Специализирана книжарница "ЛОГОС"

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРЕТА ЧАСТ 

23. Жени, подарете си обич

24. Живея само за децата

25. Докторе, боли ме душата

26. Не искам да живея

27. Щурм срещу подсъзнанието

28. Да хванем бика за рогата

29. Вълшебството на писаното слово

ЖЕНИ, ПОДАРЕТЕ СИ ОБИЧ

Погълнати от ежедневните си грижи и проблеми, стараейки се да осигурим уют и удобство на близките си, често забравяме за самите себе си. А когато си спомним, че и ние сме човешки същества, то най-често си отправяме упреци - по най-различни поводи. Най-често пред огледалото.

 “Колко съм дебела (слаба)! Косата ми е посивяла, имам много бръчки и т. н. и т. н.” Списъкът с физическите ни “недостатъци” , който сме оформили в съзнанието си, е доста дълъг. Често ревниво пазим в ума си и подобни списъци, касаещи черти на характера ни, умствени и интелектуални способности, липсващи ни таланти и умения. В повечето случаи тези негативни самооценки са субективни и несправедливи. Но отправяни ежедневно, тези вътрешни послания бавно, но сигурно подкопават собственото ни здраве. Вземете за пример едно стайно растение, което в сравнение с човека е по-низша форма на живот. Ако вие всеки ден му повтаряте колко е грозно и колко го мразите, и ако тези ви думи са подплатени с истински чувства, то в рамките на няколко седмици вие просто ще го убиете. Не ви съветвам да предприемате подобни експерименти, но ако се съмнявате можете да опитате, но на ваша отговорност. В случай, че се решите на подобна проверка, резултатът ще ви даде ясна и недвусмислена представа какво причинявате на самите себе си. Същото важи и за хората, към които отправяте подобни мисли. Това, което причиняваме на себе си и това, което причиняваме на другите, са равнозначни понятия.

 Най-често срещаните последици от подобна липса на любов и самоуважение, от  постоянно самообвинение и натрупано чувство за вина, са проблеми с щитовидната жлеза. Жените, страдащи от заболяване на тази толкова важна за организма ни жлеза с вътрешна секреция, страдат заради това, че им липсва самочувствие, вечно търсят вината в самите себе си, смятат се за непривлекателни, дори грозни. Обикновено това им мнение няма нищо общо с действителността. Някои от тях още като деца са се чувствали необичани от родителите си, други са излезли дълбоко наранени от любовна история, имаща за тях първостепенно значение, трети са били, или все още са, необичани и нежелани от съпрузите си. На всички тези жени, всяка от които е красива и неповторима по своему, искам да кажа - това, което ние виждаме в огледалото и това, което другите виждат у нас, са две различни същества. Помислете си само, колко малко от холивудските знаменитости притежават красота, съответстваща на стандартите, наложени по световните модни подиуми. Но те всички притежават онова загадъчно и неуловимо с просто око качество, наречено чар. Всички те имат обаятелност и положително излъчване. Вие - също. Нима не ви се е случвало да попаднете в компанията на човек, на пръв поглед непривлекателен, който след първите разменени думи да ви очарова. С начина си на мислене, с интелигентността си, с мъдростта и добротата си, с проявата на разбиране към личните ви болки и успехи.

Спомнете си за Майка Тереза. Какви чувства извиква у вас образът на тази жена? Смятате ли я за грозна? Непривлекателна? Проумявате ли колко несъстоятелни упреци си отправяте толкова често? Наистина ли смятате, че си струва цената? Според мен тя е прекалено висока. Нали в крайна сметка сте съгласни, че здравето е неоценимо богатство, което  понякога не можем да откупим дори и с всичкото злато на света.    

Негативните ни самооценки ни правят плахи и несигурни в собствените ни способности. Трудно, дори невъзможно ни е да изразим ясно и категорично становище по спорен въпрос. Подтискаме личното си мнение, необосновано отстъпваме, дори когато сме убедени в правотата си. При подобен модел на мислене и поведение, дори да не се разболеем, все по-често изпадаме в ситуации, когато просто “не ни върви”, зачестяват неприятностите в семейството, в службата, случват ни се дребни злополуки и т. н. И тъй като сме свикнали да си отправяме упреци и самообвинения, това ни дава повод отново да се упрекваме. Кръгът се затваря.

Ако все пак се съмнявате в това, което споделям с вас (а то е ваше право), можете да го подложите на проверка. Опитайте се за известно време да мислите за себе си позитивно. Ако го направите искрено и от сърце, то резултатът ще ви насърчи да промените отношението към самите себе си. Трайно, а най вероятно - за цял живот. Опитайте! Подарете си обич!  

ЖИВЕЯ САМО ЗА ДЕЦАТА

Вероятно ви е направило впечатление все по-ширещото  се обществено мнение за упадъка на човешките добродетели и нравствени ценности. Изказвания от рода: “Хората станаха лоши, злобни, алчни, егоисти и т.н.” могат да се чуят при всякакви обстоятелства. Но противно на тези изказвани с горчивина твърдения, към мен се обръщат за помощ хора, които в продължение на години са пренебрегвали и забравяли самите себе си. На въпроса ми защо е така най-често чувам следните твърдения - “Ами нищо вече не ме радва”; - “За себе си не мисля”; - “Децата да са добре”; - “Тя моята е вече изпята”. Един нескончаем списък от изказвания все от този род.

Може да ви учуди, но такава самоотричаща нагласа имат не хора на пенсионна възраст, както бихте си помислили. Напротив - подобно отношение към себе си са си изградили мъже и жени в разцвета на живота и творческите си сили. Мнозинството от тях имат добра семейна среда, работа и покрив над главата си, материално обезпечени са. В повечето от случаите (да не кажа - във всичките) личната им нагласа обаче е довела до трайно депресиране или конкретно заболяване. Измервайки параметрите им регистрирам и сериозен енергиен дисбаланс и конкретно заболяване, което си е съвсем логично, защото проблемите тръгват именно от там.

