Специализирана книжарница "ЛОГОС"

СЪДЪРЖАНИЕ НА ВТОРА ЧАСТ

14. Каквото посеем, това и ще пожънем

15. Нашите мисли ни разболяват или лекуват

16. Там, където свършва мракът

17. Умението да прощаваме

18. Силата на проклятието

19. Плаща този, който поръчва

20. Денят се познава от сутринта

21. Господи, помогни ми

22. Когато ангелите слизат между нас

КАКВОТО ПОСЕЕМ, ТОВА И  ЩЕ ПОЖЪНЕМ

Всички ние в определени ситуации от живота ни сме били изправяни пред изкушението да одумваме, критикуваме или осъждаме. Нечие поведение, професионални, интелектуални или други способности, външен вид, лични взаимоотношения и каквото още се сетите. Във всички изброени случаи ние изграждаме оценката си, изхождайки от личната си гледна точка, съобразявайки се със собствените си възгледи и критерии. Почти винаги пренебрегваме (а и не бихме могли да знаем) гледната точка и мотивацията на потърпевшия. Потърпевш в прекия смисъл на думата, защото това, което ние смятаме за невинно и безвредно занимание, в действителност е насочване на негативната ни мисловна енергия към човека, обект на разговора. Ако в този момент той е разстроен, притеснен по някаква причина или неспокоен, то  се оказва уязвим и лесно се превръща в мишена на отровните мисли, които ние сме насочили към него. В повечето случаи не си даваме сметка, че вредейки на другите с нашите мисли, ние всъщност вредим на самите себе си. Излъчени в пространството, те са толкова реални и материални, колкото всичко останало, което можем да доловим с петте си сетива. Мисълта на всеки човек носи неговата лична енергийна характеристика - уникална и неповторима, като отпечатъците на пръстите му. И тъй като, според един от законите на Вселената, енергията винаги се завръща при своя източник, всяка наша мисъл рано или късно се завръща при нас. С умножена сила, привлякла към себе си сходни - позитивни или негативни енергии. Това е и едно от обясненията на фразата - “Нашите собствени мисли ни разболяват”.

Лошите ни мисли, критикуването и осъждането, гнева и раздразнението имат разрушително въздействие - както върху другите, така и върху нас самите. В резултат на това в организма ни се образува отровно вещество, наречено империл, което под формата на кристали се отлага по нервните канали. Постепенно се стига до своеобразното им запушване, което след време води до блокиране на някой от основните енергийни центрове, снабдяващи с енергия определени органи и системи на нашия организъм. В началото проблемът е все още само на ниво енергийно поле и може да се открие единствено от човек, надарен със сензитивни способности. На този етап все още е възможно чрез коригиране на мислите, емоциите и постъпките си да възстановим енергийното си равновесие. Следващата проява на блокиране на жизнената ни енергия е вече видима и осезаема - ние се разболяваме. Опитите ни за лечение протичат с променлив успех, но коренът на проблема (под формата на увреждания в собствената ни енергийна “обвивка” - нашата аура) си остава. Освен това не след дълго - при някои след дни, при други след седмици или месеци,  ни се “случва” почти същото, за което сме критикували или - още по-лошо - осъждали въпросната личност. И тъй като е минало известно време, не съумяваме да направим връзка между причината и следствието. Започваме да обвиняваме съдбата, лошия си късмет, хората - “задето ни завиждат” (а може да са ни направили и магия) и изобщо не ни минава през ум, че причината за проблемите ни е в нас самите.

От първостепенно значение за нашето физическо, емоционално и душевно здраве е да разберем реалността на мисловната енергия. Мисълта ни може да руши и да гради. Да убива и да лекува. Да замърсява или “дезинфекцира” околното пространство. Дори да разрушава или укрепва аурата на планетата ни. Ние сме тези, които избираме за какво да я използваме. Ако посяваме само бурени, рано или късно те ще ни затулят Слънцето.

НАШИТЕ МИСЛИ НИ РАЗБОЛЯВАТ ИЛИ ЛЕКУВАТ

Когато ни връхлети  злощастието, наречено болест, обикновено първото нещо, което правим е да потърсим помощ. От традиционната или нетрадиционна медицина. А последното - да се замислим от къде, поради каква причина ни се е стоварила такава беда на главата. Дори и да си зададем  този въпрос, в повечето случаи търсим причините вън от себе си. Прехвърляме през ума си различни варианти - некачествената или оскъдна храна, нездравословните си хранителни или други навици, слънчевите изригвания, чернобилската радиация и какво ли още не. Ако допуснем мисълта, че причините може да са от психологичен характер, то стигаме до заключението, че този напрегнат живот и бик би повалил, и че “всичко е на нервна почва”, и спираме дотук. Последното за което бихме се сетили е да потърсим причината за проблема си в самите себе си.

Болшинството от нас изобщо не подозират, че негативните ни мисли насочени към другите или към самите нас рано или късно водят до едно или друго заболяване. Обикновено се ръководим от погрешната представа, че лошите ни мисли остават без последствие щом не са реализирани под формата на конкретна постъпка. Но това далеч не е така. Всяка наша мисъл полага своеобразен отпечатък върху собствената ни аура (т. е. енергийното ни поле), където и се запазва като информация. Ако тя е негативна - злоба, омраза и т. н. , то въздействието ú е разрушително. Нарушението в енергийната ни обвивка води до влошаване в “захранването” с енергия на жизненоважни органи и системи в нашия организъм. В резултат на това се “сдобиваме” със заболяване, което, ако упорстваме в начина си на мислене и поведение, често пъти се превръща в хронично. Последното до известна степен зависи и от личната ни карма. Това е и схематичното обяснение на променливия успех, с който традиционната медицина се справя с някои от заболяванията.

Може би вече си задавате въпроса - в такъв случай как бихте могли да си помогнете сами. По много и различни начини - в зависимост от конкретната ситуация. Най-простото, което бихте могли да сторите е да преразгледате собствения си модел на мислене и поведение. Важно е да запомните основното правило - чистите ни и положителни мисли укрепват собствената ни аура, превръщайки я в непробиваема броня за зловредни влияния. В допълнение бих ви предложила да направите следното:

· Ако имате тази възможност, консултирайте се със човек със сензитивни способности. Подберете го внимателно и имайте предвид, че истинският духовен лечител не се ръководи от материални подбуди, не отрича значението на традиционната медицина и не се бие в гърдите, че може да се справи тотално със заболяването ви. Проявява съпричастност към страданието ви и искрено се старае да ви помогне. Такъв човек би могъл да ви съдейства да откриете първопричината, довела до заболяването ви.

· Имайки предвид написаното дотук, бихте могли да се опитате да се справите и сами. Вземете празен лист хартия и връщайки се назад във времето опишете конфликтните си житейски ситуации. Постарайте се да си спомните за повече такива моменти, но игнорирайте инцидентите. Търсете в спомените си свързващата нишка между отделните събития. Ако сте искрени в намерението си ви уверявам, че ще получите и невидима духовна подкрепа в това ви издирване. Когато стигнете до момент, в който според вас сте реагирали погрешно, то мислено изживейте ситуацията повторно, като коригирате “сценария”.

· В случай, че не успеете да се справите по този метод, отидете в църква. Запалете си свещичка и искрено, от все сърце изложете проблема си. Признайте, че някъде сте сгрешили. Помолете да ви се помогне да откриете грешката си. Смирете духа си и поискайте прошка. Ако не се опитате да извъртате и да омаловажавате нещата, то ви уверявам, че в рамките на дни, до седмица ще откриете отговора. Помощта винаги идва, когато искрено помолим за нея.

И не на последно място - никога не пренебрегвайте съветите и помощта на личния си лекар. Методите, описани дотук ще ви помогнат да излекувате душата си, като премахнете причината, породила проблема. Но за лечението на физическото тяло, чрез което се проявява резултатът от вашите навици, мисли и постъпки  могат да помогнат както  медиците, така и фитотерапевтите, диетолозите, специалистите по източни масажи. Но най-вече - самите вие.

ТАМ, КЪДЕТО СВЪРШВА МРАКЪТ

Искам да ви разкажа една притча за Христос. През един ясен летен ден той и учениците му вървели по прашен междуселски път под знойното слънце на древна Палестина. Внезапно край пътя, под дребен и опърлен от жегата храст, съзрели едно мъртво куче. Всички запушили носовете си и всеки промърморил някаква забележка за това, колко противна е гледката. Христос ги изслушал мълчаливо и след това тихо промълвил - “Бедното създание! Какви прекрасни бели зъби има!” Спасителят дори в тази грозна картина съумял да открие един дребен положителен детайл.

Когато за пръв път прочетох тази легенда ме порази дълбочината на посланието, което съдържаше този простичък разказ. Затова обичам да го разказвам на хората, които по една или друга причина се обръщат към мен за помощ. Самата аз често се връщам към него, като към спасителен остров. Най-вече в дни, в които негативизмът около мен като че ли се готви да ме погълне и да ме потопи в непрогледен мрак.

