на които предоставя поле за развитие - това са клетките, съставящи нашия великолепно организиран организъм.

Великите духовни Учители на цялото човечество, които носят отговорността за развитието ни, вече са освободени от кармичната обвързаност да се прераждат във физически тела. Въпреки това, някои от тях по своя воля и днес обитават  такива, изхождайки от принципа за целесъобразност и необходимост. Всеки от тях има свои ученици, с които работи, а те от своя страна предават необходимите знания на свои ученици в тела.

Общуването между ученик и учител най-често се осъществява  по време на сън, като информацията се предава от ума на учителя в ума на ученика. Тези контакти се осъществяват в менталните нива, където липсват изкривяванията и ограниченията, характерни за астралния свят. Имайки предвид инертността на плътната физическа материя, а оттам - и на мозъка, този начин на предаване на информация е светкавичен, по-съвършен и по-ефективен. Самата информация най-често представлява зародиш на идея, която ученикът следва да усвои и развие  в будно състояния. В редки случаи такива послания се предават и по телепатичен път, когато човек е в будно съзнание.

Възможно е нашият духовен учител, който ни обучава по време на сън, да е от нашата раса, националност, дори населено място, а е възможно да живее на друг континент, да изповядва друга религия и никога да не се срещнем  лично. Твърде е възможно някой от по-напредналите му ученици да присъства в живота ни, дори да е някое от децата ни. Често такива души, натоварени от учителя ни пряко да ни наблюдават и да ни помагат, обитават тела със скромна външност, не се намират по високите етажи на обществената йерархия, а и нямат подобни желания. Такива хора не бият на очи, не се стремят да застанат под светлините на прожекторите, дори обратното - по всякакъв начин се стремят да не се отличават от останалите. Ако им се наложи да привлекат общественото внимание, те го правят, изпълнявайки поръчение. Но и в тези случаи скромността им е впечатляваща, липсват шумни претенции за духовно водачество, огласяване на “истини от последна инстанция”, или месиански комплекс. Да не говорим, че никога няма публично да афишират своята степен на развитие, а още по-малко, водени от себични цели, да огласят името на Учителя си.

Има една известна фраза, която гласи: “Когато ученикът е готов, ще се появи Учителя”. И тя е вярна, но ако бъде правилно разбрана. Когато човек напредва в духовното си развитие, той повишава и енергийния си потенциал. Гледана от вътрешните нива неговата аура засиява по-ярко и това събитие бива забелязано. И тогава някой от по-напредналите поема за обучение стремящия се. Не казвам - желаещия, защото желанието има съвсем друга основа и няма нищо общо с искрения стремеж към духовно усъвършенстване. Групите на обучаващите се души се сформират на принципа на сходството - лъчево и духовно, и нямат връзка с физическите ни прилики или различия, нито пък със социалното ни положение. И тъй като в духовното развитие е важен  не личният, а груповият напредък, винаги, когато един от групата напредне, това автоматично оказва положително влияние и на останалите.

По мое мнение мисълта дали имаме или не духовен учител трябва да е последното нещо, което да занимава и тревожи ума ни. А според мен самият факт, че си задаваме подобен въпрос, е достатъчно красноречив.

ПОСВЕТЕНИ И АДЕПТИ

Подобно на много други термини, които срещаме в литературните източници на различните духовни школи, и понятията посветен и посвещение съдържат смисъл, доста по-различен от светското ни разбиране за тях. Тъй като интересът към темата за посвещенията е голям, а изхождайки от личните си наблюдения смятам, че в близко време той още повече ще нараства, въпреки изключителната ú сложност реших да я включа в книгата.

За да изключа възможността тези две понятия да бъдат изтълкувани погрешно, накратко ще уточня - тук изобщо не става дума за интелектуално познание или навлизане в тайни и/или мистерии, които са на разположение на малка привилегирована група и са недостъпни за простосмъртните. Погледнато от този ъгъл, то тогава всеки от нас, в зависимост от интересите или образованието си, може да смята себе си за посветен в определена област на човешкото познание.

Степените на посветеност на душата, на които ще спра вниманието ви в следващите няколко страници, визират разширението на съзнанието ни, така че до физическия ни мозък да достига осъзната информация от по-висшите измерения, която не е достъпна за петте ни физически сетива.

Постепенно, в хода на еволюцията, ние ще ставаме съзнателни в тези шест фини полета, точно по същия начин, по който на този етап от общото ни развитие сме съзнателни в първото - физическото поле. Нещо повече. При приемането на всяка една от седемте степени на посветеност душата е вече не само съзнателна, но и способна да упражнява първоначално частичен, а в хода на развитието си и все по-цялостен контрол над типа им материя, в съответствие със законите, които ги управляват.

Известно е че, от дълбока древност и до днес, в затворени и тайни общества се провеждат церемонии, посредством които техните членове биват посветени - до определена степен, в тайните знания, ревниво опазвани  от тези общества. За какво точно става дума, на широката общественост не е известно - именно поради строгото съхраняване на тайната, свързана с всичко, което касае дейността и целите на тези групи. Но, при определяне нивото на готовност конкретен индивид, членуващ в тях, да бъде подготвен и да приеме някаква степен на посветеност, решаваща роля играе преценката на водача /или водачите/ му. Което от своя страна предполага известен субективизъм.

Моето разбиране за това понятие, както вече разбрахте, има много по-дълбок духовен смисъл и, за да може да се осмисли още по-пълно, е необходимо да сме придобили поне принципни познания за телата, т. е. енергийните нива, от които сме изградени, и които обитаваме. Темата за строежа на човека е многообхватна и сложна за изразяване в кратка форма, но е необходимо, поне бегло, да се спра на нея, за да мога да изложа познанията си за самите посвещения.

За въплътения и пребиваващ на Земята във физическо тяло индивид тези тела, изграждащи троичната му аура, съответно са три - физическо плюс етерно, астрално и умствено (ментално). Тези три проводника предоставят на въплътената душа подходящи за обитаване форми за проявление в трите свята - физическия, астралния и менталния, които представляват телата на планетарния Логос. Те, както и четирите ни висши тела, а и цялата Вселена, в съответствие със степента на вибрация на материята, от която са изградени, от своя страна се делят на седем поднива. Душата, която представлява проявление и проводник на духа, също е “облечена” в троично тяло - това е т. нар. каузално (причинно) тяло. В източната философия трите слоя на каузалното тяло са наречени Атма, Будхи и Манас - дух, материя и съзнание (разум).

Посвещенията, които разглеждаме, касаят именно душата и каузалното тяло. Противно на представата ни за ритуали и церемониалност, тези духовни израствания представляват нещо съвсем различно - мистериозно и съкровено. За човека във физическо тяло те са общо четири и бележат етапи от духовното му развитие и изкачване по еволюционната спирала.

Самият процес - най-общо казано - се свежда до индуцирането на каузалното тяло на душата, чрез насочване и провеждане през него на определен лъчев тип енергия, като по този начин способността му да провежда високите енергии от по-фините нива към троичната личност рязко нараства. Осъществява се във висшите поднива на менталния свят /до трето посвещение/, под наблюдението и чрез съдействието на Учителите, а при протичането му будното съзнание на посвещавания е изключено - т. е. човекът или спи, или е в състояние на медитация.