Винаги задавам на такива хора въпроса наясно ли са на какво се дължи всъщност проблема им. Всички за жалост отговарят отрицателно. Всички са убедени че, живеейки с подобна житейска философия, правят най-доброто, на което са способни. За другите може би да - до известна степен. Но за самите себе си? Ако такава нагласа ги отвежда до лекарския кабинет, кой има полза от това? Нито близките им, на които са посветили себе си, нито самите те.

Да живеем за другите - в тяхна полза и помощ, е прекрасно, възвишено и благородно. Но ако същевременно ограничаваме и пренебрегваме напълно себе си - това е престъпление, насочено срещу самите нас. Потискайки по този начин собствената си индивидуалност ние постепенно се обезличаваме. Превръщаме се в нечия сянка, преставаме да бъдем самите себе си. Достигнали до това ниво вече не сме от голяма полза дори и за тези, в чиято услуга сме поставили собственото си Аз.  Потиснати и само изолирани, ние крием старателно от заобикалящите ни своята болка и духовна несрета. Но макар и невидима за обикновеното зрително възприятие, тя е ясно доловима за другите човешки сетива. Ние просто я излъчваме, а другите долавят това наше излъчване и по различни начини откликват на него. Това понякога провокира у хората от нашето обкръжение необяснимо за нас самите негативно отношение, раздразнение или мрачно настроение. Нагласата ни да сме в услуга на другите, да им угодим, да направим невъзможното, поставяйки се винаги на заден  план, предизвиква отрицателен ефект, който ни озадачава и обърква. Това объркване не след дълго прераства в самообвинения и бавно се наслоява в същността ни под формата на трайно чувство за вина. Вкарани в собствения си капан, ние продължаваме по познатата схема “Всичко за другите”, преминавайки обиколка след обиколка по все същия омагьосан кръг.

Може би ще възразите, че да мислим за себе си е проява на егоизъм. Но Христос многократно е повтарял - “Обичай ближния си, като самия себе си”. Сигурно и вие, както и самата аз, познавате благородни и самоотвержени личности, поставили живота си изцяло в служба на човешкия род. Страниците на световната, а и на националната ни история са изпълнени с такива светли имена. Но тези хора не са отхвърляли, а са приемали себе си. Нещо повече - те са се отъждествявали с останалите. Вие - това съм аз. Аз - това сте вие. Ние всички, населяващи тази планета сме едно цяло. Помислете си, как, с каква любов можем да обичаме другите, ако не сме способни да я дадем на себе си? Приемайки и обичайки себе си по един мъдър начин, нямащ нищо общо с егоизма и егоцентризма, ние вече можем да насочим тази любов навън от себе си, да я излъчим към другите. Филтрирана и пречистена през нашето сърце, тя вече има способността да достигне безпрепятствено до сърцето на човека до нас. Тогава вече можем да продължим да живеем за другите, но в един много по-широк мащаб, надхвърлящ рамките на най-близкото ни семейно или приятелско обкръжение. Защото ако това, което отдаваме на близките си, бихме отказали на непознат човек, е също форма на добре маскиран егоизъм. Смятам, че си заслужава да се замислим върху това.

Веднъж осъзнали с разума си и приели със сърцето си, че носим в себе си Божествената искра, ние можем да обичаме себе си и другите по тъждествен начин. Никога вече няма да сме способни да завиждаме, презираме или мразим. Нито себе си, нито когото и да било друг. Здравословното ни състояние видимо ще се подобри. Хората, с които общуваме ще започнат да ни възприемат позитивно и да се отнасят към нас с нарастващо уважение. Съществуването ни ще придобие нова окраска. Пълноценни и продуктивни, ние ще съумеем да преминем през живота, оставяйки светла диря след себе си. А това е нещо, което всеки от нас би желал.

ДОКТОРЕ, БОЛИ МЕ ДУШАТА

Душата ни. Онази крехка и ранима част от нашата същност, която боли по неописуем начин. Към какъв специалист да се обърнем за помощ, когато отчаянието, безпътицата и унинието вземат връх и ни обсебят изцяло? И кой може да ни предложи универсален лек за болката ни, която е толкова специфична и уникална, защото самите ние сме такива? Ако имаше такова лекарство, щеше ли да процъфтява бизнесът на психоаналитиците? Ако съдим по филмите, то на запад всеки втори човек тича при психоаналитика си, когато не е в състояние да се справи с емоционалните и душевните си проблеми. Ние пък тичаме при приятелите, родителите си или в краен случай при съседката, за да излеем болката си. От това понякога ни олеква. Временно. Но причината си остава и не след дълго светлината в нас отново помръква.

Съществуват много и различни начини да се справим с душевната си болка. За това можем да прибегнем и до чужда помощ, но понякога ни е толкова трудно да се разкрием докрай пред друг човек. Да признаем, че ни гризе съвестта, защото сме предали приятел, или сме излъгали, или сме изменили на съпруга (съпругата) си. Понякога сме склонни да обвиняваме за всичко себе си, а понякога търсим причините в другите. Всеки път е различно. Но всеки път боли. Боли ни душата, а ние не знаем как да я лекуваме.

Има един приказен герой, любимец на децата - барон Мюнхаузен. В едно от невероятните си приключения той затънал в едно блато. Положението изглеждало безизходно. Но не и за барон Мюнхаузен. Защото, когато разбрал, че не може да очаква помощ от никого, той се хванал за косите и се измъкнал сам! И не само себе си, но и коня си! Как ви звучи тази история?

Човечеството като цяло, и особено Запада, през изминалия век все повече се ориентира към материалните ценности за сметка на духовните. В повечето случаи, когато изпаднем в състояние на депресия, това е вик на душата ни, че е време да потърсим духовна опора - там, където вътрешния ни глас ни отведе. Ако сме религиозни, можем да се помолим на Бог за просветление и помощ. Моята молитва, когато изпадна в душевен смут, е: “Господи, посочи ми пътя към Светлината.” Ако вие обаче определяте себе си като атеист, то тогава вечер, преди заспиване помолете за помощ и закрила. Това, че не приемате Бог такъв, какъвто ви го представя една или друга религия, съвсем не означава, че сте закоравял “неверник”. Много пъти съм чувала следното “Аз в Бог не вярвам, ама има една сила ....”. Сила, Провидение, Всемирен Разум са другите “имена” на Бог. Използвайте едно от тях - това, което приемате със сърцето си - и се обърнете към Него за подкрепа. След като признаете, че се нуждаете от помощ о след като искрено помолите за нея, рано или късо ще я получите.  