Вече ви разказах за това, какво причиняваме на другите и на себе си, когато одумваме или осъждаме някого. Негативните мисли, които излъчваме в такива моменти, водят до намаляване на собствения ни енергиен потенциал. Това рано или късно води до отрицателни последици - заболявания, злополуки, житейски неприятности. Вярно е, че понякога ни се налага да общуваме с хора, които ни късат нервите или дълбоко ни възмущават. Не можем да ги изхвърлим от живота си, нито да ги променим. Но можем да променим личната си гледна точка. Опитайте се да откриете у човека, когото най-трудно понасяте поне една положителна черта. Дали това ще е физически белег или аспект от характера му е без значение. След това се концентрирайте изцяло върху нея и престанете да мислите за недостатъците му, които толкова ви дразнят. Не след дълго ще забележите промяната. Вероятно в основни линии човекът ще си остане същият, но към вас той ще започне да проявява точно тази си положителна страна, върху която вече сте спрели вниманието си. Лично аз съм прилагала многократно този метод на трансформация и той винаги е действал безотказно.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че светът който ни заобикаля е изпълнен единствено с любов и доброжелателност. Надяването на безметежни розови очила е точно толкова опасно, колкото и хроничното черногледство. Не е необходимо да си затваряме очите пред злините в света, надявайки се по този начин те да изчезнат. Но ако постоянно концентрираме вниманието си единствено и само върху тях, просто ги правим по-силни зловредни.  От голямо значение е да сме информирани за силите на тъмнината и техните методи на действие, както и да умеем да разпознаваме хората, които са се поставили в тяхна услуга. Но същевременно трябва да признаем, че съществуват и светли сили, проявени в хора от плът и кръв, които - често с цената на неимоверни усилия и жертви - правят всичко, което е по силите им, за да се противопоставят на хаоса и разрушението. А един от начините да им помогнем в тази тежка и безкомпромисна битка е да насочим вниманието и силата на мисълта си към доброто - във всичките му проявления.

Във всеки от нас си съжителстват доброто и злото. Няма човек, който да е изключително и само добър и обратното. И най-светлите хора са имали дребни недостатъци. И най-големите злодеи, чиито деяния са били съпътствани от потоци пролята кръв, са обичали по своему поне един човек в живота си. Разликата между едните и другите по мое мнение се свежда до това, коя от двете им половини е надделявала. Изборът на всеки от нас е и неговата лична отговорност.

Христос е казал: “Ако не станете като децата никак няма да влезете в царството небесно.” Поучително е да се вгледаме в начина, по който децата гледат на света. Доверчиво и доброжелателно, с широко отворени очи за красотата и вълшебствата му.

Вярно е, че този свят, в който сега живеем, далеч не е свят на розови сънища, но ние можем и сме длъжни да вложим всичките си сили и цялата си енергия, за да го направим такъв. Светлината и мракът, любовта и  омразата, доброто и злото в него водят непрестанна битка. Тя кипи по един и същи начин както в дълбините на Космоса, така и в нашите човешки души. Каквото горе, това и долу. Съзиданието е другата страна на разрушението. В наша власт е да градим или да рушим. И на нас е оставено правото на избор. Простият избор, чрез който помагайки на другите да изявят светлината в себе си, самите ние заблестяваме още по-ярко. Тя, Светлината, засиява там, където свършва мракът.

УМЕНИЕТО ДА ПРОЩАВАМЕ

“Това никога няма да ти го простя”! Всеки от нас е изричал тази категорична фраза поне веднъж в живота си. Поводите са най-различни. Дребна обида, предателство на приятел или любим, грубо или несправедливо отношение, което дълбоко ни е наранило. В повечето случаи съумяваме да превъзмогнем огорчението и обидата, да простим и да забравим. Особено ако сме засегнати от близък човек, когото обичаме - детето ни или някой от родителите ни. Но понякога болката се загнездва дълбоко в душата ни и се оказваме неспособни да я прогоним оттам. Но за наше добро е необходимо да положим усилия да се освободим от нея. Заради здравето ни, за да запазим така ценната и необходима  за съществуването ни жизнена енергия. Не случайно един от големите  християнски празници е денят за прошка. Ден, в който да простим - на другите и на себе си - и да помолим да ни простят.

Когато сме обидени на някого, между нас и човека, който ни е засегнал се създава своеобразен енергиен канал, през който от нас към него изтича собствената ни жизнена енергия. Впрочем тази енергия “подхранва” у въпросния човек точно тези негативни страни от характера му, чиито прояви са ни засегнали. Сигурно ви се е случвало само като си спомните  за такъв човек да почувствате физическа слабост. Най-доброто, което можем  да направим за себе си, а и за човека, който ни е наранил, е да се опитаме да простим. Понякога е трудно, почти непосилно. Но ако положим усилия, след време ще разберем, че си е заслужавало.

Поради същите причини (за наше добро) е необходимо и ние да помолим за прошка, когато сме били груби и сме нанесли обида на някого. Не е задължително да го правим лично. Можем да го осъществим и мислено, представяйки си човека, от когото ще искаме прошка. Представете си как той ви благодари за това. Благодарете му мислено и вие. Уверявам ви, ще се почувствате по-добре. В повечето случаи нежеланието и неспособността ни да прощаваме, вследствие на загубата на енергия, води до влошаване и на здравословното ни състояние.

И не на последно място - много важно е да умеем да прощаваме и на самите себе си. Много от нас от години живеят с чувството за вина заради извършена волна или неволна постъпка, за която и до ден днешен съжаляват. Важно е да не забравяме, че всички ние грешим - по един или друг начин. Разумно и мъдро е да извличаме поука от грешките си, за да не ги повтаряме. Несправедливо е обаче към самите нас да живеем с чувството за вина и по този начин да нанасяме трайна, понякога непоправима вреда на собственото си здраве.

Погрешно е да смятаме, че признанието че сме постъпили неправилно и искането на прошка е проява на слабост, от която наскърбения от нас човек след време ще се възползва, за да ни уязви. Напротив - способността да си признаем, че сме сгрешили е характерна черта на силните и благородни натури. Проявена спрямо децата ни тя е един чудесен пример за подражание. Много по-мъдри, отколкото смятаме, те оценяват положително подобно отношение, след което започват да ни ценят и уважават още повече.

Имайте предвид, че ние идваме на този свят, за да натрупаме опит, да решим кармичните задачи, с които не сме съумели да се справим в предишен живот, да напреднем в развитието си. Често съдбата ни среща както с приятели, така и с врагове от предишни животи. А те - “враговете” (аз предпочитам да ги наричам противници) - много често са именно хората, на които не сме съумели да простим тогава. Точно неразрешените конфликти, непростените обиди, ненавистта и омразата са веригите, които трайно са ни свързали с тези хора и отново ги довеждат в живота ни. А начинът, по който можем да се освободим от тях е прошката - искрена и безусловна.

Спомням си за млад мъж, когото консултирах заради остри пробождания в сърдечната област, придружени и от други тревожни симптоми. Лекарите не открили никакви органични или функционални увреждания на сърцето, а в интерес на истината - аз също. Само че човекът наистина не се чувстваше добре. Когато го попитах с кого толкова не може да се спогажда и кой го дразни до такава степен, че да реагира и сърцето му, той полукомично, полутрогателно изпъшка и. . . назова тъща си. Положението изобщо не беше за смях и аз се заех да му обяснявам, че трябва да сключи примирие с тази жена - вътре в себе си, ако иска да се чувства здрав. Само че той смяташе подобен акт за абсолютно неизпълним. Тогава предпазливо му намекнах, че тази вражда между тях е най-вероятно от предишни животи и че щом не могат да се помирят в този живот, то той би следвало да има готовност за нова среща с нея в някой от следващите. При тези ми думи човекът буквално подскочи от табуретката, на която седеше. След кратък размисъл отривисто заяви, че “тая няма да я бъде” и изрази съгласие да работим заедно за изчистването на причините на проблема.  

*   *   *

Добър начин да се освободим от натрупаната болка и обида или от чувството за вина е да се опитаме да го напишем на лист хартия. Вземете празен лист и напишете: Прощавам на. . (напишете името на човека, на когото се опитвате да простите) за. . .(опишете ситуацията). Прощавам на себе си (по гореописания начин). След като приключите, накъсайте хартията на късчета и я изхвърлете. И тъй като написаното ще бъде прочетено единствено от вас, то постарайте се да бъдете максимално честни и справедливи. Ако преиначите нещо, то ще излъжете самите себе си. Отделяйте за това по 10- 15 минути дневно дотогава, докато се убедите сами, че сте простили напълно. Облекчението, което ще почувствате след това си заслужава и времето и усилието.

В живота на всеки от нас присъстват почти непоносими “дразнители”. Често това са хора от най-близкото ни обкръжение, някой член на колектива, в който работим, понякога е един от родителите ни, а дори и някое от децата ни. В такива случаи се оказваме особено уязвими и затормозени от нехармоничните си взаимоотношения. Но въпреки това не можем да избегнем контактите си с тези хора. Често те предизвикват у нас чувство на гняв и раздразнение дори и без да сме в директен контакт. Достатъчно е да се сетим по някакъв повод за тях, а това се случва по-често отколкото би ни се искало. Просто те се появяват в мислите ни “ни в клин ни в ръкав”. Аз също съм изпадала в такива ситуации, затова ви предлагам един способ да си помогнете - както на себе си, така и на човека, който най-много ви дразни.