Важно за всички нас е да осъзнаем, че връзката между фините полета на съществуването ни и физическото измерение е двупосочна - т. е. импулсите текат както отгоре надолу, така и обратно. Както от духа, през душата - към личността, така и от личността - през душата, към духа.  В този смисъл, когато човекът във въплъщение - чрез начина си на живот, мислене и емоционални реакции, е разширил аурата си, повишавайки  вибрациите на трите съставляващи я носители, именно това вътрешно сияние, тези повишени вибрации, които няма начин да бъдат симулирани, подават към душата импулса, че конкретната личност е подготвила троичното си тяло да понася и провежда по-фини и с по-голяма степен на вибрация енергии. Готовността му за посвещение, както сами разбирате, вече не подлежи на субективната преценка на която и да било личност, тъй като бива демонстрирана - по неподлежащ на съмнение и оспорване начин, от самия него.

Личността, излъчена от душата и въплътена на Земята за натрупване на опит и израстване, е подала недвусмислен сигнал, че е готова да възприеме, проведе и заземи висшите духовни импулси, идващи от Създателя. Изминат е дълъг и труден отрязък от пътя на тази душа към съвършенството. На Земята още една личност е демонстрирала готовност да бъде включена активно във веригата на духовната Йерархия. Запалена е още една лампичка, към която да потече божественият импулс, за да освети живота на всички ни.  

*   *   *

В християнските традиции четирите посвещения - тези степени на нашето развитие, през които преминаваме, подчинявайки се на законите за кармата и прераждането, са описани, макар и символично, в Новия завет. Това са: Рождество; Кръщение; Преображение и Разпъване на кръст. Следващите посвещения, които се приемат от Учителите и духовно напредналите са: Възкресение; Възнесение и Завръщане при Отца.

Посвещенията, тази символична форма на възкачване на душата по пътя на завръщането ú при Отца, нямат нищо общо с представата ни за изкачване по стълбата на обществената или служебната йерархия. Човешкият ни стремеж за издигане - в материален план, е продиктуван от материалистичните ни въжделения - за пари, власт, относителна свобода и възможност да доминираме над другите.  Все желания, продиктувани от интересите на отделната личност - обособена и самоизолирала се от останалите. Духовният ни стремеж за извисяване в същността си е продиктуван от импулса да служим  и идва от самата душа.

За да може всеки от нас да възприеме този импулс, който помита егоизма и алчността и дава път на алтруизма и съпричастното ни отношение към всяка форма на живот, населяваща планетата ни, е необходимо да съумеем да изградим енергиен мост - своеобразен канал за връзка с душата ни, по който да изпратим сигнала, че сме готови да приемем посвещение.

 На изток наричат този канал антакарана. В същността си представлява енергийна нишка, която, в съответствие с вътрешното ни развитие, все повече се разширява и укрепва. По този енергиен канал, все по мощно и осезаемо от конкретната личност, започва да тече енергията на висшата ни същност. Човекът, съумял да прокара дори и най-тънката нишка, започва все по-ясно да долавя нейните послания. И именно от този знаменателен момент нататък той преминава от символичната Пътека на изпитанията към пътя, водещ към посвещенията. С всеки изминат етап от живота си той все повече се превръща в личност, насочвана, подпомагана и подчиняваща се на плановете и стремежите на собствената си душа. Душата ни, която винаги, във всеки един миг от нашето съществуване - независимо дали го осъзнаваме, е в директно съприкосновение с Бог.

Постоянно изменящите се планетарни условия и прииждането на обновяващи енергии към планетата ни създават условия за небивал до сега напредък и приближаване към Портала на посвещенията на милиони човешки същества. На физическо ниво всички ние усещаме промените чрез състоянията на организма си. Временния дискомфорт, до който води протичането на тези високи енергии през телата ни, много наподобява на различни болестни симптоми, което плаши доста хора. Затова споделям тези свои познания с вас. За да узнаете, че много от нас сега навлизат в своя “духовен пубертет”. Един етап от развитието ни, който си има своите неудобства и трудности, но който е неизбежен и просто трябва да се премине.

Въпреки че, спирайки вниманието ви върху символиката на Рождество Христово, бегло споменах за Посвещенията, в следващите няколко страници ще разгледам темата малко по-подробно.

ПЪРВО ПОСВЕЩЕНИЕ - РОЖДЕСТВО

Ако сравним етапите от духовното развитие на човека със степените на образованост, то Посвещенията биха съответствали на висшето образование. За да навлезем в учебните зали на университетите, ние трябва да придобием съответните знания, преминавайки през началното, основното и средното образование. Едва тогава, вече придобили основни познания в различните области на естествените и точните науки, ние се насочваме към конкретна област на досегашното човешко познание и продължаваме образованието си в някое от многобройните висши учебни заведения. Разликата между светската и духовната степен на познание се състои в това, че при духовното си развитие всички - без изключение - продължаваме нагоре и, рано или късно, влизаме в учебните зали на Неостаряващата Мъдрост.

Нишката на Ариадна, която води всеки от нас през сложния лабиринт на духовното познание, е принципът на аналогията. Всяка, дори и минимална степен на познание, вече може да служи за ориентир и средство за съпоставяне, чрез което да възприемем и усвоим новата информация. Представете си едно новородено бебе. Душата му, завърнала се на Земята чрез поредното въплъщение, попада в един напълно непознат свят, при съвсем различни условия. На всичко отгоре и тялото, което е връзката ú с този свят на най-плътната материя, също е ново, неразвито и трогателно безпомощно. Първите седем години от живота душата посвещава на неговото овладяване и поставяне под контрол. Следващите два седемгодишни цикъла са посветени на овладяването на астралния и менталния носител. И едва след като се е научил да ги управлява, човек вече може пълноценно да ги използва, да опознава заобикалящия го променен и нов за него свят и - в крайна сметка - да трупа нов и полезен опит. 

Подобни етапи на развитие - но вече с много по-голяма амплитуда, в много по-разширен смисъл,  ние преминаваме и по пътя на цялостното си духовно усъвършенстване. Принципът на повторенията - отново на същия етап, но на по-високата извивка на спиралата, е основополагащ и е заложен в основата на развитието на Вселената и Живота. Трите Посвещения, които в основата си наподобяват овладяването на трите ни тела  в рамките на един живот, и през които всеки от нас трябва да премине, бележат степента на контрол постигнат от страна на душата над низшите ú носители.

Първо посвещение се приема тогава, когато душата съумее на установи окончателен контрол над физическото тяло. Това означава, че човек трябва да успее да превъзмогне всички изкушения и пристрастености, които най-плътният му носител издига като препятствия. Т. нар. “грехове на плътта” - пиянство, лакомия, сексуални апетити, вече не трябва да господстват. В Новия завет тези изкушения символично са представени чрез първото предложение, което сатаната прави на Христос, отвеждайки го в пустинята. Пустинята, където човек остава сам със себе си и никой, освен собствената му душа, не може да го изведе оттам. Тази устойчивост спрямо непрестанните претенции на тялото всеки от нас е изграждал бавно, постепенно и с много труд, в продължение на безброй животи.