*   *   *

В самото начало на моите съзнателни и целенасочени духовни търсения и аз преминах, като повечето Търсещи, и през възторга, и през съмненията. Новоизградените ми лични виждания привнесоха в живота ми повече объркване, отколкото яснота. Душевният ми мир и вътрешна хармония се разлюляха. Тогава все още не съзнавах, че за да си дам възможност Светлината да навлезе в душата ми, първо трябваше да отстраня всички стари натрупвания. Беше настъпило времето за изпитанията.

Случи се през зимата на 1997 година. Страната ни се разтърсваше от Промяната. Цените скачаха с главоломна бързина. Нямаше хляб. Един ден се прибрах у дома премръзнала и отчаяна. Бях се редила на няколко опашки с надеждата да се сдобия поне с един хляб, но безрезултатно. На фона на тази мрачна действителност, учението за прераждането и  безсмъртието на душата ми изглеждаше до сълзи нереално, далечно и абсурдно. Как вярата ми в него би нахранила децата ми? Потопих безчувствените си крака в гореща вода, затворих очи, опитвайки се да се успокоя и. . .

Пред вътрешния ми поглед се появи централната част на малък християнски храм. Някъде от свода се спускаше златисто-бял ефирен сноп светлина. Бавно в този светъл облак изплува ослепително бяла фигура. Беше на мъж - висок и снажен, облечен в бяла роба с дълги широки ръкави. Дрехата сияеше с мека светлина и падаше на свободни дипли до пода. Лицето не се различаваше - беше просто бяло сияние. Въпреки това Го познах със сърцето си. Това, което излъчваше, ме заля с топла вълна. Беше съчетание от състрадание, доброта, търпеливо разбиране. Беше Любов. Тази Любов проникна по един неописуем начин до най-дълбоките кътчета на същността ми, стопли наранената ми душа и ме разплака. Ридах дълго и със сълзите ми ме напускаха болката, съмненията, отчаянието. Беше истинско съкровено преживяване, което няма да забравя до края на дните си. Най-неоспоримото доказателство за неговата реалност за мен беше неподправената емоция, която го съпровождаше - трайна и осезаема и сега - в момента, в който пиша тези редове.

В този необикновен ден Невидимият свят ми протегна ръка, помагайки ми да запазя крехкото стръкче на току що покълналата в душата ми Вяра. Мостът беше спуснат. От този момент нататък от мен зависеше дали ще се осмеля да премина по него, за да достигна до отвъдната страна. Доверих се на вътрешния си глас и прекрачих към Светлината. . .

Бог е Любов - твърди Библията. Но какво е Любов? Осъзнах я, почувствах я с цялото си същество в онзи мразовит февруари на 1997 година. Бог - като реалност, е недостижим за човешката способност за разбиране на повечето от нас. А и как бихме могли, ограничени в пространството и времето, да докоснем с умовете си Безграничното! Можем да си изградим само смътна представа за Него, която да ни удовлетворява за момента. Но освен тази представа можем и да Го почувстваме - и тази ни човешка способност - чувствознанието, неизразима с думи, но достъпна за всеки от нас, е най-големият ни дар от Създателя.

 Да почувстваме Бог със сърцето си. . .  

*   *   *

Ако по някакви причини сте се поддали на депресията, много ще ви помогне досегът със световното духовно богатство.  Четете книги, които да ви дадат духовна храна - Библията, класиците.  Изобщо литература, която ще внесе светлина в душата ви. Отделяйте пари от скромния си бюджет и си правете дребни подаръци, в това число и книги. Всяка вечер преди заспиване си припомняйте нещо добро, което сте направили през изминалия ден. Много са важни признанието и положителната оценка на самите себе си. Стига това да не граничи с гордост и високомерие разбира се.

Когато сте объркани, нещастни или самотни, не бива да се поддавате на отчаянието и самосъжалението. Да съжаляваме самите себе си означава да завиждаме на другите “че са по-добре от нас”. И нещата се влошават още повече. Отидете в празна църква и си поплачете на воля. Там никой няма да ви задава въпроси или да ви досажда. Изхвърлете от ума си мислите, че не ви върви, че сте зле. Постарайте се в такива черни дни да откриете поне едно положително нещо в живота си и се хванете за него като за спасителен пояс.

Съставете си списък на нещата, които ви притесняват и депресират, и друг такъв, включващ неща, които ви радват или ви носят утеха. Първият списък скъсайте и изхвърлете. Втория дръжте в себе си и всеки път, когато отчаянието сграбчи  душата ви, си го препрочитайте. Старайте се да го допълвате често. Концентрирайте вниманието си върху това че: имате работа; имате покрив над главата си; имате добри и възпитани деца; имате чудесни, любящи и състрадателни приятели. Разбирате идеята, нали?

Добър резултат дава и методът на визуализацията. Просто се отпуснете, затворете очи и изживейте колкото можете по-пълно най-красивия и вълнуващ миг от живота си. Или мислено посетете някое прекрасно кътче от планетата ни. Може никога да не сте били там и то да ви е познато единствено от телевизионния екран или от някой рекламен проспект. А може и да си го сътворите - такова, каквото на вас би ви се харесало. Ако желаете, на това мислено пътешествие можете да вземете със себе си близък приятел, детето си, домашния си любимец. Дори и човека, с който сте се скарали и това сега ви тежи. А там можете да поговорите мислено с него и да изясните отношенията си. Положителният резултат от това помирение ще забележите ден или два по-късно.

Ако сте гневни и с всички сили се стараете да не “гръмнете”, много добре ще ви се отрази, ако се накрещите на воля или счупите нещо - бутилка, друга стъклария или каквото прежалите. По този начин “ще изпуснете парата” и ще се освободите от отрицателни емоции. А след това вече ще сте в състояние да разсъждавате и прецените по-трезво ситуацията. Не бива да смятате, че гневът не е духовна емоция. Насочен навън (но не срещу другите), той си е гняв, но потиснат и насочен навътре се нарича язва или рак.

