Специализирана книжарница "ЛОГОС"

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА ЧАСТ

34. За мъртвите или добро или нищо

35. Контакти с отвъдното

36. Троянският кон на злото

37. Биовампирите - хора, които се нуждаят от помощ

38. Наркотиците? Има и други пътища към небето

ЗА МЪРТВИТЕ ИЛИ ДОБРО ИЛИ НИЩО

“И очите си да изплачем, не можем да го върнем”. Тази фраза е комай единствената, която ни идва на ум, когато се опитваме да изразим съчувствието си към безутешните близки на починал човек. Болката, която съпътства раздялата ни с обичан наш близък или приятел е почти непоносима и само времето бавно и постепенно я заличава. Дори хората, вярващи в прераждането и безсмъртието на душата, са подвластни на това душевно страдание. Защото знаят, че ако съдбата отново ги срещне в следващ живот с обичания от тях човек (а понякога това наистина се случва), те вероятно няма да го разпознаят веднага. Може би ще почувстват със сърцето си, че го познават отнякъде, възможно е да го обикнат от първата си среща с него. Смътно ще усещат, че нещо ги свързва, но това ще е всичко. Рядко, много рядко, при изключителни ситуации съдбата повдига булото на забравата и ние съумяваме да прозрем отколешната си връзка с някои от хората, които трайно присъстват в живота ни.

Сигурно знаете, че от незапомнена древност са съществували хора, които са притежавали дарбата да контактуват с Отвъдното. Някои от тях виждат неговите обитатели с духовното си зрение, други дочуват гласове и звуци, трети долавят интуитивно посланията от Невидимия свят. Хора с такива способности съществуват сред нас и днес. Към тях понякога се отправят с надежда за утеха близките на човек, отпътувал от този свят. По принцип в това няма нищо осъдително. Но при едно условие - да не се прекалява с тези призовавания на мъртвите и общуването  с тях - директно или чрез посредничеството на медиум. Това не носи нищо добро нито на тях, нито на близките им, останали да довършат земните си задачи. Понякога и намиращите се отвъд Завесата проявяват желание да се свържат с останалите на Земята техни близки. Някои от тях по различни причини все още биват неудържимо привличани от земния живот. Други се опитват да бдят над нас и да ни помагат и закрилят - така, както те го разбират. 

*   *   *

Беше през зимата на 1995 година. Предстоеше ми сериозна хирургическа операция. Ден преди това се наложи да премина задължителния в такива случаи преглед при кардиолог. Лекарят, който се зае с картона ми, доста ме заинтригува. Докато драскаше по хартията заключенията си от прегледа, съумяваше същевременно да разговаря и с другата пациентка, намираща се в кабинета. Говореше нещо за покойната й баба, даваше й съвети как би трябвало да се успокоява и да не взима нещата навътре, докато в един момент аз започнах да се питам къде съм попаднала - при кардиолог или при психоаналитик. Накрая той свърши с писането, връчи ми болничния картон без да ме погледне, но когато вече бях хванала дръжката на вратата, изнервена и обзета от желанието по-скоро да се махна оттам, до слуха ми достигна пресипналият му глас - “Я почакай да ти кажа и на теб нещо важно. Ти имаш една баба, която на времето е баяла и врачувала”. . . Замръзнах на мястото си.

Баба ми по майчина линия беше починала преди доста години. Но откакто я помнех, та почти до смъртта си, тя наистина баеше и врачуваше. Славеше се като баячката на селото, в което живееше, а то се намираше на стотици километри далеч от града, в който аз се намирах в момента. Нямаше начин докторът да я познава, че и да знае с какво се е занимавала приживе. А и това, което тя правеше беше много рядко срещано, още повече по онова време. Изключено беше да се налучка, ей така, случайно. Този човек, когото виждах за пръв път в живота си, не налучкваше. Той знаеше. - “Докторе, ти направо ме застреля” - промълвих аз, върнах се обратно и приседнах на стола срещу него. Реакцията ми изобщо не го впечатли, явно не му беше за пръв път.

“Ама тя не само е лекувала и врачувала. И други неща е правила, ама Господ й е простил. Тази твоя баба ти е закрилница. Казва ми, че ще те пази по време на операцията, та да не се страхуваш. Ще има малки усложнения след това, но не е страшно. Сега купи нещо и раздай за “бог да прости”, а като се оправиш да й запалиш една свещ. Ама непременно!”

А сега де! За какво отидох там, а какво излезе. Върнах се в болничната стая леко озадачена, но и развеселена от този странен мъж. Операцията наистина мина нормално, след това наистина имаше леки усложнения. А след година узнах и какво е имал предвид той за онези “други работи”, за които на баба ми вече й беше простено.

Преди да ми се случи това, за което ви разказах, бях чувала за такива хора, които притежават способността да общуват с покойници. Не изпитвах кой знае какви съмнения по тези въпроси, но и не им вярвах безрезервно. След случилото се обаче вижданията ми по въпроса доста се промениха. 

*   *   *

Въпреки това все още смятам, че контактите с преселилите се в Отвъдното не са желателни по много причини. Ако разтворите Библията, ще прочетете, че Мойсей недвусмислено забранява на евреите да използват посредничеството на врачки, магьосници и “такива, които говорят с мъртви”. Пренебрегвайки тази забрана Саул - първият помазан цар на евреите, е използвал медиум, за да разговаря с духа на Самуил. Впоследствие и заради тази му простъпка, наред с други  негови нарушения на Закона, Бог вдигнал благословията си от него и възцарил Давид.

Когато човек приключи земното си съществуване, изоставяйки физическото си тяло като износена и ненужна вече дреха, той “облича” астралното си тяло. С него продължава своето съществуване в Астралния свят. В това измерение, което е просто друго състояние на материята (както парата е другото състояние на водата) той продължава своето развитие.