· Намерете начин да се усамотите за няколко минути. Мислено извикайте образа на човека пред вътрешния си поглед. Когато си го представите достатъчно ясно кажете му гласно или на ум - “Благославям те с обич (или “прощавам ти с обич”) и те освобождавам. Иди си с мир”. Ако искате можете да добавите - “Ти си свободен (а) и аз съм свободен (а)”. А можете да си измислите собствена фраза.

Важното е да сте искрени и освободени от каквито и да било лоши чувства. В някои случаи, ако сте съумели добре да се концентрирате и да се изолирате от заобикалящата ви среда, по време на тази визуализация може дори да възприемете на мисловно ниво отговора на вашия въображаем събеседник. Понякога той приема прошката или поднесеното извинение с усмивка и благодарност, понякога възразява,че не е направил нищо лошо, за което да се налага да му се прощава. Всеки път е различно и вие ще го разберете едва когато опитате. В случай че не забележите и не почувствате видима промяна - а тя трябва да настъпи както в отношението на другия човек към вас, така и във вашите чувства към него - то опитайте отново. Възможно е или да не сте били напълно искрени и освободени от негативното си отношение към него, или да не сте съумели да се изолирате от околната среда и да се концентрирате добре.

Тази стъпка от ваша страна би трябвало да спомогне за временното подобряване на взаимоотношенията, които ви тормозят. През времето на това “затишие” обаче е добре да се опитате да анализирате самите себе си. Понякога в хората, които най- много ни дразнят, ние виждаме някой свой недостатък, който не сме способни да открием в самите нас. Тогава нашият дразнител ни служи за своеобразно огледало, в което с малко мъдрост и търпение бихме могли доста добре да се огледаме. Погледнато от такъв ъгъл често именно тези хора са и нашите най-добри учители. И вместо да им се сърдим или гневим бихме могли да се насочим към размисъл какъв е урокът, който животът ни поднася точно чрез този човек и точно по този начин. Кое е това трънче в характера ни, което не сме способни да открием сами, та се налага някой друг да ни служи за лупа. Трябва да знаем, че колкото по-често се повтаря един и същи проблем, конфликт, ситуация, колкото по-затруднени сме в намирането на правилното решение и верния отговор, толкова по-важен и ценен е урокът, който ни се поднася и опитът, който той ни носи.

Сигурният знак, че сме решили задачата и сме усвоили урока е, че каквото и да прави оттук нататък, както и да се държи към нас, човекът, който ни е ядосвал или ни е причинявал болка, вече няма власт над нашите емоции и мисли. Тогава наистина и той е свободен, а и ние - също. Цветето на любовта, на което сме дали живот чрез скромната си визуализация, вече е разцъфнало и разпръсква в душите и на двама ни нежното си благоухание.  

*   *   *

Веднъж потърси помощта ми непознат за мен възрастен човек - дядо Слав. Проблемът, който той смяташе че го тормози, касаеше сърдечно-съдовата му система. Само че, навлизайки в полето му, аз открих и нещо друго. Дълбоко заровена в подсъзнанието му и забравена от него, там се беше спотаила огромна обида, нанесена му (по негово мнение) от покойната му вече съпруга. Тази обида той носеше от години в душата си, без да си дава сметка какво причинява на себе си и на покойницата. Защото невидимите нишки, изтъкани от огорчението и душевната му болка продължаваха да свързват тези двама души и дори смъртта не беше успяла да ги помири и раздели. Случайната ми на пръв поглед среща с този  85-годишен старец породи и у двама ни дълбока симпатия, която по-късно прерасна в искрено и сърдечно приятелство. Аз бях изпълнена с дълбоко възхищение от неговата борбеност и силата на духа му.

 Преди 25 години, след тежко заболяване, се наложило да отстранят лявата половина на белия му дроб. Лекарите го изписали - и го отписали. Само че бай Слав бил на друго мнение. Започнал да чете книги за йога, както и такива на духовна тематика. Прилагал различни видове гимнастика, техники за релаксация и медитация, научил се да използва силата на собствената си жизнена енергия и да я впрегне в лечебния процес. И така - до наши дни той все още е жив и здрав, противно на лекарските прогнози. И не само се чувства добре за своите години, но и все още е в състояние да изпълнява упражнения, включени в източните бойни изкуства, които биха затруднили хора, много по-млади от него. Аз направо се слисах, когато той ми заяви, че всяка сутрин освен редовната си гимнастика прави и челна стойка. На неговите години! Представяте ли си!

Когато при първата ни среща му казах какво съм открила в полето му, той ме изгледа удивено. Това беше негова дълбока тайна, която не беше си позволил да сподели с никого. И затова още повече му тежеше. Предложих му да се опита да прости и да се освободи от болката чрез метода на писането. За моя приятна изненада след няколко седмици той дойде у дома и донесе няколко изписани със ситния му почерк страници. Прочете ми ги развълнуван, след което доволен ги скъса пред очите ми.

Разказвам ви толкова подробно този случай, защото той би ви помогнал в много направления. На първо място, за да разберете, че човек може да удължи престоя си тук, стига да има воля и желание за това. А на второ място - че никога не е късно да простите за нанесената обида. Дори и тогава, когато човекът, който ви е наранил  вече е преминал в Отвъдното.

Предпоследният стих от молитвата “Отче наш” гласи:

“И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници”.

 След което Спасителя  добавя:

. . . “Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им,

        то и небесният Отец ще прости на вас”.

                                                                             Матея. 6: 12, 14

СИЛАТА НА ПРОКЛЯТИЕТО

Там, където работех, от бюрото на моя колежка изчезна дребна вещ, на която тя държеше. Тъй като това не се случваше за пръв път, от устата й се изплъзна тежкото проклятие - “На този, който го е взел, дано му се схване ръката!” Дни по-късно една от колежките ни се появи на работа с превързана дясна ръка. Беше се наранила при някакъв битов инцидент. Случаят, за който ви разказвам, би звучал почти като анекдот, ако не криеше в себе си поучителен пример. Отново става дума за силата на мисълта, а оттам и на изречените от нас думи.

Напоследък мои приятели и познати споделят, че този факт - изречените им слова, а дори и мислите им да се реализират буквално за броени дни - започва все повече да им прави впечатление. Случва им се понякога да предусетят заболяване или злополука на свой близък, и когато това стане, изпитват чувство за вина, смятайки че по някакъв начин те са предизвикали тази злина. Изследвайки аурата на такива хора установих, че всъщност се касае за развитие на ниво от енергийните им структури, свързано с интуицията. И по мои лични наблюдение хората като тях стават все повече. В такива случаи се опитвам да успокоя конкретния човек. Обикновено му давам  да разбере, че това е всъщност естествено развитие на по-фините му тела и го съветвам да се учи да използва разширеното си съзнание по градивен и полезен начин.

В началото на книгата стана дума за символичните Посвещения, през които преминава всеки от нас в хода на еволюционното си развитие. Събуждането на интуицията е свързано с Второ посвещение, бележещо контрола над емоционалната ни природа от страна на душата. Това символично духовно израстване води до събуждане на енергийния център на сърцето - четвърта чакра. Именно чрез този център въплътената личност установява връзка с душата си, а чрез нея - с духовната Йерархия на нашата планета. Сърцето - този изключително важен орган от нашето тяло - чрез системата на кръвообращението и в частност чрез кръвта, разпространява не само хранителни вещества, кислород, хормони и т. н., но и импулсите на душата. Тези импулси на Живота достигат до всяка клетка, до всеки атом на физическото ни тяло, което с готовност откликва на зова на истинския Човек. И тъй като душевните сили в своята дълбока същност са енергии с по-висока вибрация, често първият истински контакт  с душата причинява на конкретния човек известни смущения на физическо ниво.

За повечето хора тези състояния са доста стряскащи и объркващи. За съжаление обаче има и такива, които много бързо привикват с новооткритите си възможности и започват да ги използват, за да се облагодетелстват чрез тях. Понякога манипулират другите, за да получат това, което желаят, друг път пожелават зло някому с цялата сила, на която са способни. Споделям тези наблюдения, защото подобни неща със сигурност се случват и на вас. Затова, ако вече сте получили своите доказателства за силата на мисълта и вътрешния си усет, бъдете много внимателни кога и при какви обстоятелства ги използвате. Имайки предвид закона на Кармата, ще бъде много по-добре за вас да ги използвате правдиво и конструктивно. И единствено и само за добро.