Ако изпитвате силна необходимост да споделите болката си, а няма с кого, вземете лист хартия и я опишете. Когато свършите (за момента), накъсайте листа и го изхвърлете във вода или го изгорете. Методът с писането е много ефективен, а и ви спестява притеснението, че ще натоварите друг с проблемите си.

Един от законите на Вселената гласи, че колкото повече даваме (добро или лошо), толкова повече получаваме. В този смисъл много добре ще ви се отрази, ако в момент на душевен смут и притеснение направите една малка добрина на някого. Скромно и без излишна показност. Подарете на някого радост, без тънки сметки за възвращаемост - тихо и безкористно. Уверявам ви, че не след дълго тя ще се върне умножена при вас. Под формата на нов и сърдечен приятел, хубава книга, от която ще почерпите мъдрост и утеха или нечия добра дума, която ще стопли душата ви.

Следвайки Закона за цикличността, който е основополагащ във Вселената, и нашите скърби и неволи се сменят с радости и успехи. И тъй като нищо на този свят не е вечно, и за вашите мрачни и тежки периоди ще настъпи край. Важното е да го дочакате без да се настройвате негативно към света и самите себе си. Спомням си, че Учителят Дънов беше казал горе долу следното - “Страданията са необходими, защото те са нашите най-добри учители. Не може без тях. Ако можеше, и Христос не би страдал на кръста”.

За душевната ни болка готови рецепти няма. Нито пък готови отговори. Но ако заместите въпроса “Какво ще получа?” с “Какво мога да дам?” рано или късно ще се сдобиете със свой лек за душата си. Убедена съм в това, защото съм го узнала от личен опит.

НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ

На кого от нас не му е причернявало до такава степен, че да е готов да се раздели с живота без капка съжаление. Повечето от нас успяват да потиснат тези мисли и продължават да се борят с трудностите и препятствията, които животът им поднася. Някои не издържат на напрежението и вътрешните противоречия и посягат на живота си. И понякога за съжаление опитът завършва с фатален изход. Близките на такива хора, отнели живота си по собствен избор, остават потресени и до края на живота си живеят с чувството за вина заради това, че не са успели да предотвратят подобно безвъзвратно решение.

 Самоубийството, в прекия смисъл на думата, е краен акт, но не това е темата, по която ми се иска да споделя мнението си с вас. Възможно е досега изобщо да не сте се замисляли по този въпрос, но има много хора сред нас, които се самоубиват бавно на подсъзнателно ниво - ден след ден, час след час.

Най-невидимият и незабележим акт на самоунищожение е ниската ни самооценка. Понякога тя е в резултат на собствените ни умозаключения. В други случаи ни е натрапена от други хора, за съжаление дори и от родителите ни. Съзнаването, че не оправдаваме нечии очаквания, често създава негативна нагласа в подсъзнанието ни и след време избухва като бомба със закъснител. Негативното отношение, което имаме към самите себе си е така дълбоко прикрито, че в повечето случаи изобщо не си даваме сметка за неговото съществуване.  Най-често се проявява като неодобрение на външния ни вид. Повечето от нас, заставайки пред огледалото, съпоставят собственото си отражение с вида на топ моделите или филмовите звезди, които ни се усмихват както от лъскавите списания, така и от екрана на телевизора. Естествено, решаваме че съпоставката е в наш “минус”. Като добавим и това, че витрините на бутиците изложили красиви и модни дрехи са повече за гледане, самочувствието ни съвсем се срива. Но помислете си - нима си струва заради нещо, което така или иначе не можем да променим, да се самоубиваме по този начин. А не харесвайки и не обичайки самите себе си, ние правим точно това.

Друга форма на подсъзнателно самоубийство е прекомерната ни самовзискателност. В тези случаи, каквото и да правим, все смятаме, че не е достатъчно добро. Непрекъснато вдигаме летвата пред себе си, гоним недостижими (понякога) цели, а след като не успеем да се справим със задачата, която сами сме си поставили, се упрекваме или самосъжаляваме. За да бъдем полезни за самите себе си, а оттам и за другите, е необходимо да се научим да се оценяваме позитивно и да си прощаваме. Да си дадем правото да сгрешим, защото ние се учим точно от грешките си. В крайна сметка, ако никога не сме се докосвали до пламък, няма да повярваме, че ще се изгорим - колкото и да ни предупреждава някой, който вече е опитал. Да се стремим или да очакваме от себе си да бъдем безпогрешни е форма на прекомерна духовна гордост, която не е от полза нито за нас, нито за околните.

Някои от нас си съставят мнение за себе си, като непрекъснато се сравняват с другите, и сравнението е винаги в техен минус. Подсъзнателното желание да бъдем като някой друг е друга форма на самоунищожение. Ние не можем да бъдем като когото и да било, защото всяко едно творение на Вселената е уникално и неповторимо. Всеки от нас е точно това - едно уникално и неповторимо създание. В противен случай би било голяма скука. Представете си само - всички ние еднакви - като клонинги от една и съща матрица. Как ви изглежда подобна перспектива? Да вземем за пример домашния ни компютър. Външно погледнат той е като всеки друг от тази модификация. Това, което го прави уникален обаче, е неговото “съдържание”. Програмите, които съм му инсталирала, информацията съхранена във файловете, която непрекъснато променям и обогатявам.

В резултат на подобни негативни вътрешни нагласи следва и поведение, което на чисто физическо ниво е саморазрушително. За такива хора казваме, че “вървят против себе си” и на пръв поглед е трудно да си обясним тяхното поведение. Някои посягат все по-често към чашката алкохол, в по-тежки случаи - и към наркотиците. Последното в съвсем реална форма заплашва собствените ни деца, които все още са психически неукрепнали и неориентирани. В други случаи комплексът ни за малоценност ни прави необщителни и затворени. Все по-трудно ни е да защитаваме мнението си или да бъдем категорични по даден въпрос. Постепенно това води до отчуждаване и самоизолация. В крайните му прояви ниското ни самочувствие ни прави агресивни и заядливи, което е един деформиран акт на самозащита.