В днешни времена променените условия за съществуване на планетата вече не налагат необходимостта да се концентрираме изцяло върху начините за физическо оцеляване. Отдавна сме напуснали пещерите, климатът е много по-благоприятен, храната, облеклото и подслона се осигуряват с много по-малко физически усилия. И ако, към този момент, по света все още има много гладни, зле облечени и останали без подслон хора, то това се дължи на прекомерните амбиции и желания на нищожно малка част от човечеството. Не е далеч времето, когато еволюцията ще принуди тази шепа “господстващи” или да се промени, или ще ú бъде отнета възможността да се връща за въплъщение точно тук - на тази планета. Не поради налагането на висша воля, което би нарушило Закона за свободната воля и избор. А поради това, че в резултат на стремежа и усилията на останалата част от човечеството, планетарните условия за живот ще са променени. В условията на повишени вибрации на телата на планетарния Логос душите на ориентираните към егоизма, злобата и алчността, просто няма да могат да съществуват. Премахването на мизерията, болестите и всички други неблагоприятни условия е в наши ръце. Което е пряк стимул за духовно развитие и усъвършенстване.

Облекчените условия за физическо съществуване (в планетарен мащаб) говорят за факта, че вече голяма част от човечеството е преминала през първо посвещение. До голяма степен е усвоен един важен урок. Вече сме пораснали, преминали сме “първите седем години” и можем да продължим нагоре.

В Планинската си проповед (Матей. Гл. 5-7) Христос изрича: . . . “и лявата ръка да не знае какво прави дясната”. До определено ниво на развитието ни съществува прекъсване на съзнанието (при преходите ни в Тънкия свят по време на сън, молитва или медитация) и физическия мозък не регистрира в будното съзнание дейността и подвизите на духовната ни същност във висшите светове. В действителност повечето от хората, приели първо посвещение, нямат ясната представа, че вече са преминали през него. За това събитие обаче ни се дават косвени знаци. За този значим етап от развитието ни Тибетеца казва: “отделният посветен, който приема това посвещение, осъзнава големи промени в отношението към себе си, към събратята си, към обстоятелствата и към начина, по който си обяснява събитията в живота. Посветеният има нова ориентация към живота и забелязва един нов мисловен свят”.

Белезите, подсказващи, че отделният индивид е преминал през Рождество, са все по нарастващата любов, състрадание и съпричастност, които посветеният проявява към всяка форма на живот. Нараства и стремежът към  повече духовно знание. Без значение дали изповядва дадена религия, а и не е задължително да е религиозен в традиционния смисъл на думата, такъв човек се изпълва с една нова духовност. Чувството за отговорност нараства, а импулсът да се служи и помага на събратята става все по-мощен. Осъществило се е рождеството на Христос в пещерата на сърцето.

ВТОРО ПОСВЕЩЕНИЕ - КРЪЩЕНИЕ

Етапът от духовното ни развитие, наричан Второ посвещение, също символично и кратко е описан в Новия завет. Това е изкушението, на което сатаната подлага Христос, предлагайки му всички материални богатства на света. На изпитание е подложен най-трудният за покоряване и поставяне под контрол аспект от човешката ни природа - желанието. За помощ при овладяване на главния източник на всичките му страдания конкретният индивид може да разчита основно на самия себе си - на  целия си досегашен житейски опит. Опит, натрупан в продължение на неизброим низ от животи.

Следвайки принципа на повторенията, ние преминаваме през този труден етап във всеки отделен живот. Наричан “криза на юношеството”, той обхваща вторите седем години - от 7-мата до 14-тата, и съвпада с пубертета и половото съзряване. През този втори седемгодишен период душата за пореден път се учи да овладява и поставя под контрол емоционалния си носител - астралното тяло. В тази възраст развитието на разума и логичното мислене все още са в зачатък. Главната движеща сила при реакциите ни в различните ситуации, както и при взимането на решения, са нашите желания и емоции.

Приемането на второ посвещение е подобно на този седемгодишен период, но вече в много по-разширен смисъл. Този етап бележи овладяването, от страна на душата, на емоционалното тяло и окончателното му поставяне под контрол. Тежката битка е завършила. Урокът е научен. Предстои обаче един дълъг период на потвърждаване на наученото и усъвършенстване.  Ако отново си послужим с принципа на аналогията, можем да намерим безброй примери от всекидневния си живот, които да ни помогнат да вникнем с по-голяма лекота в науката за посвещенията. Да вземем за пример отново един студент - по медицина например. За да получи необходимите знания, той пет години изучава обща медицина. Следват държавните изпити, след това специализация, а след това практика, трупане на опит и непрекъснато самоусъвършенстване, в крак с постоянните новости в тази област. Позволи ли си да спре за миг, той вече изостава.

За да преминем през това тежко изпитание, наречено второ посвещение, е нужно да се научим да жертваме личните си желания - за благополучие, власт, контрол над другите. Да съумеем да поставим общите интереси над личните, осъзнавайки, че добро е само онова, което полезно за всички. На този етап от човешката еволюция това изпитание е най-трудното и тежкото за преодоляване. Остатъците от атлантския тип съзнание, поради които основна част от човечеството е все още фокусирана в емоциите и желанията, трябва бавно и трудно да бъдат трансформирани. Ето защо преминаването през второ посвещение е задача на цялата Пета коренна раса.

Периодът между първо и второ посвещение е най-дългият и за мнозина е времето на най-големи трудности. Характерното за хората, които изминават тази отсечка от индивидуалното си развитие, е все по-нарастващият интерес към духовни знания. Значително се развива стремежът да се мисли (вместо да се чувства), да се знае, както и да се споделят и прилагат тези знания. Нараства чувството за лична отговорност, човек изоставя пасивността и става значително по-активен в мислите и действията си. Той вече до голяма степен е осъзнал, че причината за бедите и нещастията му се коренят в собственото му минало. Дори и да не е чувал за закона за кармата и прераждането, дори и да не проявява видим интерес към източната философия, теософията и езотериката, той интуитивно разбира, че животът - като цяло, и неговата лична съдба - в частност, се управляват от неумолими и безпристрастни космични закони.

Второ посвещение е свързано с центъра на сърцето - четвърта чакра. В този център се влива нишката на живота - енергийният канал, по който към въплътения човек тече енергията на Йерархията, преминавайки през собствената му душа. Поради това, че в по-голямата си част човечеството е готово да премине през този общ етап от развитието ни, Йерархията изпраща все по-мощни импулси за събуждането и развитието му - към тези които имат вътрешната готовност да ги приемат. На физическо ниво отделният индивид реагира с характерни телесни симптоми, които проявявайки се плашат доста хора.

Изхождайки от личните си наблюдения смея да обобщя, че тези конкретни усещания се изразяват чрез лека аритмия, стягане, пробождане в сърдечната област и дори изтръпване на лявата ръка. Характерното при тях е, че при медицински преглед не се регистрират никакви функционални или физиологични отклонения, което доста озадачава специалистите. В такива случаи лекарското заключение обикновено е - “оплакването е на нервна почва”. Което в най-грубата си същност не е далеч от истината. Освен тези чисто физически усещания хората, които все повече се приближават към второ посвещение забелязват, че значително нараства степента им на интуитивно възприятие.  Някои от тях развиват свръхсетивни възприятия в определена степен - започват да виждат аурата на растенията и дори на събеседниците си, долавят мислите и настроенията им, сънуват пророчески сънища.

Самото събитие - приемането на второ освещение - се регистрира в мозъка по някакъв начин. Най-често под формата на ярък, запомнящ се сън, но често човекът не е в състояние да го разтълкува и поради това не му обръща особено внимание. Въпреки това той не се изтрива от паметта му. Поне до момента, когато по един или друг начин не разбере чрез будното си съзнание неговия смисъл. За това може да му помогне разговор с друг човек, прочит на определена книга или някакво друго “случайно” събитие. Но винаги под такава форма, че в него не остава никакво съмнение за какво точно става дума.