Познавам хора, които съвсем свободно общуват със свои починали близки. Тези “умрели” се явяват за много кратко време, винаги бързат да се връщат и твърдят, че са много заети и претрупани с работа. А каква е тази работа? Ами най-разнообразна. Някои се заемат с обучението на обитателите на по-долните нива. Други помагат на тежко и неизлечимо болни при напускането на физическите им тела и преминаването им отвъд Завесата. Мнозина се грижат да посрещнат прииждащите на групи души на загинали при природни бедствия или при военни сблъсъци. Много от напредналите и духовно развити наши събратя, въпреки че са научили земните си уроци и повече не се нуждаят от превъплъщение, остават по свой избор в по-висшите нива, но все пак в близост до Земята, за да помагат на човечеството. Някои от тези напреднали души продължават своите изследвания в дадена област на науката, които не са успели да довършат по време на земното си съществуване. Резултатите от тяхната работа, когато му дойде времето, се долавят от ума на чувствителни, възприемчиви за подобни вибрации хора във физически тела. Тогава те ги реализират и поднасят на човечеството - това са откритията и изобретенията във всички сфери на науката. Това са вдъхновенията, които осеняват писатели, художници, композитори. Контактът и сътрудничеството ни с Тънкия свят е постоянен и непрекъснат. И ако ние, които сме от тази страна на Завесата не винаги го осъзнаваме с физическите си мозъци - т. е. в будно състояние на съзнанието, то е защото така трябва. За да можем да се справяме безпрепятствено с конкретните си задачи тук.

Ето защо една от причините Библията изрично да  забранява контактите с обитателите на Тънкия свят е, че и там те продължават своето духовно развитие. Призовавайки скъпите на сърцето ни покойници обратно, опитвайки се да ги задържим в низшите слоеве, като общуваме често с тях посредством медиум, а понякога и без чуждо посредничество, ние вършим сериозно нарушение на Космическия закон. Спъваме тяхното, а до известна степен и нашето собствено духовно развитие.

Безутешната ни скръб по отпътувалите в Отвъдното  се долавя от тях, и в повечето случаи им донася страдание вместо утеха. А когато към това добавим и призоваването им обратно, ние започваме - в буквалния смисъл на думата, да им пречим. А бихме могли да им помогнем, като вместо неистово да ги зовем обратно, се молим за тях. Ето и една кратка и много полезна молитва - “Господи, помогни на тази душа да се издигне към Светлината -  към нивото, на което принадлежи”.

 И все пак, ако с починал човек ни свързва чувство на привързаност и любов, нещата не са толкова зле. Лошо става и за двете “страни”, когато дори смъртта не е успяла да заличи чувството на огорчение, обида или омраза, което по ред причини ни е свързвало тук. Тогава се стига до “слепване” на полето ни с това на човека отвъд Завесата и последиците са направо плачевни - и за двете страни. Обитателят на отвъдното бива насилствено задържан от тези негативни емоции в по-низшите слоеве. За пребиваващия във физическо тяло започват болести и неприятности с необясним произход, цялата тази история се записва в кармичните му структури. И в следващ живот ще не ще, кармата  отново го среща с човека, когото е мразил. И това се повтаря дотогава, докато “противниците” не се смирят и не си простят, развързвайки по този начин кармичния възел, който ги е свързвал. Посланието на Христос  - “Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят”  следва да се прилага в живота и по отношение на напусналите материалния свят.

До подобно нежелателно енергийно обвързване в редки случаи може да се стигне дори и когато покойникът е човек, обичан от нас. В такива ситуации понякога се случва, съсипан от скръб и неспособен да се пребори с болката от раздялата, останалият тук в рамките на броени месеци да последва починалия в Отвъдното. За пръв път узнах за такава негативна по своите последици зависимост от книгата на Лазарев “Диагностика на кармата”. Терминът, който той употребява е “слепване” на полетата. А нежелателните му последици изпитах на собствения си гръб съвсем наскоро.

По странен начин съдбата доведе при мен млада жена с тежко заболяване, за което съвременната медицина все още не е открила ефективен метод на лечение. Още преди да се срещнем лично (за пръв път в този живот), вътрешното ми Аз разпозна в нея стар и обичан приятел от предишни съществувания. В продължение на малко повече от месец почти денонощно се борих за живота й, влагайки цялата си енергия, любов и стремеж да помогна. За този кратък период, неусетно за мен самата, се оказах емоционално въвлечена в болката, надеждата и отчаянието на тази млада жена и нейните близки. Когато, въпреки всичко, тя избра да си отиде, аз бях покрусена. Дни наред след това трагично събитие не можех да мисля за нищо друго, обсебена напълно от нейното почти осезаемо присъствие. Докато в един момент осъзнах, че може би в резултат на съвместната ни битка за живота й полетата ни се бяха “слепили”. Тогава, след като у дома запалих свещ, отправих молитвата, посочена в горните редове. Освен това помолих полетата ни да бъдат разделени, за да може всяка от нас да продължи по собствения си път. На следващия ден болката и черните натрапчиви мисли си бяха отишли. Това, което почувствах, беше усещането за свобода и едно неописуемо с думи вътрешно облекчение. Както винаги досега, когато съм помолила за помощ, и този път я получих в най-нужния за мен момент и по най-подходящия начин.

Разказах ви тази лична случка, защото чрез нея бих могла да помогна и на други хора, загубили близък човек. Не бих могла да им дам утеха - тя идва постепенно единствено с времето. Но освен как да се освободим от нежелана връзка с покойник, мога да им дам практически съвет свързан и с невидимите енергии, което ни заобикалят.

Често пъти дрехите, с които сме били облечени на погребението на близък на сърцето ни човек, се оказват източник на отрицателно енергийно въздействие. Нашата непоносима болка и скръб, както и тази на другите хора, присъстващи на погребалната церемония, се натрупват не само в душите ни. Те се наслагват и върху облеклата, които сме избрали да носим в този трагичен за нас ден.  Откривала съм такива дрехи в домовете на мои приятели. От опит зная, че вредното им излъчване бавно и незабележимо започва да се разпростира върху дома и неговите обитатели. Затова е добре те да се унищожават (чрез изгаряне) след изтичане на траура, който сами сте си определили.  Ако не желаете да се разделите с тях, тогава бихте могли да ги “изчистите”, което ви съветвам да направите и ако сте решили да ги подарите на някого. За това съществува един прост и ефективен способ. Купете си четири осветени в църква свещи. Размерът и цената им са без значение. Поставете дрехите от траура на пода е около тях разположете свещите под формата на квадрат. Запалете ги, като при запалването на първата от тях се помолете силата на пламъка им да изчисти всички лоши и зловредни енергии, които са ги пропили. Оставете свещите да изгорят до края. След този скромен ритуал постъпете с тях, както намерите за добре.