Тук нямам за цел да навлизам в периметъра на психолозите и психоаналитиците. Искам само да споделя личен опит с единствената надежда да помогна на тези от вас, които по подобен начин бавно и неотклонно си вредят. Негативната ни самонагласа уврежда аурата ни. Споделям го, защото съм го регистрирала много пъти при различни хора. А това увреждане неминуемо води до заболяване на физическо ниво. Опитайте се да приемете един постулат, който е жизнено важен за здравето ви - не е от съществено значение какво мислят другите за вас. Важно е как вие самите се приемате (или отхвърляте). Мнението на човека до вас не ви прави нито по-умен, нито по-глупав. Вие сте това, което сте. Нито повече, нито по-малко. Вие сте това, което мислите за себе си. И точно това излъчвате. А хората, с които общувате долавят излъчването ви и реагират по адекватен начин.

Всеки от нас има свое специфично предназначение и място под слънцето. Всеки от нас е точно толкова важен и значим, колкото и останалите. Може да ви звучи парадоксално, но дори и един убиец съществува в съответствие на законите Вселената. В някои случаи просто като оръдие на кармата.

Всеки от нас в ясна нощ е вдигал поглед към обсипаното със звезди небе. И неминуемо всеки път е оставал поразен и очарован от тази велика хармония. Ние всички сме част от тази хармония. И никой от нас не съществува безцелно. Всеки е свързан по някакъв начин със съдбите и кармата на останалите. Трудностите, които срещаме по пътя си нямат за цел да ни сринат и унищожат, а да ни помогнат да израснем духовно. И в повечето случаи условията в живота ни са резултат на нашия собствен избор. Остава ни просто да потвърдим решението и избора си: чрез начина си на живот, чрез отношението си към света и събратята си, а най-вече - към самите себе си.

ЩУРМ СРЕЩУ ПОДСЪЗНАНИЕТО                                       

Динамичният 20-ти век спокойно можем да наречем век  на информационните технологии и комуникациите. Компютрите навлизат все по-дълбоко в бита ни, а посредством спътниковите комуникации за броени минути узнаваме за събития от всички точки на планетата. Спътниковата телевизия навлезе в почти всеки дом, а на път да направи това е и Интернет. Малцина обаче се замислят за последиците от лавините информация, които ежедневно заливат съзнанието ни. И не само него. Подмолно и незабелязано от страниците на вестниците и екрана на телевизора ни постоянно бива атакувано и подсъзнанието ни. Самата дума подсъзнание подсказва, че става дума за процеси, които се извършват под прага на съзнанието и са извън нашият съзнателен контрол.

Вероятно някои от читателите са информирани, че много от примамливите и невинни на пръв поглед реклами съдържат умело скрита информация, предназначена да провокира определени желания и мисловни импулси у зрителя или читателя. Информация, която убягва от погледа ни, но безпогрешно се улавя именно от подсъзнанието. Възможно е реклама на най-обикновен перилен препарат да съдържа кодов импулс, който да ви насочва към консумация на алкохол, например. Или тайно да ви подсказва за кого да гласувате при предстоящите избори. Понякога такива послания събуждат у хората дори мисли за самоубийство.

Подобна е ситуацията и при звукозаписите. Музиката, която днес слушат предимно младите хора, понякога е всъщност скрита агресия, целяща да провокира низшите инстинкти на човешката природа. Ако натрапените по този начин желания противоречат на начина на мислене на конкретния човек, това може да го доведе до дълбоко вътрешно противоречие и дори до психиатрията.

Много мои приятели споделят, че децата им вече почти не четат книги. Телевизията, електронните и компютърните игри, видеофилмите - повечето от които са с нищожна художествена стойност, изцяло са обсебили времето и вниманието им. И точно те са най-уязвими спрямо масирания щурм срещу подсъзнанието ни. Неоформените им нравствени и естетически критерии, както и неукрепналата им психика ги прави лесни жертви на невидимата, но реално съществуваща опасност.

Моята приятелка - психолог, а и притежаваща способността за астрално виждане, ми разказа следното. Неотдавна тя посетила една изложба. Разглеждайки картините, вниманието ú привлякла една по-особена композиция. Благодарение на способността си да вижда и това, което е недостъпно за нормалното ни зрение, зад видимото изображение тя съзряла образ на човек. Тук ще се въздържа да конкретизирам, но става дума за нашумял литературен образ, който има конкретен прототип от реалния живот. Когато заговорила художника, тя дискретно насочила разговора в тази посока. Оказало се, че невидимият образ (за чието съществуване авторът дори и не подозирал) е негов любим герой. Тази картина, поставена в нечий дом, офис или където и да е другаде, би оказвала подсъзнателно влияние на всеки, който спре вниманието си върху нея. Възможно е това да стане дори и чрез самото ú присъствие в помещението. В случай, че това влияние не съвпада с душевното състояние на наблюдаващия и честотата на неговите вибрации, последиците във всички случаи ще са негативни за него.

Примерът, който ви посочвам е многозначен. Важно е да се вземе под внимание, че подобно негативно влияние могат да оказват всякакви предмети - дори и икони. Всяка вещ по същество е продукт на човешката мисъл, а едва след това и на човешките ръце. Когато даден творец е зает с изработването на картина, дреха, накит, музика и каквото и да било, той влага своята мисловна енергия при осъществяване на идеята си. Важно е не само моментното настроение на автора, но и неговата обща психическа и духовна нагласа. Творението, на което той е дал живот, носи неговите лични вибрации, които се наслагват върху аурата на конкретната вещ. Впоследствие към тая аура се добавят и излъчванията на хората, чрез които въпросният продукт достига до потребителя. И това касае не само произведения на изкуството, а всичко, което е дело на човешка ръка - от дрехата, която носите, до химикалката, с която пише детето ви. Затова, ако имате тази възможност, подбирайте не само производителя (или автора), но и продавача и ако той е кисел, груб или намръщен, отложете покупката за друг ден.

Известно ми е, че много такива “творци”, без изобщо да се замислят, прибягват към реализация на свои замисли или проекти, използвайки творческия акт като средство за разтоварване. И се разтоварват наистина, но за сметка на консуматорите на продукта им. Лично аз отлагах писането или редактирането на тази книга тогава, когато се чувствах дискомфортно, именно  защото от цялото си сърце желаех тя да бъде носител на положителна енергия, която да ви помогне да се почувствате по-добре.