Всички ние имаме право да узнаем на какво ниво от развитието си се намираме. Вътрешното ни израстване обаче вече не ни позволява да се изпълваме с излишна гордост или чувство за превъзходство по отношение на останалите. Вече интуитивно разбираме, че поемаме по-голяма отговорност - за личната си съдба и за съдбата на човечеството. Когато аз имам радостта да срещна такива хора, обичам да им казвам: “Добре дошли в отбора”.

ТРЕТО ПОСВЕЩЕНИЕ - ПРЕОБРАЖЕНИЕ

Най-трудният и продължителен период за нас е времето между първо и второ посвещение. Веднъж преминал през Кръщение човек напредва бързо и е възможно да приеме трето и четвърто посвещение в същия живот. Тази степен на развитие, наречена символично Преображение, бележи постигнатия от страна на душата контрол над умствения носител. На него съответства периода  от 14-тата до 21-та година, когато човек развива и започва все по-пълноценно да използва менталното си тяло. Приблизително до двадесет и една годишна възраст чакрите достигат степента си на развитие, достигната в предишното въплъщение. Завършил е “преговора” върху уроците, научени през предишните му животи и от този момент нататък започва работата за натрупване на нови знания и лично усъвършенстване - задача, която всеки от нас - сам или с помощта на Учителите, си е поставил преди да се прероди.

За да можем в по-пълна степен да разберем същността на посвещенията е необходимо да придобием познания за развитието на Слънчевата система, Земята и човека, на когото именно на тази планета е отредено място за развитие. Преди да достигне до тази форма, нашата планета също е преминала през своите превъплъщения, които в космогонията на розенкройцерите и антропософите са  наречени периоди, (при теософите терминът е вериги), като всеки от тях включва седем етапа - кръгове (или обиколки). През тези периоди бавно се изграждат и усъвършенстват, в съответствие с еволюционни план, телата - както на човека, така и на самата планета. През всеки период се построява една от “плътните” форми за конкретно проявление и съответстващата ú духовна (безформена) част. По-долу бегло изброявам само плътните носители.

Сегашния период - наричан Земен е предшестван от: Сатурнов - посветен е на изграждане на прототипа на физическото тяло; Слънчев - през първата му обиколка отново на принципа на повторенията се усъвършенства физическото тяло, а през втората се изгражда етерното тяло; Лунен - първата обиколка отново е времето за работа върху физическото тяло, втората - за етерното тяло, а през третата се създава астралното тяло; Земен - периода в който понастоящем се намираме - първите три обиколки са времето посветено на повторенията - работи се по усъвършенстването на физическото, етерното и астралното тяло. Четвъртата обиколка е посветена за същинската работа на Земния период - а именно изграждане на умственото тяло на човека.

Времето в което живеем е приблизително средата на тази четвърта обиколка, по време на която земното човечество е развило пет от общо седем коренни раси. Началото на този кръг се губи далеч назад във времето, когато формата - както на планетата, така и на човека е била съвсем различна от сегашната. По подобен начин човешкият ембрион в момента на зачатието с нищо не прилича на новороденото бебе. Тези етапи от човешкото развитие през четвъртия кръг на Земния период са: Хиперборейска, Поларианска, Лемурийска, Атлантска и нашата - Арийска пета коренна раса. Като цяло задачата на пета раса е изграждането, усъвършенстването и поставянето под контрола на душата на умственото тяло и самосъзнанието.

Още от самото начало, в зората на Сатурновия период, Божествените Искри - Монадите, на последователни жизнени вълни са навлизали за въплъщение, развивайки Божествения замисъл. Най-напредналите от тях - пионерите на всеки кръг, постепенно са влизали във все по-усъвършенствани и развити тела. Душите, които в наше време обитават телата на пета коренна раса, са “отличниците”, преминали успешно периодите и кръговете, които бегло изброих дотук. Важно е за изучаващите духовните науки да усвоят представата, че цялата еволюция се основава на груповото развитие и непрекъснато усъвършенстване, при които индивидът поставя плодовете от личния си напредък пред общия олтар, откъдето те могат да се използват от всички останали форми на живот.

Преминалият през трето посвещение демонстрира все по-уверено контрола, който висшата му същност - душата - е постигнала над трите низши носители - физическото, астралното и менталното тяло, които съставят троичната дреха на личността. Подобно на паяка, който сам изтъкава своята паяжина, индивидът е изградил мистичната нишка антакарана, която е енергийният мост, свързващ висшите с низшите носители. По този символичен мост, все по-ясни и осезаеми, текат импулсите на душата. Благодарение на тези съкровени импулси гордостта на ума и стремежа на интелекта да наложи контрол над сърцето,  бавно и постепенно биват трансформирани.  Алхимията на Живота преобразява знанието и натрупания опит  в Мъдрост. Такъв човек все по-ясно осъзнава единството на Живота. Неговият личен Аз, без да губи свята индивидуалност, все повече се разтваря в колективното съзнание. Отпада стремежът за самоизтъкване, осъждане и обособяване и на тяхно място, посредством искрящия лотос на сърдечната чакра, разцъфтява Любовта.

Това вътрешно съзряване води до характерна промяна в чакрите и аурата на конкретния човек. Докато при повечето хора тя има яйцевидна форма, която обгръща цялото тяло, при посветените над второ посвещение енергийната дреха започва бавно да се изтегля към горните центрове. Най-напред до диафрагмата и центъра на слънчевия сплит, а по-късно се издига и над него - до четвърта чакра, която става все по-активна. Именно посредством сърдечния център, където се влива енергийната нишка на Живота, ние осъществяваме връзка с душата си, която от своя страна е във връзка с Йерархията.

 Описаното изкачване на енергията към по-висшите центрове е съпътствано с конкретни физически усещания, които са строго индивидуални и въпреки това могат да бъдат обобщени. Характеризират се с физически болки - т. нар. свещени болки, в различни части на тялото, в които са разположени по-малките енергийни центрове. Тези болки имат различно времетраене - понякога могат да продължат до няколко месеца. В основата си се дължат на протичането на високите енергии на душата, а малко преди и след трето посвещение, и на енергиите на Монадата през физическото тяло.  В същността си имат пречистващ ефект, след който импулсите на истинския Човек могат все по-безпрепятствено да достигат до будното съзнание на въплътената личност. При това издигане на аурата низшите тела символично умират, така както това става и след физическата смърт. Но преди това душата вече е извлякла и абсорбирала целия натрупан чрез тях опит.

Приелият Трето посвещение, в резултат на все по-мощно нахлуващите висши енергии, засиява с една ярка вътрешна светлина. Преминал през своето Преображение, такъв човек вече живее живота на душата. Когато преобладаващата част от човечеството премине през този етап, на Земята ще видим въплътено Петото - Божието царство, което е целта и върха на развитието ни през Земния период. Казано по-простичко - тогава ще настъпи ерата на Любовта.