Например, ако ви предстои интервю за назначаване на работа, делова среща, която е от съществено значение за вас или някакъв изпит, то използвайте момента да  употребите съзнателно и целенасочено потенциалната си мисловна енергия. Ден или няколко дни преди подобно важно за вас събитие си мислете как всичко се развива точно според очакванията ви. Отхвърлете всичките си страхове, не си предричайте отрицателен резултат. На самата среща (или на изпита) още при влизане мислено поздравете човека срещу вас с “Мир и светлина на този човек”. А може и с “Аз поздравявам Светлината в теб”.  Ако можете, представете си как от областта на сърцето ви се излъчва мека светлина. Нека тази светлина изпълни с обич пространството около вас, нежно обгръщайки и събеседника ви.  Е, не очаквайте, че след това шестицата ще се появи  по магически начин в студенската ви книжка или незабавно ще ви връчат заповед за назначение и висока заплата. Такова очакване би било доста детинско, въпреки че и такива “чудеса” се случват понякога. Но подобен позитивен подход от ваша страна със сигурност ще създаде атмосфера, изпълнена с положителни вибрации. А това пък от своя страна ще спомогне за реализиране на желанието ви. В случай, че нещата не се развият по очаквания от вас начин, вероятно така е по-добре за вас. Приемете го спокойно и не се обезсърчавайте. Нашата мъдра поговорка “Всяко зло за добро” касае и такива житейски ситуации. Разбира се има и моменти в живота ни, в които е необходимо да проявим своята борбеност и целеустременост, за да постигнем целта, към която се стремим. Но ако въпреки страстното ни желание и проявена настойчивост, отново и отново се сблъскваме в непробиваема стена, стена от препятствия, може би е по-добре да спрем и да обмислим обходните пътища. Допуснете, че Висшата ви същност, или вашият Ангел-хранител вижда напред в бъдещето и просто ви предпазва от погрешна стъпка. Понякога, ако с неотклонно упорство и с цената на всичко се стремим към “заветната” цел, в края на краищата  получаваме това, което толкова сме искали. Само за да разберем след време, че това ни е докарало беда на главата. И да се научим да разчитаме знаците, които ни се дават за наше добро.

Поздравът, който ви предлагам, а вие бихте могли да си измислите и свой в този дух, можете с успех да използвате при назряващ или вече зародил се конфликт. Ако шефът ви, брачният партньор или детето ви са настроени за кавга,  лесно бихте разведрили атмосферата по този начин. А след това с лекота ще достигнете до разумно, удовлетворяващо и двете страни разрешение на спорния въпрос.

Аз самата съм се убеждавала многократно във валидността на този подход. Когато се изпълня с добронамереност и любов към изнервената служителка в пощата, тя забравя за лошото си настроение, усмихва ми се и ме обслужва любезно. Чиновникът в държавното учреждение ми дава възможност да поправя незначителната грешка във формуляра, който съм попълнила, а след това без проблем приема документите ми. Синът ми забравя за гнева и възмущението си и спокойно ме изслушва. Зная, че това, което споделям с вас, колкото и интригуващо да звучи, няма да има голяма практическа стойност, докато не го приложите в живота си. Но ако опитате, именно личният ви опит и положителният резултат ще ви насърчат да подхождате по такъв позитивен начин във всяка затрудняваща ви житейска ситуация. 

*   *   *

След публикуването на тази статия започнаха да ми се обаждат различни хора - познати и приятели. Всички те ми казваха, че са изпробвали предложения от мен поздрав при различни обстоятелства. Радостното беше, че във всички ситуации този подход е действал положително и безотказно. Винаги трябва да помним, че човекът срещу нас представлява не само личността, която възприемаме с петте си сетива, а и обитаващата тази личност душа. И когато използваме Златния ключ на Любовта, общувайки с него вече и като душа с душа, този вълшебен ключ разтваря пред нас дори и залостени с девет резета врати. Стига само нашето желание да не противоречи на законите на любовта и да не носи вреда никому.

Хората, с които общуваме реагират на нашето присъствие и отношение по същия начин, по който ние - не само външно, но и вътрешно подхождаме към тях. Само като се замислим какви порои от негативни изказвания, упреци и тайни проклятия по адрес на този или онзи се изливат ежеминутно в пространството - и то често по толкова дребни и незначителни поводи. А всяка лоша изречена или помислена дума атакува аурата на получателя. Ако обаче той  е чист в морално и духовно отношение човек, то тези отровни стрели се връщат обратно върху своя изпращач. На физическо ниво това се възприема почти осезателно - проявява се като лошо настроение, нервност, необяснима умора, силно главоболие и т. н.

Възможно е и вие вече да сте достигнали до лични прозрения и доказателства за силата на мисълта и интуицията си. Ако това е така, то горещо ви съветвам - никога, при никакви обстоятелства не използвайте тази си способност да манипулирате другите. А още по-малко пък съзнателно да им вредите. А в случай, че се осмелите да я прилагате по този начин, то не се изненадвайте, когато дойде денят за жетвата на това, което сте посели.

В живота ни има неизброими ситуации, в които използвайки енергийната мощ на мисълта и словото си, но - съпроводени с любов, можем да правим почти чудеса. В жилищния блок, в който живея, понякога се случва някой от съседите ми така да увеличи звука на телевизора си, че да не се налага да включвам моя. В такива случаи, когато търпението ми се изчерпи, аз прилагам следното малко вълшебство. Затварям очи, мислено извиквам образа на съседа си пред вътрешния си поглед и след като му кажа, че го обичам, го помолвам да намали звука. Минути след това всичко утихва. Е, понякога не се получава, но в края на краищата и той има свободна воля, нали. А пък и аз не съм велик магьосник.

Освен за разрешаване на личните си проблеми, бихте могли да насочите положителната си мисловна енергия, за да помогнете на някой в нужда. Добрата мисъл с пожелание за изцеление би помогнала на ваш приятел или близък да оздравее по-бързо.  Пак по този начин - чрез изпращане на положителни и изпълнени с любов мисли можете да помогнете на детето си да намери правилното решение на въпрос, който често ви ядосва. Използвайки градивната и съзидателна сила на мисълта си можете да лекувате дори домашния си любимец или вехнещото си стайно растение. Възможно е дори да не подозирате за това, но милиони хора на добра воля изпращат положителната си мисъл към горещите точки на планетата ни и по този начин спомагат за изцеляването и укрепването на аурата й. Ако тази идея ви харесва, можете да присъедините и вашата мисловна енергия. Възможностите за нейното оползотворяване за добро са неизброими. 

*   *   *

Детството на повечето от нас е преминало с красиви и вълшебни приказки. Спомняте си навярно приказката за Спящата красавица. Как пренебрегнатата магьосница, заради това, че не е получила подарък, отправила тежко проклятие към новородената принцеса.  Добрата фея, останала последна, въпреки желанието си не успяла напълно да го обезсили. Само го смекчила.  И, въпреки положените от краля усилия, в кралството все пак се намерило едно вретено, чрез което да се изпълни изречената клетва. Кармичните последствия - резултат от наши или чужди действия - винаги ни настигат. Както се казва в една народна поговорка - “Бог забавя, но  не забравя”.

Веднъж изречено, словото ни заживява свой собствен самостоятелен живот. Мисълта на всеки един от нас притежава неподозиран от повечето хора енергиен потенциал. А облечена в думи, нейната сила е почти неунищожима. За да разведря темата, ще спомена, че в Невидимия свят съществуват “добри феи”, чиято нелека задача е да разчистват мисловните ни отпадъци. По този начин се осъществява своеобразно почистване и дезинфекция на пространството. Но замърсяването на собствената ни аура, причинено от нас самите, си остава. И тук “почистването” е наша работа и задължение. И за предпочитане е да се заемем с тази нелека работа съзнателно и по собствено желание. По-безболезнено е. И по-полезно - за нас самите. А най-добре ще е изобщо да не създаваме предпоставки за това.

ПЛАЩА ТОЗИ, КОЙТО ПОРЪЧВА

Моя приятелка, психолог и сензитив, ми разказа следния интригуващ случай. Към нея се обърнал за помощ млад мъж, страдащ от тежка форма на мускулна дистрофия. Била засегната дясната ръка, рамото, плешката. Потърсил помощ при нея след дълги митарства по лекари, доценти и професори. Всичките им опити да го излекуват се оказали безуспешни. Приятелката ми имала искреното желание да му помогне, но в съзнанието й настойчиво звучала думата “карма”. И нищо повече.

Опитала се, разговаряйки с младежа, да получи повече информация не само за неговия живот, но и за този на родителите му, както и на техните родители. За предците си той не могъл да си спомни нищо впечатляващо. Разказал обаче за себе си. За това как, като дете обичал да убива птички с прашка, и че това занимание му доставяло удоволствие. Как в юношеските си години често ходел на “лов” за жаби - заради бутчетата им. Отрязвал им ги, както са живи. След това ги пускал обратно във водата, за да наблюдава как ще плуват само с предните си крака. Изслушвайки го, тя отново получавала същата информация - “карма”. Тогава го посъветвала да отиде в църква и там да се помоли за прошка, за каквото е съгрешил. Човекът категорично отказал, заявявайки, че не е религиозен и не вярва на “бабини деветини”. Тогава тя решила да направи това вместо него. Но какво се случило. В момента, в който запалила свещ за този човек, цялата й ръка изтръпнала и се схванала. Пронизала я непоносима болка. Стресната от този знак, приятелката ми не се осмелила да остави свещта пред никоя от иконите в църквата. Поставила я на пясъчника, където палим свещи за покойниците, помолила да й се прости за това и побързала да напусне църквата. Болката в ръката й отзвучала след около час.

Докато слушах нейния разказ, тъпа болка пропълзя по дясната част на тила ми, изкачи се нагоре и се стовари като нажежен шлем върху главата ми. Когато свърши, тя ме помоли да се опитам да разбера за какво става дума и ако мога да помогна на този човек. Категорично отказах.