В резултат на политическите и икономическите промени у нас, в Европа и по целия свят, днес все повече българи имат възможността да пътуват в чужбина. Добре е да се има предвид, че сувенирите, с които се завръщат от своите пътувания туристите или хората на бизнеса, също могат да бъдат носители на негативни и вредни за здравето, че дори и за живота ни излъчвания.

В африканските страни, както и в тези от областта на Карибския басейн, а и на много други места по света, все още широко се прилагат методите на черната магия. При някои случаи на особено тежко заболяване шаманът или лечителят понякога съумява да извлече негативните енергии от тялото на болния и да ги насочи към някакъв предмет. Често това са ритуални маски, украшения или други сувенири, които се предлагат на нищо неподозиращите туристи.  Един такъв предмет, внесен в дома ви, в рамките на броени дни ще разпростре злокобните си енергии над семейството ви. Затова бъдете внимателни, когато се сдобивате с подобни вещи. Дори и да не притежавате ясновидски способности, просто се вслушайте във вътрешния си глас и ако нещо ви отблъсква, се откажете от предмета, дори и да ви го подаряват. А може би най-вече тогава. 

Всеки от нас би следвало да е запознат поне в най-общи линии с енергийните закони на Вселената. Повечето от тях все още се отричат от официалната наука “поради липса на доказателства”. Аз обаче съм убедена, че няма да мине много време и същата тази наука ще достигне до необходимите открития. А в училищата децата ни ще изучават както фините космически енергии, така и  строежа на телата ни като цялостна енергийна система, наред с анатомията на физическото ни тяло.

В тази връзка от съществено значение е творците във всички области на културата и изкуството да се съобразяват в какво емоционално и душевно състояние се намират по време на творческия процес. Техните произведения - музика, изобразително изкуство, книги - въздействат на всеки от нас по един малко по-специален начин. Ние ги възприемаме не само с физическите ни сетива. Всяка една картина, симфония или роман се възприемат и чрез по-фините слоеве на аурата ни. Вълнуват ни, въодушевяват ни, разплакват ни или ни развеселяват. Но в никакъв случай не би следвало точно тези плодове на човешкия дух да ни нараняват.

Питам се, как ли биха се чувствали оратори, писатели, композитори, политици - все хора, които посредством дейността си имат възможността да влияят върху съзнанието на много хора, ако познаваха духовните закони. Защото тяхната отговорност по отношение на слушателите, зрителите или читателите им ги засяга в много по-голяма степен, отколкото могат да си представят. Тези от тях, които съзнателно си позволяват да изричат или изписват лъжи, се натоварват с тежка карма, която е в пряка правопропорционална зависимост с броя на същите тези читатели, слушатели и т. н.

Написаното дотук няма за цел да ви плаши, но все пак бъдете внимателни, когато се сдобивате с нови вещи. Спомнете си поговорката, че не всичко което блести е злато. Вслушвайте се в здравия си разум и вътрешния си глас, не превръщайте материалните придобивки в самоцел. Всичко, създадено от човешкия дух и човешките ръце, е предназначено да служи на човека, а не човекът да се превръща в роб или жертва на творенията си.

ДА ХВАНЕМ БИКА ЗА РОГАТА

Като продължение на темата от предшестващите страници, и в следващите редове ще спра вниманието ви върху масираните атаки върху подсъзнанието ни. Както вече поясних, самата дума подсъзнание подсказва, че се касае за процеси, които се извършват под прага на съзнанието и са извън нашия съзнателен контрол. Тези от вас, които се интересуват от психология, вероятно знаят, че подсъзнанието съхранява информация за всичко, което сме преживяли и което по някаква причина е убягнало от вниманието ни и не фигурира в базата данни на съзнателната ни памет. Точно тази негова способност използват психолозите и психотерапевтите, занимаващи се с хипноза. Въвеждайки пациента в състояние на променено съзнание, те получават възможността да черпят от информацията, надеждно съхранена от подсъзнанието. Понякога именно чрез този способ те изваждат наяве травмиращи житейски събития, които подмолно рушат здравето ни.

Тук става дума за основен предпазен механизъм на мозъка. Когато човек изпитва прекалено болезнени чувства - като страх, обида, ревност, неприязън и т. н., т. е. все нараняващи преживявания, които съзнанието не може да понесе - подсъзнанието обгражда тези зони в пашкул от ментална енергия, като по този начин ги скрива от вниманието ни. Такива процеси обаче предизвикват осезаем отрицателен ефект, тъй като водят до значителна загуба на жизнена енергия. Този енергиен отлив обикновено ни кара да се чувстваме напрегнати,  изморени и депресирани и често води до конкретно заболяване.

Един от термините, с които психолозите наричат тези изтласквания в областта на несъзнателното е “фантоми”. Доста сполучлив по мое мнение, понеже тези енергийни паразити - плод на средата, в която сме израснали, възпитавани сме и продължаваме да живеем, както и на нашите реакции спрямо нея, наистина са неуловими от съзнанието - т. е. от Аза. Имам основание да смятам, че ако не съумеем да  освободим тези блокирани отрицателни енергии в този си живот, както и да “изчистим” обстоятелствата, които са ги създали, ние ги пренасяме в следващия. Тогава отново се налага да се изправим пред същия проблем, а и да влезем във взаимоотношения със същите хора, от който сме се опитали да избягаме. И това ще се повтаря отново и отново - дотогава, докато не открием верния отговор на задачата.

За себе си съм дълбоко убедена, че всяко по-сериозно препятствие, което срещаме в живота си е поредният важен за нас урок. Винаги, когато сме изправени пред някакъв проблем, пред нас съществува набор от възможности за неговото разрешаване. Резултатът зависи от собствения ни избор. Ако решението ни е било погрешно, то не след дълго отново сме заставени да решаваме същата задача - може би малко видоизменена. И така ситуацията в основата си се повтаря отново и отново, като се променят само дребните съпътстващи я обстоятелства, докато не заемем правилната позиция от гледна точка на законите на Вселената. Тогава, като с магическа пръчка проблемът изчезва, за да не се появи никога повече. Което със сигурност означава, че сме усвоили необходимия за духовното ни израстване урок.