Описаният метод е приложим и по отношение на дрехи, които е носил тежко болен човек. Същото важи и за леглото, но което болният е лежал по време на боледуването. Освен свещи в горепосочените случаи можете да използвате и едра морска сол по начина, който вече съм описала. Добре е да изчиствате по един от двата начина и дрехите, купени от магазините за облекла, втора употреба. Не твърдя,  че всички са носители на негативни енергии, но има и такива - зная го от личен опит.

Болката, която съпътства раздялата ни с близък човек, е най-човешката и разбираема болка. Тя не е, и няма да бъде спестена на нито един от нас. Но заради вас, които оставате тук, заради вашето здраве и за ваше добро ви съветвам - не призовавайте душите на мъртвите обратно. Нито в сънищата си, нито наяве. Това е не само безполезно, но и вредно - както за тях, така и за нас, живите. Молете се за тях, спомняйте си за доброто, което са оставили след себе си. Простете им, ако приживе са ви наранили. И не им казвайте “Сбогом”, а “Довиждане”.

А ако напусналият това измерение е човек, когото определяте като “враг”, и ако тази непривлекателна перспектива - да се срещате с него и в следващи животи - не ви допада особено, то най-добре ще е да простите от сърце на този човек. Помолете се да му помогнат да се издигне до нивото, на което принадлежи. Простете, забравете и го оставете да следва своя път. Древните римляни са казвали - “За мъртвите или добро, или нищо”. И са имали основание за това.

КОНТАКТИ С ОТВЪДНОТО

“Човек дори и добре да живее, умира, и друг се ражда”. Тази простичка истина е изписана на колоната на Омуртаг - хан на българите. Но какво става, когато човешкото сърце престане да тупти? Това ли е всъщност животът - кратко, често изпълнено със страдания и труд битие, е след него. . . какво? Древните митове и свещени писания съдържат отговор на този изконен човешки въпрос. Понякога с помощта на символи и алегории, в други случаи доста ясно. И този отговор е, че смърт няма. Ако възприемаме себе си единствено като физическо тяло, което се движи, храни се и се размножава, тогава - да. Физическото тяло е смъртно. Но истинският Човек, който го обитава, е безсмъртен.

Напускайки окончателно физическия си носител, когато му дойде времето, човек облича астралното си тяло и с него се озовава в Тънкия (астралния) свят. Този свят е тъй нареченото четвърто измерение и се състои от седем нива с различна степен на вибрация. Всяко от тези седем нива е изградено от други поднива. Животът, който е изживял човек, докато се е намирал във физическо тяло, е повишил или понижил личните му вибрации - в зависимост от това дали се е стремил към доброто или към злото. Затова, напускайки тленната се обвивка “покойникът” се озовава в онова ниво на Тънкия свят, което съответства по вибрация на неговата собствена. Това е! В Отвъдното терминът “връзкарство” не важи. Там всеки се озовава на мястото, което си е заслужил и жъне това, което е посял по време на земното се пребиваване.

Логично е да се каже, че в най-низшия слой на астралното поле се озовават тези, които приживе са отдавали прекомерно значение единствено на материалните блага, както и такива с порочни наклонности. Там са и убийците, насилниците, заклетите алкохолици, злосторниците и хората, за които алчността, омразата, егоизма и злобата са били единствените чувства, които са били способни да изпитват. На това ниво те пребивават дотогава, докато не съумеят да се освободят от тези наклонности. Това са т. нар. в Библията Ад е Чистилище. Обитателите им не могат да посещават по-горните нива (защото не биха понесли вибрациите им), докато тези, които се намират в областите над тях, могат да ги посещават е често го правят, за да помагат - както на намиращите се там, така е на тези, които току що са напуснали материалния свят. Понякога, по време на сън, се случва да се озовем в тези области, и срещите с мрачните им обитатели остават в съзнанието ни, дори и след като се събудим. Това са т. нар. кошмари. Всеки от нас е имал подобни преживявания, за което би предпочел изобщо да не си спомня.

За да избегна такива нежелани “посещения” на тези нива, аз почти винаги преди да заспя се ограждам мислено с кръг от бяла светлина. Дейността, на която до голяма степен съм се посветила, ме среща с различни хора, някои от които несъзнателно оставят в дома ми своята болка и емоционални проблеми. Затова този наглед простичък метод за енергийна защита ми е необходим, а е и изключително полезен. Понякога - в зависимост от обстоятелствата, вместо с кръг от светлина, се обграждам с такъв от ярък, пречистващ пламък. Представям си как изливам около леглото си спирт, който след това запалвам и “виждам” как този огнен кръг за част от секундата издига своята защитна бариера около леглото ми. Често го съпровождам със следната молитва, дадена ни от Учителя Дънов: “Господи, моля те, изпрати моя Ангел-хранител да закриля тялото ми, докато се намирам вън от него, изпълнявайки твоите задачи. Аз отивам горе да се уча, да работя и да се моля”. Резултатът от този кратък ритуал е спокоен и здрав сън, след който изпълнена с енергия и нови идеи се връщам в това измерение.

*   *   *

Когато някой населяващ Отвъдното пожелае по някаква причина да се свърже с човек, пребиваващ във физическия свят, то той трябва да “слезе” до това първо ниво, т. е. да понижи вибрациите си и използвайки медиум, да установи желания контакт. Често към това прибягват покойници, които имат да съобщят нещо важно  на близките си, останали на Земята. Но има и такива, които го правят за забавление, а понякога и злонамерено. Такива злобни същности си избират подходящ проводник, чрез който могат да продължат да задоволяват низките си инстинкти, на които са били подвластни приживе. Това е т. нар. обсебване - тема, на която ще се спра специално. 

Тук намирам за необходимо да споделя с вас едно многозначително преживяване, което, надявам се, добре ще илюстрира изложеното ми виждане по темата.