Разказвам ви тази история не от любов към “филмите на ужасите”. Смятам, че тя е изключително красноречив пример за кармично страдание. За тези, които все още не разбират защо го описвам толкова подробно, ще поясня няколко неща. В повечето случаи, когато физическото страдание е засегнало дясната половина на тялото ни, това е “знак”, че ние сме засегнали някого. И няма никакво значение дали става дума за човек, животно или растение. Цялата ни прекрасна планета, както и нейните обитатели са творение на Вселената (или на Бог, ако ви звучи по-приемливо). Посягайки дори върху най-дребната тревичка, ние посягаме върху целостта на Вселената. И как според вас би трябвало да ни отговори тя? Вярно е, че за всяка грешка има и прошка (иначе досега целия ни човешки род да го няма, както сме я подкарали). Но за тази прошка трябва да помолим лично. А преди това трябва да сме осъзнали какво сме направили и да сме се разкаяли. Никой друг, освен самите ние, не би могъл да го направи вместо нас. В противен случай рискува да привлече силите на справедливото възмездие върху собствената си глава.

Има една легенда за прочут лекар, когото сполетяла тежка и неизлечима болест. В отчаянието си той се обърнал към Бог с въпрос, за какво му е изпратено това страдание. - “Защото ти се опитваш да лекуваш хората, които аз наказвам” - бил отговорът.

 В конкретния случай, за който ви разказвам, тъй като искреното намерение на приятелката ми е било да помогне, тя получила само леко предупреждение от рода на “Не се намесвай! Не е твоя работа!”. Но какво би се случило, ако тя беше продължила да упорства? Само можем да гадаем. Ако искрено, с цялото си сърце желаем да помогнем на такива хора, като младежа, за когото ви разказах, единственото което можем да направим е да се молим  за тях. Да се молим да им се даде просветление, за да могат да осъзнаят причините, довели до техните физически и душевни страдания. А за прошката? За нея те трябва да се помолят сами. Когато са готови (или принудени от страданието) да отворят сърцето си и да я поискат. Изцелението им ще бъде отговорът на молбата им.

А историята с младежа, която ви разказах има свое продължение и оптимистичен завършек. Месеци по-късно, когато тази книга беше готова в първоначалния си вариант, узнах за него от приятелката си. С течение на времето, благодарение на нейното сътрудничество, но най-вече на личните усилия на младия човек, болката и обездвижването на ръката му постепенно отзвучали. Надявам се трудният и болезнен урок, който му донесъл толкова страдание, да е положил в душата му положителните си плодове.

Кой знае. . .Това само времето ще покаже.

*   *   *

Смятам, че тук му е мястото накратко да спра вниманието ви и върху още една, особено актуална в последните години, тема. Темата за магията. По този въпрос може да се напише цяла книга, а и на нея вече са посветени доста публикации. Така че в следващите редове няма да се впускам в описание на методите, посредством които доста наши ”събратя” се намесват в енергийното поле, а оттам - и в живота на нищо неподозиращи, съвсем непознати им хора.

Самата дума магия придоби негативен смисъл и произнасянето ú предизвиква страх, дори ужас - особено у хората, които са абсолютно невежи и непосветени в духовните науки. Казано накратко - боравенето с фините космически енергии - с една или друга цел, по един или друг начин, е магическо действие. То може да има формата на ритуал, изискващ специална обстановка и употребата на специфични атрибути - свещи, амулети, кристали и т. н. Упражняващият такова магическо въздействие може да мине и без тези подробности и просто да упражни силата на мисълта си, създавайки мисъл-форма, която - къде успешно, къде - не, да насочи към желаната и набелязана от него цел.

Основен постулат в езотериката гласи, че по същество космическите енергии не са нито добри, нито лоши. Знакът плюс или минус им слагаме ние, в зависимост от това - по какъв начин и с каква цел ги използваме. В този смисъл т. нар. черна магия е способ, посредством който от един човек или от група хора бива упражнена някаква форма на енергийно въздействие върху друг човек или друга група, без тяхната изрична молба и съгласие.

Мотивите, които са ръководещи при горепосоченото въздействие, са користни и себични. И тъй като голяма част от практикуващите такива способи са невежи, да не кажа - аматьори в този “занаят”, то резултатите от неумелите им намеси често диаметрално се разминават с първоначалните им намерения. Използвам думата “занаят” напълно съзнателно, с дълбокото вътрешно убеждение, че мнозинството от тях гледат на своите “услуги”, цените за които понякога надхвърлят неколкократно минималната работна заплата, именно като на занаят, който наистина им носи доста добри доходи.

Но, както и в много други сфери на живота ни, и тук цената не винаги съответства на качеството. Ето защо, базирайки се на богатия си опит,  изложеното по тази тема адресирам към две основни групи хора. В едната група включвам хората, които поради различни причини търсят услугите на “професионалисти”, за да развалят направена им магия, а в другата - тези, които поръчват и плащат за “направяне” на такава. Последните често се самозалъгват, че поръчват и съответно заплащат за “бяла” магия, което временно успокоява съвестта им с претекста, че в това няма нищо лошо.

На първата група искам да кажа да не се страхуват, защото в повечето случаи, дори и върху домовете им, семейството им или върху тях самите да е било упражнено някакво такова въздействие, то не е всесилно.

Вярно е, че още от древни времена определени хора са практикували най-разнообразни форми на магическо въздействие. Знанията за тях са били предавани от учител на ученик и много от тях можем да открием записани под някаква форма в древни или осъвременени източници. Но ключът, с който бива задействан сакралния механизъм на магическото действие - този наистина магически ключ се е предавал устно. Опазването на тази свещена тайна е било гарантирано под клетва, полагана от този, комуто е поверена тя. В днешно време хората, притежаващи и съхраняващи такъв магически ключ, се броят на пръсти. И такива пазители на тези древни тайни не можете да откриете в средите на занаятчиите, предлагащи шумно рекламираните си услуги на наивните си и изплашени клиенти.

Ето защо, дори и да ви изплашат до смърт с новината, че ви е направена магия, дори и да намерите преки или косвени доказателства в подкрепа на това твърдение, съветвам ви да запазите самообладание. Въоръжете се с вяра в Закона за космическата справедливост. Издигнете като бариера около себе си словата на Христос: “В мене няма нищо от този свят”. Знайте във всеки един момент от живота си, че ние се оказваме действително и трайно уязвими за магически или за каквито и да било други негативни въздействия само тогава, когато в нас самите съществува някаква форма на негативизъм. В този смисъл вече можете да използвате ситуацията, за да видите своите слабости и недостатъци, защото именно те ви правят уязвими. Изчиствайки се от тях, аурата ви ще укрепне до степен да отрази всяка отровна стрела, насочена към вас. А веднъж отразена - в съответствие със Закона за сходството, тя ще се завърне обратно към своите преки и косвени създатели.

Към втората група - поръчващите и плащащи за “услугата”, която, за да успокоят и приспят съвестта си, такива клиенти наричат “бяла” магия, отправям гореща препоръка да не се самозалъгват. В тези случаи тяхното невежество в тази област до известна степен ги оправдава, което не означава, че не се отразява върху личната им съдба. Защото - въпреки незнанието си по тези въпроси, те влагат своята мисъл и чувство, т. е. косвено участват при осъществяването на магическото въздействие. От което следва, че отразеният обратен удар, освен прекия извършител, рано или късно ще засегне и тях.

Ако личната им съдба ги тревожи в много по-малка степен, отколкото съдбата на човека, комуто според представите си те “помагат”, то нека имат предвид следното. В случай, че “професионалистът”, към когото са се обърнали, все пак успее да направи нещо по въпроса, то качеството на упражненото от него въздействие далеч се разминава с очакванията на клиента му. Най-често такава брутална енергийна намеса цели спечелването на нечия любов, а в други случаи - разделянето на двама влюбени. Но е напълно възможно, вместо да постигне точно тази цел, нескопосано изфабрикуваната “бяла” магия да причини болест, депресия или други психични проблеми на човека или на хората, към които е била насочена.

Как такива поръчители успяват да сложат на тази форма на насилие определението “бял”, си е направо за учудване. Сигурна съм в едно - те изобщо не подозират, че в случай на някакъв успех - т. е. ако поръчаната и платена магия успее да засегне и нарани аурата на този, към когото е адресирана - защото крайният резултат е именно такъв, то тези наранявания могат да окажат дълготраен отрицателен ефект върху здравето и живота му, а оттам впоследствие - и върху цялостната му съдба. В някои от случаите тази енергийна деформация е възможно да се отрази и върху децата на родители, които са били обект на такава възмутителна и с нищо неоправдана намеса в живота им.

Другата страна на медала е разплатата, която дължат извършителите. И тук цената, която рано или късно ще трябва да заплатят, е в съответствие с мотивите им и амбицията, която са вложили при предприемането на такива “спасителни мерки”. За непосветените по тези теми е може би добре да узнаят, че много често - именно поради некомпетентността на “професионалиста”, към чиито услуги са прибягнали, насоченият към една “цел” удар може да рикошира и върху нищо неподозиращи невинни хора. В такива случаи, освен от аурата на пряко потърпевшия, едно такова осъдително въздействие се отразява и от техните аури. Което пък прави обратния удар още по-мощен. Но - както се казва в една мъдра поговорка - “нека всеки сам да сърба това, което си е надробил”.

В крайна сметка животът във Вселената се подчинява на неумолими, но справедливи и общи за всички ни закони, които нямат нищо общо с изкривените ни човешки представи за ред и справедливост. Поради това е логично да сме подготвени - къде по-рано, къде по-късно, лично да заплатим цената на това, което сами сме си поръчали.