Случва се житейските обстоятелства дотолкова да ни плашат или затрудняват, че предпочитаме да отложим решаването на проблема във времето. Обикновено такова отлагане, вместо да донесе така желаното спокойствие, още повече влошава ситуацията. На всичко отгоре ни гнети страхът от въображаемите последствия и колкото повече забавяме решението си, толкова по-страшно ни става. Докато един ден си казваме, “Мечка страх, мене не”, и предприемаме някакво конкретно действие. В този момент сякаш камък се стоварва от гърба ни и удивени разбираме, че страхът ни е бил по-страшен от самата действителност.

Болшинството от хората, потърсили помощта ми, са имали подобни проблеми - аз ги наричам “блокирани отрицателни енергии в подсъзнанието”, въпреки че “фантоми” също е подходящ и равнозначен термин. Обикновено се касае за отколешно чувство за вина, неизречени обвинения към човек, който по някакъв начин ги е наранил, травмиращи конфликти с единия от родителите или безплодни самообвинения - най-често за мними “прегрешения”. Бедата е в това, че тъй като всичко това касае подсъзнанието, самият човек си няма и представа какво си е причинил сам или в следствие на външно въздействие. Изхождайки от скромния си опит ще си позволя да ви дам съвет - не заключвайте в душата си негативни чувства, защото съществува съвсем реална опасност да подкопаете по този начин собственото си здраве. Може да ви прозвучи смешно, но има индивиди, които до такава степен не искат да се разделят с нанесената им обида, че си я записват, за да не я забравят. Боли ме за такива хора, защото те дори и не подозират какво причиняват на самите себе си.

Спецификата на такива състояния изисква помощта или на опитен психолог или на сензитив, който точно да локализира “фантома” и - още по-важно - да изясни причината, която го е породила. Доколкото съм запозната с проблематиката, съществува и медицинска апаратура с подобни възможности, с която си служат най-вече психотерапевтите. Така или иначе единственият начин да освободите тези енергии и да ги впрегнете в позитивна работа е - по един или друг начин - да извадите проблема на “светло”, т. е. на нивото на съзнанието. На тази позната ви територия вече можете да го неутрализирате - сами или с чужда помощ. А за да се предпазите от такива нежелателни последици, разчиствайте неприятните преживявания от съзнанието си навреме, преди да сте ги забутали в някое тъмно и прашно кътче на подсъзнанието си.

За да извадя (със сътрудничеството на конкретния човек) тези трънчета, забити в подсъзнанието му, лично аз използвам меките способи на релаксацията и визуализацията. Затова използвам мои, специално разработени програми. Случвало се е в процеса на сеанса човекът да се “измъкне” от посоката, в която го водя, посредством конкретната програма. В такива случаи на “светло” изплува травмираща ситуация от най-ранното детство, която съвсем разбираемо не фигурира в архива от съзнателните му спомени. Но тук вече навлизаме в темата за психо-емоционалните причини за заболяванията. А на тази тема, както вече заявих в началото, възнамерявам да се спра в някоя от следващите си книги.

Базирайки се на опита си -  резултат от личните ми преживявания и такива, на страдащи хора, потърсили консултациите и помощта ми, иска ми се да ви посъветвам: давайте воля на емоциите си, осмелявайте се да изказвате и да защитавате личните си позиции, като при това внимавайте все пак да не засягате достойнството и самоуважението на опонента си. Ако някой е постъпил несправедливо спрямо вас, нанасяйки ви обида, която не можете да преглътнете, най-добре е по-скоро да изясните отношенията си с този човек. Ако не можете да му кажете в очите какво мислите по въпроса (защото това може да се окаже и шефът ви), то направете го задочно. Изберете подходящ момент, когато сте сами у дома си и изприказвайте всичко, което ви тежи, все едно, че човекът стои пред вас. Ако това е неприемливо за вас, то можете да му напишете гневно писмо. След като изложите всичко, което ви тежи на хартия, просто скъсайте листа и го изхвърлете. Повярвайте ми - ще се почувствате много по-добре. Зная го от личен опит. За предпочитане е да се изправите пред предизвикателството, отколкото цял живот да бягате от въображаемата опасност, а понякога и от самите себе си. 

ВЪЛШЕБСТВОТО НА ПИСАНОТО СЛОВО

Преди да изложа личното си виждане за въздействието, което писаното слово оказва върху нас, ще поясня съвсем лаконично значението на думата аура. Казано накратко, това е енергийното поле, изградено от няколко енергетични и взаимно проникващи се слоя, което, подобно на яйце обръща и прониква физическото тяло на всеки от нас. Но не само човешките тела са обгърнати от такава обвивка. Подобна аура - изградена от същите материали, обгръща и планетата ни, растенията, животните, минералите. Разликата е, че докато човекът притежава етерно, астрално и ментално (умствено) тяло, животните досега имат изградени само етерно и астрално, а растенията - единствено етерно тяло. Аурата на минералите е изградена от етерното тяло на планетата ни.

Не знам доколко сте запознати с въпроса, но така, както замърсяваме физическото тяло на Земята с отпадъци от всякакъв вид, по същия начин затлачваме и нейната аура с излъчваните в продължение на хилядолетия злобни и омразни мисли и чувства. Така замърсена, енергийната дреха на планетата ни трудно пропуска животоспасяващите космически енергии. Последиците са видими за всеки, който има очи да гледа и уши да слуша. Природните катаклизми и климатичните аномалии, на които всички сме свидетели, са красноречиво доказателство за това. 

Написаното дотук иде да покаже, че във всичко, което ни заобикаля  пулсира - всепроникващ и вездесъщ - животът на Вселената. Мнозина от астронавтите, които са излизали в космическото пространство, споделят открито впечатлението си, че Земята е жив разумен организъм. И това наистина е така.