Към мен се обърна за мнение и помощ майката на 12- годишно момиченце. Освен проблемите от здравословен характер, които имаха съвсем други причини, тя сподели, че детето вижда и общува с покойните си баба и дядо. Това, което я притесняваше, беше тревогата, а понякога и уплахата, които тези контакти предизвикваха в семейството им. Посъветвах я да  помогнат на тези души да се освободят от земния план с помощта на един прост, но много ефикасен ритуал. И тогава започнаха проблемите.

Покойниците първо започнаха да умоляват детето да не ги отпраща. Твърдяха, че го закрилят, след това, че имат някаква важна мисия тук, за която не могат да говорят. Съвсем естествено е, че момиченцето се чувстваше уплашено и объркано. Аз от своя страна бях убедена в правотата си и настоявах да се вслушат в съветите ми. Тази вътрешна убеденост беше всъщност един от онези незрими знаци,  които обикновено ми помагат да се ориентирам в конкретната ситуация и да заема съответната позиция. Точно тя ми даде увереност да поема риска и цялата отговорност за този случай. А събитията, които последваха още повече ме убедиха, че съм на прав път.

За ужас на детето, след контакта му с мен, бабата и дядото започнаха да се появяват сърдити и обидени,  а по-късно и да възприемат заплашителен и зловещ вид - същества с червени бляскащи очи и остри зъби. За капак на страховитите събития, от нищото започна да се материализира бяла ръка, която съвсем по материалному започваше да души детето. От този акт на насилие по шията му останаха три сивкаво-сини петна, които изчезнаха напълно едва след няколко седмици.

Нещата започнаха съвсем да загрубяват, когато в резултат на моите настоявания да продължат, следвайки съветите ми, атаката се прехвърли и върху мен. Беше по време на един телефонен разговор с момиченцето. Внезапно върху мен странично се стовари мощна енергийна вълна. Усещането беше, сякаш могъщ исполин духна върху ми, от което почти се олюлях. Последва усещане за задушаване и остра болка в областта на черния дроб. Помогна ми това, че не се изплаших. Страхът като емоция отслабва вибрациите на аурата ни, която е нашата надеждна енергийна защита. А през открехнатата от него врата след това безпрепятствено нахлуват деструктивните енергии. Мен обаче атаката на тези невидими астрални хулигани ме мобилизира на всички нива. Бях решена, влагайки всичките си досегашни знания и цялата си енергия, да се боря с тях - заради това дете и заради себе си.

На следващия ден моите нови приятели - майката и двете дъщери посетиха гробището. Идеята ми беше да запалят четири църковни свещи в четирите ъгъла на гроба на всеки от покойниците. Произнасянето на вече споменатата формула-молитва за издигане към Светлината, плюс енергията от пламъка на свещите, по окултен начин “изстрелва” душата на съответния покойник към астралното ниво, на което принадлежи. Но този им опит се осуети по един доста плашещ начин.

Така, както ми разказаха, ръката на малката сестричка държаща запалена свещичка се схванала, пряко волята й се разтворила, изпускайки свещта,  и детето запищяло от болка и ужас. Моята “пациентка” започнала да се чувства много зле. Майката по необясним начин се наранила до кръв на ниската ограда на гроба. Събирайки цялата си смелост, тя започнала да пали свещите, но някаква сила след нея ги загасявала с мощни дихания.  А в това време дядото, видим само за детето, за което ви разказвам, наблюдавал сцената със заплашителна и сърдита физиономия.

Изплашени от този страховит отпор те се прибрали в къщи без да успеят да изпълнят онова, за което са отишли. Докато майката ми описваше по телефона случилото се, атаката върху мен се повтори. Ефектът беше по-слаб, защото предната вечер помолих за помощ и закрила от висшите нива.  За себе си и за хората замесени в тази ситуация.

Не знаех с какво или с кого точно си имам работа, но бях дълбоко убедена, че на тази бъркотия е време да се сложи край. След като не се получаваше на гробищата, то имаше едно място, където изпълнението на ритуала по освобождението беше възможно да се осъществи - Божият храм. Преди да го изпълнят, по мое настояване майката и дъщерята запалиха свещи пред иконите на св. Иван Рилски, св. Георги и Христос. Молбата им към всички бе една - за помощ и закрила. И те я получиха.

Покойниците (а дали са били те за мен е под въпрос) си отидоха. Бялата ръка се появила още веднъж. Детето се опитало да се предпази от нея, изграждайки около себе си сфера от бяла светлина, така, както го бях посъветвала. В този момент някой - според детето е бил дядото, но според мен - Висша същност, която го закриля, подсилил крехката му защита с мощен сноп бяла светлина. Ръката бавно се отдръпнала, за да не се появи повече никога. Кошмарът за тези хора свърши. А какво го беше провокирало? Ще ви предложа моето обяснение, като допускам, че съществуват и други причини,на които не бих искала да се спирам тук.

Детето за което ви разказвам, въпреки възрастта си, притежава мощно енергийно поле и способност за ясновиждане и ясночуване, както и други способности, които по мое мнение тепърва ще продължава да развива. Чрез методите с които си служа узнах, че  крехкото му (за сега) тяло е приютило високо еволюирала душа, служител на Светлината.  Такива души - защото имам щастието да установя контакт и с други на това ниво - аз наричам Ветераните. Те се въплъщават на Земята точно в тези трудни за цялото човечество преходни времена. Идват тук, донасяйки знанията и способностите, които са натрупали в продължение на много животи. И мисията им е да помогнат на останалите да преодолеят трудностите, съпровождащи прехода от епохата на Риби към епохата на Водолей. Нищо чудно, че някой искаше да сплаши и обезвреди Ветерана в детско тяло, с когото съдбата след много, много години отново ме срещна. И нищо чудно, че точно аз се оказах човекът, който помогна на това дете да спечели това първо (за този му живот) сражение. Няма нищо случайно. . . 

*   *   *

Надявам се вече да съм успяла да ви убедя, че контактите с Тънкия свят не са желателни по много причини. Ако той беше безопасен е необходим, то всеки бе могъл да го осъществява безпрепятствено, и в Библията  не би съществувала ясно  формулираната  забрана. Но какво цели всъщност тази забрана? Работата е там, че по време на медиумен контакт самият медиум, както и присъстващите на сеанса, не знаят с кого общуват. И няма начин да проверят. Същностите, намиращи се в астралния свят виждат нашата аура, а там съществува цялата информация относно сегашния ни живот. По степента на нейното сияние те безпогрешно се насочват към човек, който би могъл да им осигури така желания канал за проявление. За жалост понякога се случва избраният от тях “проводник” да е на съвсем друго мнение и тогава се нуждае от цялата си смелост и сила на волята, както и от допълнителна помощ, за да се противопостави на такива натрапници. И както вече ви разказах, такава битка не е нито лека, нито приятна.