ДЕНЯТ СЕ ПОЗНАВА ОТ СУТРИНТА

Нашето бъдеще - близко или далечно - то винаги ни тревожи, вълнува ни, поставя безброй въпроси. Понякога така ни се иска да можем да надникнем в него. Особено когато сме силно затруднени в избора си на решение. Съществуват неизброими житейски ситуации, в които за нас е от първостепенно значение да направим правилен избор. В такива моменти някои оò íàс, вместо да положат усилия да разрешат проблема си сами, са изкушени да потърсят готовия отговор на поредната житейска задача. И прибягват до помощта и съветите на “професионалист”. По мои наблюдения ходенето по “гледачки” в днешно време се превръща почти в мания. Рекламните страници на вестниците са изпълнени с обяви на астролози и гадатели. Вярно е, че някои от тях са способни да ви очертаят тенденциите в предстоящото ви начинание. Но се съмнявам някой да може да ви даде стопроцентова гаранция за верността на прогнозата си. Тези от вас, които са прибягвали до консултациите и съветите на такива хора знаят от опит, че в редки (да не кажа изключителни) случаи предсказанията им се покриват напълно с действителността. Това е така по няколко причини.

Първо - хората, притежаващи дарбата да надникват в бъдещето се срещат рядко. Освен това, ясновидците от висока класа спазват един неписан нравствен кодекс и не използват способностите си, за да печелят пари от това. Те няма да си губят времето да предсказват на този или онзи как ще приключи финансовата му ревизия, дали ще издържи успешно предстоящия зрелостен изпит или как и къде е по-уместно да инвестира парите си.

Второ - винаги, когато се колебаем какъв път да изберем, пред нас съществува набор от варианти. Изборът на всеки един от тях би довел до различен резултат. Дори да сте се обърнали към човек, който има способността да “наднича” в информационните полета, твърде е възможно той да “види” резултата на едно от възможните решения. В такъв случай, ако предсказаното не се сбъдне, това не означава, че “гледачката не е познала”. По- скоро вие сте избрали някой друг вариант.

Понякога се чудя как наглед интелигентни и трезво мислещи хора намират време, а и пари, да ходят от ясновидец на ясновидец - често не защото имат действителна нужда, а просто така - от любопитство. А след това, забравяйки че сами, по собствен избор са се озовали там, недоволни и разочаровани одумват и него, и предсказаното.

Трето - в повечето случаи винаги, когато сме изправени пред необходимостта да вземем решение, конкретната ситуация е просто нашият пореден житейски урок. Важно за нас е сами, със собствени усилия да намерим правилния отговор. Та нали когато се явяваме на изпит - по математика например, никой не ни предоставя готовото решение на задачата. В противен случай изпита би се обезсмислил.

И - не на последно място - съществува още една причина, поради която е нежелателно, дори вредно да се прибягва до съветите на предсказатели. Представете си, че ви се налага да вземете решение дали да се подложите на хирургическа операция. Ако “гледачката”, до чийто съвет сте прибягнали ви каже, че това е опасно за вас, то вие се подлагате на допълнителното психическо натоварване и стреса от подобно “предсказание”. Дори да пренебрегнете съвета, за който сте си  платили, във вас вече се е създала подсъзнателна негативна нагласа към това ви решение. И резултатът от него  може да се окаже трагичен, точно поради тази причина.  Едно погрешно предсказание може да бъде по-вредно и опасно, отколкото мислите. То създава у нас предварителна нагласа, често пъти негативна. Ако пък ни засипят с розови предсказания за успехи на всички нива, последиците също могат да бъдат плачевни. Поради това, че приспиват бдителността и вниманието ни.

Вярно е, че понякога сме изправени пред лични затруднения или семейно нещастие - например тежко болен или изчезнал наш близък - и тогава помощта на човек, надарен със свръхсетивни способности действително ни е нужна. Добрият сензитив може не само да ни насочи, но и да ни даде утеха и кураж, с които да посрещнем изпитанието. Да си припомним колко много отчаяни и нещастни хора прекосяваха цялата страна, за да се допитат до Ванга. Но нека си спомним и това, че тя безкомпромисно отпращаше тези, които се бяха озовали пред прага й, водени от празно любопитство или безволие да се справят сами с житейските си проблеми.

От личен опит знам, че отговорът на всичките ни въпроси се крие в самите нас.  И ако понякога не съумяваме да го открием, то или не търсим в правилната посока, или просто така трябва, и тогава най-доброто, което можем да направим, е да оставим нещата да следват естествения си ход. Ако толкова ни се иска да разберем какво ще се случи утре, най-добре ще е да потърсим отговора в натрупаните си опитности от вчера. В житейските си спомени винаги можем да открием ситуация, аналогична на тази, чието решение се опитваме да намерим сега. Изхождайки от нейния изход в миналото, с доста голяма точност можем да направим собствената си прогноза за проблема, който ни вълнува в настоящето.

Важно за самите нас е да се учим сами да се справяме с проблемите си. Смисълът на съществуването ни е да натрупваме опит, който да ни извисява духовно. На всеки от нас е дадено свещеното право и свобода на избор.  Да отдадем това си право на някой друг би било погрешно. Пожем да потърсим съвет - при приятел и дори при ясновидец, ако толкова ни се иска. Но да запазим правото си на собствено решение. Умението да вземаме самостоятелни решения е важно както за натрупване на житейски опит, така и за укрепване на увереността в собствените ни сили.   Ако допуснем грешка, винаги можем да се явим на “поправителен”. И когато сами, след много усилия достигнем до верния отговор, ще сме прибавили още един бисер в съкровищницата на житейското си познание.

ГОСПОДИ, ПОМОГНИ МИ

Този вопъл се е изтръгвал от душата на всеки един от нас. Дори и силните и независими по дух хора са отправяли към небето зов за помощ в мигове на отчаяние и безизходица. Някои от нас вярват в Бога и отправят тази кратка молитва в храма, други носят вярата в сърцето си и не се нуждаят от специално място, за да помолят за подкрепа. Но и едните и другите с надежда очакват молбата им да получи отклик. Моето дълбоко убеждение е, че молитвите ни биват винаги чути, без значение къде ги произнасяме. Важното е те да са отправени от цялото ни сърце, да не нанасят вреда на други хора и да не са егоистични. Ако са налице тези прости условия отговор винаги има. Понякога не по начина, който сме желали или очаквали. Законите на Вселената са по-различни от нашите човешки закони и са ръководени от принципа на Висшата справедливост. Молейки за помощ, ние получаваме не това, което искаме, а това, което е най-добро за нас в дадения момент. И ако исканията ни са били скромни и разумни, то тези две неща понякога се припокриват.

Сигурно и вие като мен познавате хора, които  са дълбоко убедени, че всичко, което са постигнали в живота си, дължат единствено и само на себе си. Това донякъде  е положителен аспект на характера им, защото им дава самочувствие и увереност в собствените сили и възможности. Но въпреки това аз смея да твърдя, че те в известна степен се  заблуждават. Всички ние получаваме висша подкрепа в определени моменти от живота си - при различни обстоятелства и по различен начин. Но тук  има един съществен елемент - за да получим помощ, първо трябва да помолим за нея. Молбата предполага известно вътрешно смирение и косвено признание, че не сме в състояние да се справим сами  с проблема, пред който сме изправени. От друга страна тъй като всички ние притежаваме правото на свободния избор и свободната воля, всяка помощ, която не е желана, в известен смисъл би нарушила това ни свещено право. Изводът се налага сам - ако се нуждаем от подкрепа е нужно да го заявим лично. Съществуват и ситуации, в които получаваме невидима помощ, за която не сме молили. Например - твърде е възможно да се отървем само с леки драскотини след тежка автомобилна катастрофа  или друг заплашващ живота ни инцидент.  

*   *   *

Мой приятел, инженер-химик по професия, неотдавна попадна в изключително рискова ситуация. Вследствие на производствена авария, в непосредствена близост до него се получил внезапен пробив в тръбопровод за концентрирана сярна киселина. Разпръсната под високо налягане на фина мъгла, киселината го обляла почти целия. Дни след това той сподели с мен, как тогава с ужас си помислил, че ще ослепее и че това, което вижда в момента, е последното в живота му. По работния му костюм, с който е бил облечен тогава, се виждаха безброй малки дупчици. А по него самия нямаше и следа от изгаряне - нито една незначителна раничка.

Друга моя приятелка ми разказа за интересен инцидент. Събуждайки се една сутрин, тя и съпругът ú открили в кухненския диван куршум от пистолет “Макаров”. Неканеният “гост” влетял в дома им през прозореца, преминал през хола, пронизал вратата и прекосявайки коридора се загнездил в дивана в кухнята. Инцидентът се случил през изтеклата нощ. Същата вечер тя и семейството ú си легнали необичайно рано. Съпругът й, който обикновено до късно се заседявал в хола пред телевизора, често заспивайки там, бил обзет от внезапна и необяснима сънливост, която го отвела в спалнята. Като си помисля само колко много хора смятат дома си за единственото що годе сигурно убежище, където се чувстват защитени. А колко относително е всъщност понятието сигурност. . .