ЧЕТВЪРТО ПОСВЕЩЕНИЕ - РАЗПЪВАНЕ НА КРЪСТ

От гледна точка на Йерархията трето посвещение - преображение, се смята за първото главно посвещение. За разлика от първите две, приелият трето посвещение в рамките на относително кратък срок след това събитие ясно осъзнава, че е преминал през него. В резултат на постигнатия от страна на душата контрол над трите нисши тела, същите символично умират. Целият натрупан посредством тях опит вече е абсорбиран и запечатан като информация в каузалното тяло. Веднъж съхранено в тялото на душата, натрупаното знание се трансформира в мъдрост. Това е нашето съкровище, което вече никой не може да ни отнеме и от което личността черпи опит, сили и вдъхновение във всеки миг от живота си. Аурата се изнася към центровете в главата - шеста и седма чакра, подобно на светъл ореол, с какъвто християнската иконопис увенчава главите на светците.

Един такъв човек демонстрира степента си на посветеност единствено чрез начина си на живот, без да изразява каквито и да било словесни или други претенции относно духовния си ранг. Пречистените му тела активно изпълняват функцията на все по-мощен проводник за фините енергии от по-висшите нива на съществуване. Той вече интуитивно разбира, че да служи на целите на еволюцията не означава непременно действеност на физически план. Че не е задължително да се изявява в общественото пространство - като оратор, писател, организатор или център на група, привличайки внимание към личността си. Самото му присъствие на планетата, като жив проводник на висшите енергии, е неговата основна форма на служене. Той не се терзае от въпросите дали и доколко е полезен. Интуитивно доловил неразривната си връзка с всички форми на живот, до болка чувствителен за събития и страдания по всяко кътче на планетата, той вече живее живота на душата.

Духовното събитие, наричано четвърто посвещение е венецът, който увенчава пребиваване му във физическо тяло на Земята. За да се подготви за него, той постепенно е изградил сребърната нишка, свързваща монадата с душата  - точно по същия начин, по който до този момент е изграждал нейния по-низш еквивалент - антакарана, свързваща душата с личността. Благодарение на пробудените си енергийни центрове в главата вече е способен да възприема, провежда и заземява тези високи енергии.

Връзката с монадата се осъществява посредством енергиен канал, вливащ се в седмата, коронната чакра, намираща се на темето. Когато тази връзка бъде изградена, ролята на душата като проводник и трансформатор на висшите импулси на духа постепенно намалява, докато в определен момент отпадне напълно. Каузалното тяло постепенно се разтваря и символично умира. Целият натрупан от душата опит се абсорбира от духа. От този знаменателен момент нататък човекът, приел четвърто посвещение, се превръща в живо въплъщение на словата, изречени от Христос: “Не съм аз този, който върши делата, а Отец ми, който живее в мен”.

Взела всичко, което условията на планетата предлагат за трупане на опит, душата вече не се нуждае от превъплъщение в човешка форма, заради собственото си израстване. Кармичните дългове, с незначителни изключения, са изплатени. От тук нататък, както вече стана дума, правото на свободен избор бива упражнено в много по-пълна степен от приелия четвърто посвещение. Дали ще избере - когато напусне физическото си тяло, да се завърне на планетата, в синхрон със закона за кармична необходимост, за да помага на събратята си, или ще предпочете да продължи развитието си при други, съвършено нови условия - този съкровен избор е негово право и единствената му награда за самоотверженото му служене на човечеството.

Животът на човека, вървящ по пътя към това духовно достижение, е белязан със знака на саможертвата. Личният Аз, поставен изцяло по ръководството на духа - посредством душата, вече не играе определяща роля при вземането на решения. Воден от безмълвните напътствия на душата си, наричани интуиция, той вече притежава способността да предприема точното действие в точния момент. Повече не се налага да губи време и да пилее енергия при определяне на печелившия ход на принципа: действие - грешка, отново действие - грешка, за да достигне до верния отговор на задачата.

Каквито и беди да се струпат на главата му - болест, материална или друга загуба, конфликти или противоречия със самия себе си или с обкръжението си - той знае, че преодоляването на това препятствие е избор на душата му. Че е просто поредното изпитание, често поставено му - чрез нея, от Учителя му, който го наблюдава и напътства. Усещането за самотност, което до неотдавна го е довеждало почти до отчаяние, отстъпва място на ясно осъзнатото чувство за незрима, но съвсем реална подкрепа във всеки миг от земното му съществуване.

Зовът му за напътствие и помощ - в мигове на безизходица, бива чут и получава почти мигновен отклик. В случай, че не получи подкрепа в труден за него момент, той разбира, че има в себе си сили да се справи сам с възникналата трудност, че дълбоко в себе си знае верния отговор на задачата, пред чието разрешение е изправен. Често - именно преодолявайки такива несрещани до този момент от живота си трудности, узнава за нови и неподозирани от самия него собствени сили и способности. Едно безценно за него откритие, което като мълния осветява потайни до този момент аспекти от живота му, изпълва го с нова увереност в собствените му сили и му служи за стъпало към следващото изпитание и новия урок.

Независимо от това, дали личността във въплъщение е натрупала интелектуални знания за космичните закони, човекът във физическо тяло интуитивно ги съблюдава и се ръководи от тях в ежедневните си дела, защото вече има свободен достъп до мъдростта, съхранена в каузалното тяло на душата му. И защото - посредством душата си, вече може да черпи от мъдростта, натрупана в хода на развитието ни от цялото човечество.

На трудностите и препятствията, които се изпречват на пътя му, той вече гледа като на учебни тестове, без дори и за миг да ги смята за несправедливи страдания или наказания. Способен първо да съзре, а по-късно и да  извлече урока от всяко дребно житейско събитие, той уверено напредва по пътя си и, без каквато и да било показност, служи като жив пример на всеки, с когото влезе в пряк или косвен контакт. Последните кармични задължения, които все още го държат привързан към Земята, се изплащат в шеметно съкратени срокове. Интензивността на живота му, изпълнен със събития, на които той - вече автоматично, поставя положителен знак, на принципа - “всяко зло - за добро”, непосилна за мнозинството, му налага своето все по-отчетливо и изморително темпо.

Сияещ с все по-ярка вътрешна светлина, този космически магнит неотклонно привлича към себе си хората, на които му е отредено да помага и служи. Разбираемо е, че тъмните сили, чието съществуване бива съвсем реално застрашено от наличието на един такъв факел на Йерархията, го удостояват с “почетно” внимание. Ударите им зачестяват под невъобразимо разнообразни форми. Преките им атаки понякога идват дори посредством близки на сърцето му хора, които, без изобщо да подозират, се явяват техни несъзнателни оръдия, и към които - бивайки отворен за тях, той е и най-уязвим.

Косвените им и нескопосано замаскирани опити за блокиране на духовната му служба са най-вече на фино енергийно ниво, но в повечето случаи се отразяват обратно от блестящата броня на аурата му, без да му навредят особено. “Удостоен” по този начин от тяхното внимание, вървящият към четвърто посвещение получава още един недвусмислен знак за духовната си значимост и заеманото от него място на еволюционната стълба. Отговорен вече не само за собствената си съдба, но и за съдбата на тези, с които духовно е свързан, подкрепян, закрилян и напътстван във всеки миг от земното си съществуване,  още един жив проводник на божествената сила и могъщество уверено извървява избрания от душата му път към съвършенството, към Създателя. 

*   *   *

За да завърша с тази тема, за тези от читателите, които са затруднени да си преведат значението на думата адепт, искам да поясня, че в най-общ смисъл с нея се назовават духовно извисени Индивидуалности, които в процеса на личното си развитие и израстване са на път да се освободят, или вече са освободени, от цикъла на преражданията.