Важно е да знаете, че за един развъплътен не е проблем да извлече информацията, която го интересува, от аурата ви и би могъл да се представи за ваш близък покойник, без вие изобщо да разберете измамата, да изброява добре известни ви факти и събития, дори да чете мислите ви. За да придаде своите послания, един такъв “дух” обикновено използва речниковия фонд на медиума, е ако последният е на ниско интелектуално ниво, ставаме свидетели доста парадоксални (да не кажа смешни) изказвания. Понякога приемниците на посланията от отвъдното се смятат за избраници, осенени свише, и започват възторжено да разпространяват натрапените им “откровения”, за голямо забавление на отвъдната страна.

Не отричам вероятността посредством медиум действително да се свържете с ваш близък, намиращ се отвъд Завесата. Но не е изключено той да се окаже просто канал на някой астрален шегобиец, а още по-лошо - на злонамерен развъплътен. Не случайно в Агни йога медиумите са наречени “ладия без рул” е “хан за развъплътени лъжци”. Ако сравним един такъв контактьор с уличен телефон, то всеки обитател от отвъдното, притежаващ същата марка фонокарта (т. е. способност да влезе в резонанс  с неговите вибрации), може успешно да го използва. Предимството му е, че вижда този, с когото общува. Докато човекът в тяло, чрез медиума, просто набира произволен номер, без да има точна представа с кого ще се свърже. Тук трябва да поясня, че в тази категория влизат несъзнателните медиуми е контактьори, които просто предоставят себе се за канал. Съзнателните ясновидци извличат информация от висшите нива, което се дължи на разширеното им съзнание.  

*   *   *

Преди да започна да пиша по тази тема пожелах, освен на личния си опит, да се позова и на този на хора, които имат способността да установяват контакти с астралния свят. Чрез моя приятелка се срещнах с две такива жени - едната от които беше пишещ медиум, а другата използваше за тази цел махало. И до ден днешен не зная какви астрални гости присъстваха на тази среща, но със сигурност мога да заявя, че не бяха доброжелателни към мен или поне не ги беше грижа, дали ще ми навредят.

Събитията, които последваха, след като напуснах този дом, ме наведоха на мисълта, че за да бъде осъществен контакта, развъплътените са  използвали моята жизнена енергия. Информацията, която ми беше предадена, касаеше аурата ми и ми беше добре известна. Знаех също, че това, за което ме “осведомиха”, може да бъде видяно единствено от обитател на  вътрешните нива или от съзнателен ясновиждащ.

По време на срещата “информаторите” и на двете жени твърдяха, че ме виждат обвита в нещо като броня, от която по тяхно мнение трябваше да се освободя, защото това “пречи на извисяването ми”. Аз обаче си имах своя гледна точка по въпроса и не приех съветите им. Въпреки взетите предпазни мерки обаче, след напускането на това място почувствах невероятна загуба на енергия, съпроводена със сърцебиене и повръщане. По-късно разбрах, че и моята приятелка се чувствала по такъв начин след някои от посещенията си там. Единственото, което направих, беше да се моля за прошка за тези хора и за помощ за себе си. Възстанових се едва след 24 часа, но урокът който получих си струваше цената. В случая се оказа валидна онази сентенция: “Любопитството уби котката.”. Е, мен не ме уби и, както се казва, се отървах с лека уплаха, но след този случай у мен се изпари всякакво любопитство и желание да се срещам по собствена инициатива с такива хора. Убедих се на собствен гръб, че ако за нас са необходими и полезни такива срещи (защото и това ми се е случвало), те просто се осъществяват без усилия от наша страна и тогава нещата стоят по съвсем друг начин. Съблюдаването на това просто правило, като препатил човек, препоръчвам и на вас.

 Може би след всичко написано дотук вече се питате: “А как бихме могли да разпознаем измамата, ако се сблъскаме с нещо подобно”? Христос е казал - “От плодовете им ще ги познаете”. Ако някой от Отвъдното - директно или чрез медиум, ви безпокои, заплашва или поставя изисквания и условия, които противоречат на вашите разбирания за добро и зло, то картинката е ясна. Имайте предвид, че нито едно добронамерено и високо еволюирало същество не би ви създавало душевен дискомфорт. Никога не би се опитвало да ви манипулира или да ви плаши. А още по-малко да ви вреди по какъвто и да било начин. 

*   *   *

Смятам, че тук му е мястото да спра вниманието ви върху понятията несъзнателен и съзнателен ясновидец.  Но първо ще поясня, че думата ясновидец не визира единствено способността ни да възприемаме информация за заобикалящия ни свят посредством физическото или духовното си зрение. В един по-широк смисъл тя се използва, за да изразим чрез нея човешката ни възможност за възприятие на реалности отвъд физическото измерение. Тази информация е възможно да достигне до съзнанието ни по много начини: под формата на образ и/или картина, звук или глас, като предчувствие - за предстоящо радостно или злощастно събитие и т. н. Може да се осъществи по един от изброените пътища или комбинирано, в зависимост от това, кое или кои от фините сетива на конкретния индивид са развити - до определена степен към дадения момент.

Един от аспектите на несъзнателното ясновидство се проявява в неспособността на ясновидеца да контролира - по своя воля и в избрана от него насока, възприеманата информация. Най-ярък пример за този процес са контактьорите, много от които биват направо тормозени от натрапници, намиращи се в най-ниските нива на астралното поле. Такива “проводници” често биват събуждани и посред нощ и принуждавани да записват, “изслушват” или “виждат” какво ли не, без изобщо да се взима под внимание тяхното съгласие за това общуване.