Миналото лято у дома внезапно от стената се стовари кухненският шкаф. В този момент аз се намирах точно под него, пространството беше съвсем ограничено, така че и да исках, нямаше накъде да се отместя. Почувствах тъп удар по главата, а в следващия момент шкафът вече беше на пода, встрани от мен. След като се съвзех от уплахата разгледах внимателно мястото на “местопроизшествието”. Това което ме беше ударило, се оказа неголям предмет, намиращ се върху него. Самият шкаф, по един и досега необясним за мен начин, беше описал невероятна, от гледна точка на природните закони, траектория. При падането си той беше достигнал до нивото на кръста ми от лявата ми страна - върху плочките на кухненската мивка ясно се виждаха отчупените парченца. А след това ме беше прескочил и - без да нанесе други щети, се беше “паркирал” на единственото празно място вдясно от мен. И досега нямам обяснение какво или кой го беше пренесъл над мен, може би спасявайки по този начин живота ми. Но след този инцидент за пореден път се убедих във валидността на поговорката: “Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш”. Както и в съществуването на незрим закрилник който бди над нас и когато е необходимо ни помага, без специално да сме го молили за това.  

*   *   *

Тогава обаче, когато изпитаме потребност или сме принудени от обстоятелствата да помолим за помощ от висшите нива, е необходимо молбата ни да е ясно и точно формулирана, без думи и пояснения, без да се задълбочаваме в детайли и подробности. Ако имаме здравословен проблем, най-добре е да помолим да ни се посочи по какъв начин сме го предизвикали. В случай че сме затруднени в избора си на правилно решение по важен за нас въпрос, нека поискаме да ни се подскаже посоката, в която да търсим верния отговор. За себе си аз имам една простичка молитва - “Господи, помогни ми по най-добрия за мен начин. И да бъде Твоята воля, а не моята!”

Не е задължително да изповядваме една или друга религия, за да помолим за помощ и да я получим. Дълбоко в себе си ние всички сме деца на Бог, без значение, какво име сме му дали. Молитвата в същината си е процес на самовглъбяване, чрез който установяваме връзка с душата си, с духовните си Учители и в крайна сметка - с Бог. Тя е акт на вътрешно смирение и почит. Тогава, когато се молим за друг човек и особено за такъв, който ни е причинил зло, ние всъщност помагаме не само на него, но и на себе си, като по този начин се пречистваме и се извисяваме духовно. Сигурен знак, че тя е чута и приета, е едно с нищо несравнимо чувство на вътрешна радост и умиротворение. Винаги след такава светла молитва се чувстваме пречистени, обновени и изпълнени със сили и увереност.

Ефектът от молитвата ни би се подсили, ако я произнасяме мислено преди заспиване. В такъв случай подсъзнанието ни ще работи по проблема ни, докато спим.  Случвало ми се е да се изправя пред почти неразрешима дилема, която ме хвърля в смут и вътрешни противоречия. Когато въпреки всичките си усилия не съумея да стигна до ясно решение аз си казвам - “Господи, този проблем го давам на теб. Ти го реши, както намериш за добре. И да бъде Твоята воля, а не моята”. След това си лягам с мисълта, че утрото е по-мъдро от вечерта, пожелавайки си спокоен и здрав сън. Понякога след часове, понякога след ден или два в съзнанието ми се появява решението - прецизно до детайли, будещо възхищение със своята простота и елегантност. Тогава щастлива благодаря на оная мъдра и прозорлива част от самата мен, която винаги ми помага, ако ú дам думата. Опитвам се да извлека полза от поднесения по този почти вълшебен начин урок и продължавам нататък. Към следващата дилема и следващия урок. 

*   *   *

Когато сме задали въпрос или сме помолили за помощ, твърде е възможно да доловим отговора още на другия ден. А как става това ли? По най-различни, понякога невероятни начини. Най-често просто ще срещнем подходящия човек, който е в състояние да ни помогне - със съвет или конкретно действие. А може той да ни позвъни по телефона или да се отбие в дома ни - ей така, без конкретен повод. Ще си купим вестник (който обикновено не купуваме) и нещо в него ще ни подскаже отговора на проблема ни. Ще се отбием случайно в библиотеката, магазина или някъде другаде и там ще дочуем нещо, което да ни наведе на дадена мисъл. А тази мисъл пък (пак “случайно”) ще се окаже ключът към загадката. Понякога минават дни, дори седмица, а понякога отговорът идва за броени часове.

Веднъж на мен лично ми се случи следното. Бях се запътила към центъра на града ни, когато на един от светофарите - неочаквано и за мен самата, свърнах по една странична и заобиколна уличка. Тъй като от дни се молех за помощ във връзка със семейни взаимоотношения, нещо тихичко ми подсказа, че е настъпил момента да получа отговор. Минути по-късно вече се намирах в една от църквите, където изобщо нямах намерение да се отбивам. Със самото влизане чух свещеникът да произнася цитат от Евангелието, който беше възможно най-краткото и точно напътствие, касаещо проблема ми.  Запалих свещичка, благодарих от сърце и щастлива напуснах храма.

Друг подобен случай, който също ме касае лично, беше много любопитен. От дни си блъсках главата над поредната си житейска дилема. И една вечер, преди лягане, посегнах към една книга от библиотеката си. Докато разбера какво става, в ръцете си държах съвсем друга книга. Отворих я разсеяно и първото изречение, на което се спря погледът ми, беше отговорът на въпроса, който ме измъчваше. Пределно ясен и конкретен. Беше си там, сякаш написан специално за мен.  

*   *   *

Случвало ли ви се е събитие или конкретен човек да обърка предварително начертания ви план за деня? Вероятно в такава ситуация първото чувство, което се надига у вас е негодуванието или раздразнението. Уверявам ви, че ако се опитате да го превъзмогнете и да се отворите за този човек, ще получите послание, което по символичен начин дава отговор на отдавна терзаещ ви въпрос.

Лично аз съм попадала често в такива ситуации. Ето и един онагледяващ мисълта ми пример. Седя пред компютъра и пиша статия за вестника. Мисълта ми тече гладка и ясна, идеите буквално извират в съзнанието ми. Понякога с такава скорост, че едва успявам да ги запиша. И точно в този момент на вратата се звъни. В дома ми се появява неканен и нечакан човек, който с пристигането си прекъсва потока на мислите ми и цялото ми творческо вдъхновение се изпарява за секунди.

Първото чувство, което ме обзема, е тихо недоволство. Малко по-късно си задавам въпроса, кой или какво е подтикнало този човек да се озове у дома. В почти всички случаи и той самият няма задоволителен отговор на този въпрос. Просто така - ни в клин, ни в ръкав - се е сетил за мен и е решил да се отбие. Щом чуя това обяснение започвам да се вслушвам внимателно във всяка негова дума. Защото знам със сигурност, че този човек ми носи някакво послание, за което и той самият не си дава сметка. И ако посещението му е прекъснало писането на статия например, това означава, че има нещо допълнително, което иначе бих пропуснала и което е от съществено значение. Възможно е да се касае за въпрос, чийто отговор безуспешно търся от доста време. В такива случаи неканеният посетител ми го дава в хода на непринудения разговор. Винаги в подобни ситуации отправям мислена благодарност за тази помощ.

Така че, ако и на вас ви се случват подобни непредвидени неща, не се поддавайте на първото чувство и впечатление, а се вслушвайте внимателно в думите на събеседника си. Задайте си въпросите, защо е дошъл този човек и какво има да ви каже. Трябва да ви кажа, че този процес  е винаги двупосочен - възможно е и неканеният гост да търси отговор на някакъв свой проблем. И в случая точно вие да сте човекът, който може да му го даде.

Понякога се случва след дълги размишления, молитви за помощ и търсене на съвети да получим отговор или косвено напътствие и по други, не по-малко необичайни начини. Казвам “необичайни”, защото когато е назрял моментът да получим помощ или указание, ние наистина предприемаме някакво необичайно за нашия начин на поведение действие. Лично аз понякога съм се озовавала на място, където намирам дълго търсена книга. В други случаи съм се отбивала без повод или предварителна нагласа в библиотеката и книгата взета оттам “случайно” е съдържала необходимата и търсена от дълго време информация.

След тези примери от личния ми опит съм убедена, че и вие вече си припомняте подобни ситуации, в които сте попадали. Споделям ги с вас в желанието си да ви бъда полезна. На всеки е позната фразата - “слушай вътрешния си глас”. Някои от нас притежават дарбата, не само да го “слушат”, но и да разпознават съветите му и да се вслушват в тях. Други я разбират твърде буквално и очакват действително да чуят конкретно напътствие, изразено словесно. Вътрешният глас е нашата интуиция. Това е онова мистериозно шесто чувство, което всъщност е гласа на собствената ни висша същност. И неизразените с думи съвети са почерпени от съкровищницата на всичките ни опитности, натрупани в продължение на много животи, често с цената на големи страдания и грешки.

Понякога този вътрешен глас ни дава деликатните си безмълвни съвети посредством други хора, конкретна книга, която отдавна не сме разгръщали, дори и чрез реплика от филма, който гледаме в момента. Характерното е, че в почти всички случаи се чудим защо изобщо си губим времето с този човек или книга, защо гледаме този скучен филм,  а не се заемем с нещо по-полезно. Ами точно защото подсъзнателно очакваме някакво послание. И когато го чуем или прочетем, у нас остава ясното усещане, че точно това е отговорът, който търсим.