Степента на посветеност на тези индивидуалности е различна, но всички те са приели трето посвещение, което, както вече казахме е първото главно посвещение - от гледна точка на Йерархията. Изплатили кармичните дългове, натрупани от душата в хода на нейните превъплъщения, те вече могат да избират или прераждане във физическа форма - подчинявайки се на законите за целесъобразност и необходимост, или съществувание на планетата, но във висшите светове, в носители (тела), изградени от конкретната материя на това ниво, т. е. съответстващи му по строеж и вибрация. В случай че останат в близост до Земята, при необходимост и ако те пожелаят, могат да общуват с нас - най-често на менталните нива и рядко - в по-висшите планове на астралния свят. Тази форма на общуване с тях е възможна и достъпна за всеки от нас, но осъществяването ú е възможно най-вече по време на сън или в състояние на самовглъбеност - молитва или медитация.

Всички тези високоразвити индивидуалности са съществували в човешка форма, преминали са през множество изпитания и проверки и добре са им познати трудностите и страданията, през които ние сега преминаваме. Затова са изпълнени с разбиране и дълбока любов към нас и винаги, когато искрено ги помолим, ни протягат ръка за помощ. Ако обаче липсва изричната ни молба, не се намесват в съдбите ни, подчинявайки се на закона за свободната воля, който е един от основополагащите закони на Вселената.

Съществуването на адептите и Учителите от Бялата ложа, все още яростно оспорвано от т. нар. “официална” наука, вече е неопровержим факт за много хора, които развили фините си сетива, са влизали в контакт с тях - при различни обстоятелства и под различна форма. Тяхното присъствие на планетата, както и достигнатото от тях ниво на развитие и степен на посветеност, на дело демонстрират пред всеки непредубеден ум латентните ни заложби. Логичният извод е, че щом те са достигнали до това ниво, значи и за нас е възможно.

От първостепенно значение за нас е да осъзнаем и запечатаме в ума си неопровержимата истина, че придвижването по еволюционната стълба е двупосочно.  Че, независимо от степента си на посветеност, всеки от нас сам избира на кой господар да служи. Всеки сам определя дали да застане на страната на Бялата ложа или обратното.

В нито един момент от развитието си, на което и стъпало, на който и етаж да се намираме, в тази слънчева система или в други Вселени - Законът е един: всяко следващо стъпало, на което ще стъпим, за да продължим нагоре, се издълбава от самите нас. Възходът е възможен, но не е гарантиран. Това, че сме достигнали до определено ниво, дължим на самите себе си, но дали ще продължим нагоре или ще се търкулнем надолу - подведени от себичността, самомнението и високомерието си - зависи само и единствено от самите нас. Истина, която легендата за падналите ангели красноречиво илюстрира.

Определящ фактор за темпото, с което ние ще извървим пътя към съвършенството си, трасиран от адептите и Учителите от Бялата ложа, е личният ни избор. Можем да изберем да вървим бавно по спиралите на еволюцията или да предпочетем трудния, но директен път на посвещенията. Дверите към тях са отворени за всички нас. До завършването на четвъртия кръг - земната обиколка, развивайки седемте коренни раси, цялото човечеството ще приеме седемте степени на посветеност.  Тази идея е заложена в плана за развитие на нашата слънчева система от ума на Създателя. Приемането на всяка една от тези степени, като форма за разгръщане на вътрешния ни потенциал, е наше свещено право, дадено ни от него. Право, което никой друг не може нито да ни оспори, нито да ни даде, нито да ни отнеме.

СВЕЩЕНИТЕ БОЛКИ - ЗНАК ЗА ДУХОВНО РАЖДАНЕ

“Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой свише,

 не може да види царството Божие” 

                                                           Йоан. 3: 3

В последната част от поредицата, бегло засягаща темата за посвещенията, накратко описах физическите симптоми, съпровождащи издигането на енергията от центровете под диафрагмата към тези - над нея. Този мистичен процес е следствие от вътрешното духовно развитие на всеки от нас и протича по строго индивидуален начин. Но въпреки това съществуват общи признаци, които могат да бъдат както обобщени, така и разпознати от човека, преминаващ през своето духовно съзряване. На пръв поглед те причиняват неудобства, тъй като са съпроводени от не дотам приятни физически болки. Наричат ги “свещени болки”, които понякога могат да доведат и до конкретни заболявания - т. нар. болести на мистиците. Най-често засегнати са сърдечно-съдовата, нервната и ендокринната системи, като за последната страданието се проявява най-често като нарушена функция на щитовидната жлеза или хипофизата, които са материалното проявление на пета и шеста чакра.

В зависимост от степента ни на интелектуална и духовна подготвеност, ние приемаме тези страдания или като наказание, или като възможност. За предпочитане е да приемем второто, защото тогава сме по-склонни към самоанализ, корекция на свои мисловни нагласи или емоционални реакции, което води до сравнително бързо отпадане на неприятните състояния.

Това, че почти всяко заболяване може да се сведе до състоянието на чакрите, а от там и до нарушената функция на ендокринната система, е добре известно на читателите, които проявяват по-задълбочен интерес по тази тема. В такъв случай се говори за блокиране или недостатъчност на съответната чакра. Но не това е темата, на която ми се иска да спра вниманието ви. Както вече стана дума по-горе, превъзбуждането на една или повече чакри също води до временно нарушаване на енергийното равновесие, което най-често наричаме болест..

При издигане на енергията към горните центрове, което съпровожда овладяването и поставянето под контрол - от страна на душата, на трите низши тела, временно се стига до нарушаване на същото това равновесие, но по малко по-различни причини. В този случай съответната чакра не е превъзбудена, а събуждаща се. Следващата информация, която поднасям на вашето внимание, се базира не само на досегашните ми познания по темата, но и на личния ми опит, който съм натрупала, измервайки активността на центровете на десетки хора. За по-голяма яснота ще уточня, че под долни центрове имам предвид първа, втора и трета чакра, а горни са съответно: четвърта, пета, шеста и седма - т. е. чакрите над диафрагмата.

В случаите, когато горните центрове все още не са пробудени, техните цветчета са полупритворени, пропускайки енергията в степен, която физическото тяло е годно да понесе без особени отклонения и сътресения. Когато, в резултат на вътрешното развитие на човека и постепенното изграждане на антакарана, към троичната личност потекат все по мощните импулси на душата, горните центрове постепенно придобиват все по-голяма активност. В зависимост от това, кой център се “отваря”, тази активност може (но не е задължително) да доведе до временни проблеми на съответстващата ú жлеза с вътрешна секреция, а от там - и на системата и съставляващите я органи, които тя управлява. Тъй като връзката между долните и горните центрове е на огледален принцип, то седма чакра се “отразява” в първа; пета - във втора; а четвърта - в трета. При изкачването на енергията всъщност се касае за прехвърляне на контрола, упражняван до този момент от долния център, към съответстващия му горен.

Физическата болка, която съпровожда този процес, може лесно да бъде обяснена. Тъй като става дума за протичане на енергия от по-висш тип - т. е. с по-голяма степен на вибрация, на физическото тяло е необходимо време да се приспособи към този качествено нов поток. Там където все още съществуват някакви задръствания, освен болката може да протече и възпалителен процес с различно времетраене и интензитет. Успокоителното е, че всичко това е под контрола на самата душа и при правилна  позитивна нагласа тези неприятни симптоми бързо отшумяват.