Има и друг клас несъзнателни ясновидци, които по същество получават сравнително чиста информация, подадена им от отвъдното - за конкретен човек или събитие. Но такава информация достига до тях, без те да са я търсили или желали. Терминът, с който Учителите назовават този процес е низш психизъм. Хората, които го проявяват, са достигнали до тази способност в някое от миналите си превъплъщения. Възможно е да са принадлежали към определена духовна школа или нейно подразделение и в такъв случай в този си живот те отново проявяват подчертан интерес именно към нейния съвременен вариант. Характерното за тях е, че са пристрастни и не допускат мисълта, че до знанието може да се достига и по други пътища. А в болшинството от случаите - или поне тези, които аз съм имала възможността да наблюдавам, отказват изобщо да натрупват ново знание по тези въпроси. Това според мен е и капанът, в който много от несъзнателните ясновидци попадат - капанът на гордостта, самомнението и високомерието. Защото, имайки способността да се докосват частично и фрагментарно до другите измерения, те си въобразяват че вече “знаят”. И е изключително трудно да бъдат убедени, че това са стари способности, които е нужно да развиват и усъвършенстват, натрупвайки и интелектуални познания в това си превъплъщение.

В тези, а и в много други прояви на нашите потенциални заложби, няма нищо свръхестествено или феноменално. Нека да си припомним, че още по времето на трета и четвърта коренна раса нашите древни предшественици - лемурийците и атлантите са притежавали способността да общуват свободно с Тънкия свят. Третото им око - този мистичен орган на сетивност за четвъртото измерение - е функционирало активно. Но, за разлика от възможностите на днешния човек, тогава това общуване е било несъзнателно. Хората от онези времена не са съзнавали, че възприемат информация от два различни, по отношение на вибрации и съществуващи космични закони, свята.

Този тип несъзнателно ясновидство се нарича още астрално  - тъй като възприеманата информация идва от астралните нива. Астралните ясновидци работят чрез трета чакра - енергийният център на нивото на слънчевия сплит. Каквито и да са претенциите им - а те най-често са, че контактуват и получават информация от “висши инстанции”, за тях е полезно да узнаят, че астралното поле е отражение на менталното /мисловното/. И като при всяко отражение, и тук са възможни изкривявания и деформации на първообраза.

Задачата на настоящата пета раса да развива и усъвършенства менталното тяло изисква от всеки от нас все по-активното му използване. Ако един такъв ясновидец се вслуша във вътрешния си глас, то душата му ще му припомни, че е тук не за да спи на старите лаври, а да върви напред в развитието си.

Може би след това кратко описание на несъзнателното ясновидство вече разбирате какво съдържа по смисъл понятието съзнателно  ясновидство. В едно изречение - съзнателният ясновидец получава исканата, търсената от него информация по собствена воля и по собствен избор. Такъв индивид вече е развил менталното си тяло, до степен да може активно да функционира в менталните нива, където Учителите от Бялата ложа работят с учениците си. Възприятието от това поле се осъществява посредством един от енергийните центрове над диафрагмата и в същността си най-често е компактна информация, която веднъж възприета, следва да бъде дешифрирана и интерпретирана на езика на съзнанието. Тук също са възможни известни изкривявания, тъй като “преводът” е в пряка зависимост от интелектуалното ниво на възприемащия. От съществено значение за получаването на “кристален образ и звук”  тук са не само метафизичните познания, но и моралният облик и духовната чистота на приемащия. Дори и такива “приемници” не са застраховани от попадането в капана на високомерието. Даже в известен смисъл са много по-застрашени да се поддадат на болестта “гордост на ума”.

Известно е, че предводителите и на Бялата и на тъмната ложа са адепти с висока степен на посветеност. Смятам, че и несъзнателните и съзнателните ясновидци нито за миг не бива да забравят, че по духовния път никой не е застрахован от отклоняване и дори връщане назад. Още по-страшното обаче, което е форма на духовна смърт, е преминаването към другия лагер - Левия път. Предателство, което води до загуба на духовни натрупвания в продължение на много животи. А оттам и натоварва с тежка карма. Защото такива души са били допуснати до залите на Мъдростта, на тях са били поверени знания, чрез които да служат и да помагат на останалите. И един от пътищата на служене е именно посредством съзнателната форма на ясновидство да бъдат трансформирани и проведени до по-ниските нива мисъл-формите, излъчени от Учителите и Йерархията на Светлината. Мисъл-форми, съдържащи идеи и напътствия относно следващия етап от човешкото ни развитие. 

*   *   *

В Новия завет се споменава, че Второто пришествие на Христос ще бъде предшествано от много събития, едно от които е “възкресението на мъртвите от гробовете им”. Ортодоксалните християни възприемат тази загадъчна фраза твърде буквално. Всеки здравомислещ човек не би допуснал, че е възможно вече разложена органична материя по чудодеен начин да се възвърне към живот. Въпросното възкресение, по един алегоричен начин, визира съвсем други събития.

Всички ние еволюираме не само като космическо съзнание, но и като форма. В резултат на еволюцията непрекъснато се развива и усъвършенства и физическия ни носител - т. е. физическото ни тяло. А паралелно с това се усъвършенстват непрекъснато и нашите сетива, в частност - зрението ни. Човешкото око, което доскоро възприемаше само определен спектър на светлината, като извън обсега му оставаха инфрачервения и ултравиолетовия цвят, вече видимо се изменя. А в резултат на тези изменения много хора започват да “виждат” по един нов начин заобикалящата ни реалност.

“Възкресението на мъртвите” означава, че Отвъдното ще стане достъпно за сетивата ни. Но, за разлика от древните ни предшественици, ние ще възприемаме това измерение съзнателно. Човешкият ум - един от аспектите на космическото съзнание, каквото в действителност представляваме всички ние, вече е развит до степен не само да осъзнава сам себе си, но и да прави разлика между тук и там. Съзнателните ясновидци ще стават все повече, а в тази категория попадат най-вече децата. Към въплъщение се завръщат стари, напреднали души-ветерани. Способността им да възприемат осъзнато Четвъртото измерение, тяхната освободеност от догми, предразсъдъци и страх ще помогне на останалите “незрящи” да повярват най-сетне в реалността на тези по-висши измерения. Да осъзнаят, че всички ние сме безсмъртни богове в развитие. Идва вече времето на Новото небе и на Новата земя. А с него - и на нов шанс за всички нас.