Предметите, които ни заобикалят, и които повечето от нас смятат за мъртва материя, също притежават своя аура. Но за разлика от живите организми, тук нещата стоят по малко по-друг начин. Тяхната аура всъщност е доизградена от психическата енергия на хората, които са ги създали, а по-късно - и притежавали. Мощта на излъчването им зависи правопропорционално от силата на мисълта, вложена при тяхното изработване, както и от енергийната атмосфера на мястото, на което са се намирали за по-дълго време. Логично е да се очаква, че то може да бъде както позитивно, така и негативно - в зависимост от нагласата на тези, които са били в съприкосновение с тях.

По подобен начин стоят нещата и с книгите. При ръчно писане енергията струи от пръстите на ръката и се наслагва трайно върху хартията. Дори и да не е ръкопис, то мисловната енергия на автора се излъчва от печатните страници и влиза във взаимодействие с читателя. Ако читател и автор сме в хармония, то четенето на такава книга се  превръща в чудесно преживяване, породено от съприкосновението на ума ни с ума на твореца и ние с лекота схващаме основната идея. В противен случай, колкото и интересна информация да съдържа, книгата ни нервира, измъчва и понякога буквално се борим с желанието да я захвърлим. Ако това често ви се случва, аз бих ви посъветвала да не се насилвате и да го направите, доверявайки се на интуицията си. Не е необходимо да поднасяме на съзнанието си храна, която то за момента не може да смели. Както обича да се изразява един мой добър приятел, книгата трябва да ни говори. В противен случай тя би ни пренапрегнала, няма да запомним почти нищо съществено от прочетеното и в крайна сметка само ще си загубим времето.

На всеки от нас му се е случвало да заспива, четейки дадена книга. Често темите, третирани в нея са ни безкрайно интересни и ние се чудим, дори се ядосваме на себе си, заради неспособността си да останем будни. Каква всъщност е истинската причина, поради която, уж четейки, се озоваваме в света на сънищата - т. е. в астралния свят.

В триизмерния свят - на физическо поле, ние съществуваме с три от фините си тела, едно от които е менталното (умственото) ни тяло. Живеем в свят на форми и се ориентираме в него, обличайки в мисловна форма всичко, което ни е познато до този момент. Когато умът ни обаче се занимава с абстрактни, безформени идеи и понятия, които са нови за нас, се налага да потопим съзнанието си в по-висшите, абстрактни нива на съществуване. А това, за повечето от нас, е възможно единствено по време на сън. Заспивайки, мисълта на автора ни отвежда в тези по-висши полета, помагайки ни да схванем по-пълно и цялостно новите и непознати ни до този момент идеи. Именно поради тези причини, събуждайки се с удивление установяваме, че сме придобили ново и по-разширено разбиране по темите, третирани в конкретната книга.

Лично на мен ми се е случвало да попадам на книги, които сами по себе си съдържат полезна и търсена от мен (в сферата на личните ми интереси) информация. Но при всеки опит да прочета поне страница от тях изпитвах нетърпимо главоболие. Най-накрая се досетих каква е причината. Обяснението дойде от една книга на дълбоко уважаван от мен Учител. Поднасям ви го в неговия автентичен вид, без да се опитвам да го перифразирам:

“Всеки последовател има свой жизнен план и избрано поле на служене. Не е необходимо последователя да работи с всички идеи, които е доловил и с които е установил връзка. Това той не винаги разбира. Затова грабва идеята, старае се да я съгласува със своите планове и се опитва да работи с енергии, за които неговия темперамент не е пригоден. Той налага на менталното си тяло енергиен поток, с който не може да се справи и следва нещастие. Причината е користно заграбване за малкото Себе, дори и това да не се осъзнава, и последователя е заслепен от идеята за собствената си пожертвувателност. Лечението е скромността.” 

*   *   *

Всеки от нас си има един или няколко любими автори, чиито книги с удоволствие препрочита. Когато четем дадена книга, от това - доколко съумяваме да влезем в резонанс с мисълта на автора, зависи до каква степен ще схванем изложената информация. Има автори, при които ни е необходимо време за настройка към степента на вибрация на ума им. Тогава обикновено се налага да повторим прочита, за да навлезем по-пълно в идеята. За себе си съм установила, че след прочит на книга (или част от нея) на определени автори, чиито имена няма да изброявам, чувствам невероятен творчески импулс, в резултат на което с лекота подготвям поредната статия за вестника, в който публикувам материалите си. След прочит на беседа на Учителя Дънов, пасаж от Новия завет или писаното слово на други духовни Учители, осезаемо долавям неизразим с думи вътрешен трепет от съприкосновението си с техния ум. Обзема ме топло чувство на радост, възвишеност и любов.

Има книги, които ни обогатяват интелектуално, посредством информацията, която ни поднасят. Възможно е след десетки прочетени страници да извлечем една единствена нова идея или факт, но това зрънце де се окаже толкова скъпоценно, че да  се равнява на томове прочетена литература. Има и книги-учебници, в които всяко изречение, всяка мисъл е безценна по своето съдържание. Други, въпреки че ни звучат познато,  ни даряват с неповторимото удоволствие от контакта с автора и неговото излъчване, положило своя незрим отпечатък в страниците.  

Може би не ви е известно, че в древността е съществувал обичай книгата, предназначена за подарък, първо да бъде прочетена от дарителя. При прочита към вече съществуващата аура на четивото се добавят и личните вибрации на читателя. Такава книга, подарена от човек, който ви обича и е добронамерен по характер, би ви въздействала по недоловим благотворен начин и прочитът ú би доставил удоволствие на всеки читател.

Способността на човека да облича мисълта си в слово, извършвайки един мистичен творчески акт, посредством който я проявява на материално ниво, е поставила разделителната граница между човешкото и животинското царство. Умението ни да записваме това слово ни е позволило да съхраняваме и предаваме на поколенията своите знания и постижения във всички области на човешкото познание. Въпреки забележителният напредък на електронните медии, книгата си остава незаменима. Един прекрасен събеседник и приятел, общуването с когото можем да възобновим винаги, когато пожелаем. И винаги по нов начин да му се наслаждаваме.

[ Home ] [ Up ]

Send mail to logos_cs@abv.bg with questions or comments about this web site.
Last modified: 24.07.2003 г.