Възможно е подготовката на физическия носител да протече с различно по времетраене стомашно разстройство, което само по себе си е очистителен процес и не бива да ни тревожи. При отваряне на пета чакра се усеща “стягане” в говорния апарат, временно “падане” на гласа - понякога до невъзможност да говорим, без това да ни причини болка. Активирането на шеста чакра - третото око, води до доста неприятно главоболие, усещане за натиск върху очните дъна, виене на свят или до нарушение на слуха.

За намаляване неприятните последици от това разпалване на вътрешните огньове, или както още го наричат - пожар в центровете, Учителите препоръчват да се пие горещо мляко с прибавена към него кафена лъжичка сода бикарбонат, избягване на претоварването, повече сън. Но за да бъдем сигурни, че става дума именно за активиране на центровете, е необходимо да се консултираме с лекуващия си лекар и едва след неговото заключение можем да потърсим енергийно и духовно тълкуване на проблема си.

Тогава, когато този процес започне, можем да бъдем сигурни, че той бележи важен етап от вътрешното ни извисяване. За нас това е косвен знак, че се приближаваме към второ или трето посвещение. Събудени, в резултат на собствените ни усилия и упорит труд - в продължение на много животи, центровете започват да творят за общото благо. Приетата и трансмутирана чрез тях космическа енергия бива излъчена отново в пространството. Тази светла сила пречиства, вдъхновява, подпомага другите души в тяхното развитие, бива използвана за мирно разрешаване на военни конфликти, дори и лекува. Лекува близките ни, растенията и животните. Лекува планетата ни - от замърсяването ú на всички нива, за което самите ние сме отговорни. Узнавайки за всичко това, ние получаваме мощен стимул да продължим по вече избрания от нас път. Вярно е, че е труден. Вярно е, че боли. Но нима заради доброто на всички ни не си струва? До днес други велики души са го правили за нас. Сега просто е наш ред.

ТИТАНИК, ЛЕТНИТЕ  ЖЕГИ И . . . ОЩЕ НЕЩО

В началото на 1998 година по кината в страната ни триумфално премина поредният касов хит на Холивуд - филмът “Титаник”. Авторите на пожъналата рекорден брой “Оскари” суперпродукция сполучливо използваха най-голямата морска катастрофа на 20-ти век за фон на красива и затрогваща до сълзи любовна история. През лятото, когато този филм се въртеше и в кината в моя град, зрителите развълнувани напускаха киносалоните стискайки мокрите си носни кърпички. Мокри не само от сълзи, но и от пот, защото небивалите летни горещини ги преследваха дори и там. Но колцина от нас съумяха да съзрат връзката между филмираната история за трагичната гибел на “Титаник”, състоянието на нашия космически кораб, наречен Земя и изпепеляващите през тези седмици  жеги? Незапомнените дотогава горещини са трогателен и красноречив зов на нашата планета - зов за помощ. И този зов е отправен към нас. Това е нейният начин да ни каже, че е болна и че страданията ú сме причинили самите ние.

Помислете си какво правим, когато детето ни е болно и треската го изгаря до болка? Казваме си, че всяка година по това време си боледува по този начин и след това спокойно излизаме на вечеря  в скъп ресторант? Или викаме лекар и, докато с тревога и надежда го очакваме, се опитваме да му помогнем чрез начините, които знаем?  А нима Земята - нашият общ плавателен съд в безбрежния океан на Вселената ни е по-малко скъпа! Планетата ни страда. За болестта, както и за изцелението ú сме отговорни всички ние - от пеленачето до столетника. Нужна ú е помощ - от всички, на всички нива. Не мислете, че тази помощ могат да окажат единствено еколозите, учените или политиците. Те са в челните редици на видимия фронт, но на невидимия - този на мисловната енергия, сме всички ние.

Камбаната - сигнал за тревога - бие за всеки един от нас. Нейният настойчив и ясен звън отеква през необичайно меките зими, прелита над бушуващите горски пожари, над разрушените от разгневената водна стихия домове, над кървавите райони на военни конфликти и гладните пустини на Етиопия, и отеква в сърцето на всеки един от нас. И ако продължаваме да твърдим с детинско упорство, че не го долавяме, ще се озовем в положението на пасажерите на ”Титаник”. Само че на нашия кораб спасителни лодки няма! Аз вярвам, че общият ни плавателен съд няма да потъне. Той просто ще изхвърли ненужния баласт, ще запуши пробойните и ще продължи своя звезден рейс. А след това на най-близкото пристанище ще излекува раните си, ще попълни екипажа си и ще поеме отново безкрайната си космическа одисея.

Ще попитате, какво можем да направим ние - пътниците от трета класа? Невероятно много! Можем да вземем лично  участие в ремонтните и спасителните операции. Знаете ли, че над всеки квартал, над всеки град или село,  по цялата планета,  плува по един застрашителен тъмен облак и това съвсем не е метафора. Той е невидим, но реално съществуващ Този енергиен облак, наподобяващ прогонено от кошера пчелно семейство, е плод на нашите собствени тъмни мисли и страхове. Всеки изблик на човешка болка, злоба или омраза прибавя още една “пчеличка” към него и засилва мощта му. Такива зловещи струпвания на тъмни и разрушителни енергии съществуват над всяко кътче на Земята, където нещастието и страданието доминират. Места на природни катаклизми, епидемии с многочислени жертви, покосени от мизерия и глад райони, или такива, станали арена на военни сблъсъци.

*   *   *

Докато подготвях тази книга за печат, в западната ни съседка избухна война - жестока, кръвопролитна и абсурдна по своята същност, като всяка една война. Сигурно повечето от читателите знаят, че всяко едно събитие тук - на физическия план, е закономерно отражение, материална проекция на същото това събитие, протичащо и в другите измерения - т. е. на енергийно ниво. Ако тук на Земята сме свидетели на военни сблъсъци, то бъдете сигурни, че те имат своя първопричина във висшите светове. Разликата е, че тук битката се води с материални средства, докато в другите измерения тя се осъществява чрез страхотни сблъсъци на мощни енергии. На Земята в сражения влизат единствено преките участници, докато на енергиен план участваме всички ние - без разлика във възраст, политическа и икономическа принадлежност и националност. Началото на тази велика битка между силите на Светлината и мрака, наречена в Библията Армагедон, според Учителите от вътрешните нива е положено в края на 1931 година. Смята се, че тя вече е приключила с победа на силите на Светлината, а това, което наблюдаваме по света, са последните ú отгласи. По тази тема аз мога да съобщя малко, защото все още нямам задълбочени познания. Но вярвам, че едва когато всичко това приключи, човечеството ще прекрачи в ерата на Водолея, за да изгради един мирен и благоденстващ свят. Свят, в който няма да има място за насилие и омраза. А тези, които по един или друг начин са допринесли за страданията и разрушенията, няма да намерят място в него. Няма да бъдат сред неговите обитатели.

Тези от читателите, които се стремят да отворят умовете си за познания от това естество, вероятно едва сега узнават за  енергийния потенциал на човешката мисъл и за мощта и силата, която всяко мислещо същество притежава. Сила, която може както да гради, така и да руши. Веднъж излъчена в пространството тази реално съществуваща и изключително мощна енергия е почти неунищожима. И в зависимост от това дали носи положителен или отрицателен знак, тя автоматично се прибавя към енергийната мощ на една от воюващите от векове сили на Светлината и мрака.