 На този етап обаче е най-добре да следваме житейския си път тук и да оставим обитателите на Отвъдното да сторят същото. Ако между нас и тях все още е спусната завеса, то това е продиктувано от висша необходимост. Вярно е, че тя постепенно започва да изтънява, защото ние, следвайки процеса на еволюцията, преминаваме на едно по-високо стъпало на развитие. Ще настъпи време, когато всеки който пожелае, ще е в състояние да общува с Отвъдното. Но дотогава нека се доверим на мъдростта на Вселената, за да не става нужда след това да се чудим как да затворим вратата, която сами сме отворили. 

ТРОЯНСКИЯТ КОН НА ЗЛОТО

В Древните Коментари е записано, че в настоящия земен еволюционен цикъл са включени 60 милиарда единици съзнание (или монади). Като се вземе предвид броят на въплътените на Земята към този момент, можем да заключим колко са обитателите на Отвъдното. Мнозина от тях, озовавайки се там след физическата си смърт, не могат да осъзнаят, че окончателно са напуснали физическото си тяло и изобщо не се смятат за умрели. Пороците, на които са били подвластни приживе, продължават да ги държат в плен и те търсят начини да ги задоволят. А единственият начин да го направят е като използват  някой въплътен като инструмент за задоволяване на желанията си, прониквайки в аурата му.

Подобно нахлуване става възможно, когато вибрациите на аурата на обекта на агресията са под нормалните. А това се получава при тежко заболяване, стрес, безпокойство, негативни емоции или страх. Особено отслабват вибрациите на аурата безпокойството, гневът и страхът. Тогава в нея се образуват своеобразни пукнатини, през които нахлуват агресорите без тела. Това злокобно нарушение на космичния закон е т. нар. обсебване. Негово най-разпространено проявление е кражбата на жизнена енергия от страна на едно човешко същество спрямо друго, което най-често наричаме биовампиризъм. Религиите на всички народи и племена са обучавали определени свои служители да се борят и прогонват такива натрапници. Църквата нарича това изгонване на зли обсебващи духове екзорсизъм, а такива прогонвания многократно са описвани в Стария и Новия завет.

Покойник, който е бил роб  на алкохола например, търси човек, който обича да си попийва. А такъв най-лесно може да бъде намерен в разнородните кръчми и барове, където и самата атмосфера е пропита с алкохолни еманации. В момента, в който защитата на избраната жертва  е отслабена под въздействието на алкохола, агресорът нахълтва в аурата му. От този момент той непрекъснато подтиква човека към чашката, задоволявайки по този начин желанието си. Вярно е, че не притежава органи и системи за приемане и асимилиране на алкохола, но той възприема неговите вибрации. За жалост това се оказва незадоволително, той се нуждае от още и още. . . До момента, в който превърналият се в алкохолик обсебен стане безполезен поради необратимо изтощаване и увреждане на организма му. Тогава идва ред на нова жертва.

По подобен начин стоят нещата и при другите пристрастявания - наркотици, секс, пари, чревоугодничество, омраза, жестокост - всички онези пороци, на които за съжаление все още е подвластна една голяма част от човечеството. И като се вземе предвид съотношението между намиращите се тук и отвъд, можете да си направите извод колко много от обитателите там се стремят към физическите ни тела. Добре че поне не са всичките. Добре че, в съответствие с безкрайно мъдрите закони на Вселената, на всяко действие има съответното противодействие.

В случаите, когато някой е обект на опити за обсебване заради задоволяване на гореизброените пороци, това е само малката злина, защото страда само един конкретен човек. Много по-опасни са тези, които обсебени от тъмните, сеят около себе си злини и разруха. Както служителите на Светлината се обличат  в тела, за да служат на доброто, така към това се стремят и тези на тъмнината. И обсебването е един от начините да го направят. Целта е лишеният от тяло злосторник да се сдобие с такова по съкратената процедура - т. е. избягвайки първите двадесетина години от живота, които са необходими за овладяване на физическия и другите носители на душата. Начините да се постигне това са много и едни от тях са злокобните ритуали на черната магия. Свързани са с проливане на кръв и други подобни не по-малко отвратителни деяния. Трябва да се знае, че пролятата кръв - било то на животно или на човек, незабавно привлича низши същности от долните нива на астралния свят. Тълпи от тези отблъскващи и всяващи ужас същества могат да бъдат наблюдавани от ясновидец около кланиците или места, покосени от природни бедствия, епидемии или войни.

Човекът, подложен на подобни атаки, започва да се чувства странно, изпитвайки вътрешно раздвоение. Възможно е да започне да чува натрапчиви гласове, които да го тормозят. Често влиза във вътрешни конфликти със себе си, което му причинява неописуеми душевни страдания, а оттам - и на хората от неговото най-близко обкръжение. За жалост съвременната наука, в частност - медицината, твърдо стъпила на материалистичния подход, изобщо не взема под внимание духовното обяснение на гореописаното раздвоение на личността. Пациенти с подобни симптоми и оплаквания биват насочвани към психиатрични клиники и “лекувани” с медикаменти, които в действителност само потискат симптома. Още по-страшното е, че повечето от тези “лекарства” изграждат у страдащия човек зависимост. Ако такъв човек в крайна сметка потърси помощ при лечител-сензитив то, паралелно с прогонването на обсебващия, лечителят ще трябва да се справя и с този проблем, което е една нелека задача.

Характерна особеност, подсказваща за присъствието около нас на злонамерен обитател на низшия астрал, е ясно осезаемата лоша миризма. Тя се долавя във въздуха или се излъчва от тялото на обсебения. В повечето от случаите човек, попаднал под такова влияние, рязко променя своя характер и начин на поведение -  понякога до неузнаваемост.

Обикновено той сам не е в състояние да си даде сметка в каква ситуация се намира. Тук вече е необходимо да се притекат на помощ близките и приятелите му.  За целта е необходимо да се обърнат за помощ към хора, които са обучени да се справят с подобни проблеми. Например църковните служители. В случай, че натрапникът по същество не е злонамерен, а по-скоро объркан и не си дава ясна сметка за стореното от него, отстраняването му става сравнително лесно. Често това е покойник, свързан по някакъв начин с пострадалия - роднина, приятел дори. Възможно е от деня на смъртта му да са изминали години, но извън физическото измерение времето не съществува. На такава заседнала в ниските планове на тънкия свят душа просто й е необходима допълнителна енергия, която да й помогне да се “издигне” към нивото, което отговаря на собствените й вибрации. А това е задача, с която могат да се справят само определени напреднали души.