Има и ситуации, в които вътрешният ни глас кротко ни предупреждава за опасност - от погрешно решение, от неправилно заето становище, от интриги и злословия от страна на иначе симпатичен ни човек. В такива случаи непрекъснато се натъкваме на някакви препятствия, които все осуетяват намеренията ни. Деловата ни среща, на която сме възложили големи очаквания, се проваля; човекът, чието обаждане е важно за реализиране на плановете ни, потъва вдън земя; оформянето на документите ни за работа в чужбина се протака и края му не се вижда; пътуването, почивката, ваканцията ни се отлагат за неопределено бъдеще. . . Знаци, знаци - стига да сме грамотни и да ги разчетем, те биха ни помогнали в много направления. Осмелявам се да ви посъветвам  да се вслушвате в тези безсловесни напътствия. Няма да мине много време и последвалите събития ще ви убедят в тяхната валидност. И колкото повече се подчинявате на незримата, но неизмеримо по-мъдра част от вашата духовна същност, толкова по-ясни и разбираеми ще стават нейните знаци и предупреждения.  

*   *   *

Събития като тези, за които ви разказах, със сигурност са се случвали и на вас. Може би до този момент просто не сте ги забелязвали. Или не сте имали задоволително обяснение. Или отдавате всичко на случайността и съвпадението. Повярвайте ми - няма нищо случайно. Когато Бог иска да ни помогне и да отговори на молитвата ни, Той няма да ни се яви лично с гръм и мълнии, нито ще ни напише напътстващо писмо. Отговорът ще пристигне по един от описаните по-горе, или може би  по друг начин, а ние просто трябва да успеем да го “прочетем”. Спомням си, че един индийски мъдрец беше казал - “Макар че способността на човека да попада в беди е сякаш неизчерпаема, подкрепата на Безпределното е не по-малко находчива”.

Способността да долавяме тихия глас на душата ни е дарба, но и отговорност. Отговорност да използваме безмълвните ú съвети с мъдрост и разбиране, единствено и само за добро - за себе си и за останалите. Този безсловесен контакт ни дарява неизразимо усещане за душевен мир и хармония. Хармония със самите себе си, хармония с хората от нашето обкръжение, хармония с всичко, което ни заобикаля. От нас просто се иска да отворим ушите, очите и най-вече - сърцата си, за да го възприемем. И тогава не ни остава нищо друго, освен искрено да благодарим и да се вслушаме в напътствието, което ни се дава, за да ни изведе от лабиринта на мрака към Светлината.

КОГАТО АНГЕЛИТЕ СЛИЗАТ МЕЖДУ НАС

В свещените писания се казва, че когато нахраним един гладен човек или приютим и стоплим един бездомник, може би сме нахранили и приютили един Ангел. Спомняте ли си приказките на Шехерезада от “Хиляда и една нощ”? Там се разказва за навика на мъдрия халиф на Багдат - Харун-Ал-Рашид, да се разхожда между поданиците си, преоблечен като обикновен просяк. В гръцката митология изобилстват подобни разкази за появата на боговете между хората. Преобразени и неузнаваеми, те слизали между смъртните, за да подложат на проверка и изпитание тяхното милосърдие, честност и състрадание. Хитроумният Одисей, при завръщането си в родната Итака след края на Троянската война, е бил преобразен от Атина Палада в дрипав просяк - горе-долу по същата причина. А когато различни съкровищници на духовност, съдържащи натрупаните от човечеството познание и мъдрост, насочват вниманието ни към едно и също нещо, струва си да се замислим за посланието, което те ни носят.

Подобна “маскировка”, прикриваща истинската същност под булото на външна окаяност и дори уродливост, е отличен пробен камък за добродетелността на хората. От древни времена, та и до днес, мнозина от нас възприемат и преценяват другите, изхождайки от външния им вид, и съдейки по него избират как да се отнесат с конкретния човек. И ако сме свикнали да претегляме хората единствено според дрехите, колата и останалите атрибути на благополучието, като нищо се излагаме на риска да нагрубим и отхвърлим един Ангел. Погледнато по-задълбочено, всеки от нас е такъв, нещо повече - всеки от нас е Бог, защото във всеки от нас е въплътена частица от Божественото. Отнасяйки се грубо, безсърдечно или с презрение и високомерие към човека до нас, ние презираме и отхвърляме всъщност Бог.

Моят живот неколкократно е бил спасяван чрез кръвопреливане. Не познавам хората, които дарявайки кръвта си, са ми помогнали да доживея до днес. Понякога, вървейки по улицата се вглеждам в лицата на забързаните минувачи и се питам - кой ли от тях, незнаен и непризнат е спасил моя, а може би и вашия живот. А ако излезем от рамките на едно съществуване и включим в размишленията си и учението за прераждането, нещата стават още по-необхватни. През хилядите животи, които всеки от нас е преживял, ние сме се срещали и разделяли, помагали сме си и сме се наранявали, убивали сме се и сме се спасявали взаимно. Изпитанието, на което е подложено нашето чувство на признателност, е да не знаем кой точно е нашият спасител и помощник. Понякога и аз се замислям, кога ли човек, комуто съм помогнала, ще ме блъсне или нагруби в магазина или на улицата. И дали аз не съм постъпвала по подобен начин с незнаен мой благодетел.

Чувството на признателност и благодарност е нещо много важно и значимо за духовния облик на всеки от нас. До толкова важно, че му е отделено специално внимание и в Библията. Пета Божа заповед гласи: “Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята”. Езотеричният смисъл на този духовен закон е да почитаме в равна степен както Духа, така и Материята, както божествения Човек, така и личността, която е материално проявление на божественото. А в по-тесен смисъл - почитай ръката, която дава - и в материален и в духовен аспект. “Отдавай Божието Богу и кесаревото на Кесаря” е учил Христос.

Почитта - облагородяваща и пречистваща, е необходима не толкова на онзи, който дава, а на този, който получава. Защото даващият, дори и да не получи благодарност и признание от този, комуто е помогнал, никога не остава невъзнаграден. Законът за Кармата, който е и закон за равновесието, винаги уравновесява везните. Ако днес помогнем за спасяването на нечий живот, то след време ще бъде спасен или пощаден нашия или на близък на сърцето ни човек. Хората, които безкористно раздават помощта си и сеят около себе си добро, по незнайни и неочаквани пътища получават помощ в най-необходимия за тях момент. В обкръжението им един след друг се появяват нови сърдечни приятели, над тях незрима за физическото ни зрение сияе светла духовна закрила.

Когато сме способни да изпитаме признателност към човека, който в труден момент ни е протегнал ръка, това е сигурен знак, че сме надрасли егоизма и себелюбието си. Не е необходимо благодарността ни да има материален израз. Добрата човешка дума и, ако ни е на сърце, едно скромно цвете, са напълно достатъчни. Спомням си как веднъж направих скромен подарък на близък мой приятел, изпаднал в нужда. Когато той изрази благодарността си, аз смутено отвърнах, че не е необходимо. - “Аз благодаря не на теб, а на Бога, който живее в теб” - простичко ми отговори той.

Моята домашна котка винаги ме слисва със способността си да изразява своята благодарност. Колкото и да е гладна, тя никога не посяга незабавно към  храната, която ú поднасям. Преди това настоятелно върви след мен, докато не я взема в ръцете си. Тогава на нейния си език ми казва своето “благодаря” по един възхитителен и затрогващ начин. И едва след тази кратка церемония насочва вниманието си към чинията. Ако едно животинче е способно да изпитва и да изразява своята благодарност, то какво остава за нас - човеците?

Познавам хора, които смятат за най-естествено целият свят да се върти около тях и да обслужва интересите и нуждите им. Такива хора приемат помощта като нещо, което им се полага по право и никога не казват от сърце онази топла и простичка  дума “Благодаря”. А това им отношение, без те да си дават сметка за това, автоматично ги прави длъжници от гледна точка на кармата. Моето мнение е, че е по-добре да имаш да получаваш, отколкото да дължиш.

Всички ние сме членове на голямото семейство, наречено Човечество. На невидимо енергийно ниво сме свързани - по подобие на спиците на колелото с главината - най-напред с духовния си Учител, който е центърът, ядрото, фокусът на духовната ни група. В по-голям мащаб всички ние сме свързани със своя източник - Създателя. Всеки от нас по незрим начин зависи от другите. Влияем си взаимно, помагаме си или си вредим посредством емоциите, които изпитваме и мислите, които излъчваме. Дишаме един и същ въздух. Живеем в общ космически дом. Затова е нужно да си помагаме, но и да си благодарим взаимно.

Когато Бог реши да помогне на някого, Той не слиза на земята под формата на облак или енергийно кълбо. Той изпраща за тази задача хора - създадени от Него - по Негов образ и подобие. Изпраща своите служители на Светлината. Когато ние казваме “Благодаря” на човека, протегнал ни ръка за помощ, ние всъщност благодарим на Бог. Това обикновено е достатъчно. А ако не познаваме човека, който ни е помогнал, а почувстваме вътрешен импулс, можем да вдигнем мислено очи нагоре и простичко да промълвим - не с устните, а със сърцето си - “Благодаря ти, Господи”.

[ Home ] [ Up ]

Send mail to logos_cs@abv.bg with questions or comments about this web site.
Last modified: 24.07.2003 г.