Сведено на физически план това означава, че ако искаме регионалните, но не по-малко кръвопролитни войни, които и днес се водят по света, да намерят своето мирно разрешение, ако искаме да се противопоставим на разрушението, което от един необратим момент нататък  ще помете всички ни - и свидетели и преки участници, то все още не е късно да направим своя избор (ако вече не сме го сторили). На невидимия фронт за всяко от сражаващите се войнства е крайно необходима и най-нищожната капчица мисловна енергия. Тези, които се стремят към разрушение - не само в регионален, но и в планетарен мащаб, се домогват до нея чрез доста прозрачни методи. От нас, които в случая сме - все още - само наблюдатели, се очаква да бъдем изплашени, отчаяни, разярени, изпълнени с омраза, злоба и нетърпимост. И за силите на хаоса няма никакво значение към коя от воюващите страни насочваме своите негативни емоции и мисли. Важното е да ги излъчваме в пространството, като по този начин наливаме вода в разрушителната им мелница. Дали ще ругаем или мразим политици, държавни глави, привърженици на една или друга религия, че и цели нации - пак повтарям - за силите на мрака това няма значение. Важното е, подтиквани чрез различни способи, да прибавим своя гняв и болка към този тъмен облак от мрачни и деструктивни енергии. И колкото повече хора страдат, колкото по-изплашени, отчаяни и обезверени са те - толкова повече се засилва помитащата им мощ.

Може да ви се струва, че сме само безпомощни наблюдатели на световните събития, но повярвайте ми - това съвсем не е така. Всеки един човек, носещ в сърцето си доброта и любов - в нейния космически смисъл, по един или друг начин вече участва във великата битка. Много от нас вливат своята положителна енергия и дори са преки участници в световните конфликти посредством фините си тела - по време на сън. Духовно развитите и напреднали в своята еволюция хора участват в тях дори и в будно състояние. За това подсказват внезапните им и понякога озадачаващи ги отливи на енергия, нервността или тъгата, та дори и мигновените режещи физически болки, които тези хора с развити сетива ясно разпознават и за чиито причини поне се досещат, ако не го съзнават съвсем ясно. Духът на всеки един от нас притежава онази мистична способност за делимост, което означава, че ако намери за необходимо, част от нас се отделя в даден момент, за да се притече на помощ - там, където е нужно.

Искам да споделя с вас, че в тези съкратени и повратни времена по света има милиони хора, които водени от вътрешното си прозрение и от добрата си воля, на мисловно ниво вече са заели своето място сред редиците на Светлината. Някои от тях съзнателно и целенасочено отправят мисловната си енергия към горещите точки на планетата. Други - религиозните хора например, отправят своите искрени и безкористни молитви. Предлагам ви една лаконична и ефективна молитва, с която и вие бихте могли да помогнете - “Нека светът добрува”!

Има и една Световна молитва, дадена на човечеството от духовните водачи, предводители на армията на Светлината, в навечерието на Армагедон. Учителят Джуал Кхул, наричан още Тибетеца, в книгата си “Новата поява на Христос”  твърди, че получавайки световно разпространение, този Призив, съдържащ древни Думи на Силата и поради това притежаващ  изключителна мощ, може да стане за Новата световна религия това, което е молитвата “Отче наш” за християнството. Преди нейното огласяване тя е била произнасяна само от най-възвишените и духовни Същества. За пръв път е била използвана по време на юнското пълнолуние през 1945 година и от Световния Учител Христос и е наречена Великият Призив. Древните фрази, цитирам: “толкова древни, че не са съхранени никакви дати или каквито и да било следи за времето, когато са написани”, са преведени по следния начин:

От извора на Светлината в ума на Бога

Да бликне светлина в ума човешки -

Да слезе Светлината на Земята.

От извора на Любовта в сърцето Божие,

Любов да бликне към човешките сърца -

Христос да се завърне на Земята.

От центъра, където Божията воля знаят,

Цел малките човешки воли нека води -

Учителите тази цел познават и ú служат.

От центъра, наричан Род човешки, нека

на Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,

И нека той да запечата портата на злото.

И нека Светлина, Любов и Сила

Възстановяват Промисъла на Земята.

За Великия Призив Тибетеца казва: “Тази Молитва принадлежи не на отделен човек или на група хора, а на цялото човечество. Красотата и силата му се крият в неговата простота и в това, че той ясно очертава основните истини, а именно: истината за съществуването на основополагащ Разум, който ние неопределено наричаме Бог; истината, че Любовта е истинската движеща сила на Вселената; истината, че великата Индивидуалност, наричана от християните Христос, е дошла на Земята, за да въплъти Любовта в разбираема за нас форма; истината, че както любовта, така и разума, са следствие на това, което се нарича Воля Божия; и накрая - тази самоочевидна истина, че Божественият замисъл може да се осъществи единствено чрез самото човечество."

В днешни времена милиони хора по света всекидневно използват Великия Призив, дълбоко убедени, че всяка молитва винаги е получавала и ще получава отклик - такъв е Космичният закон. Именно мощният призив на човечеството е привличал и ще привлича на Земята великите Божии синове, които в определен момент идват, за да поемат духовното водачество и да ни изведат на по-високо ниво на развитие. Ето защо, ако почувствате вътрешен порив, и вие можете да произнасяте Призива и това ще е вашият скромен принос за добруването на света.

Всеки духовно развит човек чувства, че присъствието на мрачните и деструктивни “облаци” все още препречва пътя на лечебните и съживителни космически енергии. Бавно и методично, в продължение на десетилетия, те са разрушавали невидимата защитна мрежа на планетата ни, поставяйки я в изкуствена междупланетна изолация. Но въпреки цялата си разрушителна мощ това са просто облаци и ние притежаваме сили и средства, с които да им се противопоставим. Това, което ще ни даде сили да го направим  е увереността, че над тях е необятният небесен простор, над тях е Слънцето. Не изгарящото, изпепеляващо Слънце, а животворното и изцеляващо светило. Нека не го затулваме с мислите си. Стига само да пожелаем, ние можем да изпратим лъч на доброта и съчувствие на човека до нас. Траекторията на този ослепителен лъч ще премине през всякакви облаци и пронизвайки ги, ще остави след себе си малка ярка дупчица. А през  нея, като светла надежда, ще надникне  лазурно късче небе.

*   *   * 

Днес, навлизайки в ерата на Водолей, всеки от нас за пореден път  получава своя шанс да се влее с душата, ума и сърцето си в редиците на Йерархията на Светлината. Шанс, който поради специфичните планетарни условия е уникален. Възможностите за изплащане на кармичните задължения и за духовен напредък в личен и планетарен план са също толкова уникални. Изборът, който всеки от нас така или иначе ще направи, ако не го е сторил вече, ще определи и неговото лично бъдеще, но в много по-широк смисъл. През времето и пространството до нас все още достигат пророческите слова на Христос -

“Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост”.

От все сърце се надявам да сме сред благословените - аз, вие, цялото човечество. И се моля за това.

[ Home ] [ Up ]

Send mail to logos_cs@abv.bg with questions or comments about this web site.
Last modified: 24.07.2003 г.