След отпращането й обаче е необходим известен период от време, докато аурата на потърпевшия възстанови нормалното си ниво на вибрация - т. е. пукнатините по нея трайно да се затворят. В по-тежките случаи се налага да се призове специална помощ от висшите нива, като за тази цел съществуват сформирани специални групи, пръснати по всички кътчета на планетата. Успокоително и окуражаващо е да се знае, че незнайни и неразпознавани, между нас съществуват такива хора, които самоотвержено са се посветили на тази нелека задача.

Това, което аз бих се осмелила да ви посъветвам, ако се изправите пред проблем от такова естество, е да се въоръжите с Любов в нейното най-възвишено проявление. Тук ще си позволя да цитирам един от Учителите, най-често наричан Тибетеца - “Винаги помнете, че любовта е енергия и е толкова реална, колкото и плътната материя”.

Когато в Библията се твърди, че Бог е Любов, това не е случайно. Любовта - чиста, безкористна и всеотдайна, е честотният код на Вселената. Когато позволим на това сияйно чувство да ни изпълни, ние влизаме в синхрон с вибрациите на самия Живот. А постигнатият резонанс с положителните енергии, които не само ни заобикалят, но и ни проникват до най-простия изграждащ ни атом, ни носи единствено и само добро. Такава чиста любов е Златният ключ, който отключва пред нас всякакви врати и поставя непреодолима бариера пред злото - във всичките му проявления.

Не изоставяйте човека, станал жертва на обсебване, колкото и да сте изплашени и да ви се иска да го направите. Щом съдбата го е довела в живота ви и двамата заедно сте попаднали в тази ситуация, може би точно вие сте човека, комуто е отредено да му помогне. Трудностите, които ще срещнете, вероятно са и вашият пореден изпит, успешното полагане на който след това ще ви отвори (или затвори) нови врати. Останете с изпадналия в беда, поне докато го изведете на твърда почва. А след това, ако желаете можете да поемете по различни пътища. Всяко препятствие, което животът ни поставя е предназначено не да ни срине, а да ни изведе към нови, по-добри възможности и условия за нашето лично израстване. Винаги помнете - няма нищо случайно. 

*   *   *

На това място ще ви припомня за момиченцето, за което вече ви разказах - Ветеранът, способен да общува с Отвъдното. В следващите ни срещи това дете сподели с мен, че понякога вижда около себе си грозни тъмни същества, които непрекъснато менят формата си и се опитват да се домогнат до неговата енергия. Тогава аз го посъветвах да се обгради с безусловна Любов. Това, което ми разказа не след дълго, съпроводено с комични мимики и жестикулации и по детски разкрасено разбира се, ме разсмя до сълзи. Веднъж един такъв натрапник се насочил заплашително към него. Детето, вместо да се изплаши, разперило ръце и усмихнато го подканило - “Ела любов, да те прегърна”. Само при произнасянето на тази вълшебна дума косите на съществото се изправили във всички посоки, а миг след това то буквално се взривило на хиляди късчета. Убедено в силата на Любовта, от този момент нататък това дете употребява нейната неотразима мощ, не само за да се отбранява, но и да помага на другите.

*   *   *

Както вече казах, най-опасни са тези, които съзнателно, по свой избор са се поставили в служба на тъмнината. Тяхната карма е и най-тежка. Спомнете си само за договора между Фауст и Мефистофел и за крайния резултат от този съюз и ще разберете какво имам предвид.

Условията на планетата ни в края на мрачната и жестока епоха Кали Юга подлагат на изпитание човешката нравственост и духовни ценности. Силите на мрака и разрушението използват всички възможни средства - позволени и непозволени, за да нанасят своите злокобни удари. Добре замаскирани, сивички, че и почти  белички, тези троянски коне на злото могат да бъдат разпознати единствено с безпогрешния детектор на сърцето.

Времената, в които имаме шанса, а мога да кажа - и привилегията - да се родим и живеем, дават небивали досега възможности за духовно израстване и напредък. Цел, която всеки от нас си е поставил, преди да се въплъти на Земята. Не позволявайте на изкушенията на материята да ви отклонят от предварително избрания от вас път. Светът в момента е разделен на два лагера. Светлината и мракът са заели своите позиции за поредната решаваща схватка. Тези от нас, които нерешително се стремят да останат по средата, неусетно за самите себе си биват привлечени от тъмнината. Знайте, че в тази велика битка няма неутрални. Учителите на човечеството, поели отговорност за нашата еволюция, непрестанно напомнят, че веднъж ориентирали се - съзнателно и по собствена воля - към Светлината, ние автоматично получаваме висшата закрила на духовната си група и на Йерархията. Словата на Христос - “Който не е с мен, е против мен” - тук важат с пълна сила. Припомняйте си по-често Неговите напътствия. Стойте в Светлината, която за силите на мрака и разрушението е непоносима и ослепителна. И не се страхувайте, най-вече не се страхувайте, защото в борбата си с тях не сме сами.

БИОВАМПИРИТЕ - ХОРА, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПОМОЩ

Биовампиризмът е тема, по която малко се пише, а още по-малко се говори.  Повечето хора са склонни да я причисляват по-скоро към сферата на фантастиката, отколкото към реалността. Но истината е, че такива хора, които по една или друга причина изчерпват енергията на своите събратя, реално съществуват и, за жалост, това явление вече придобива размерите на епидемия.

Съвременната психология също признава наличието на такива индивиди, за назоваването на които използва термина “изтощаващи личности”. Външно погледнати, те по нещо не се различават от останалите. Не е задължително да са зли по характер, дори в някои от случаите е точно обратното.  Моето мнение е, че те се нуждаят от помощ точно толкова, колкото е другите, които се оказват потърпевши.

Независимо дали го съзнаваме или не, всеки от нас съществува, потопен в безбрежния енергиен океан на Вселената. Аурата ни - нашата енергийна дреха от светлина, освен всичко друго служи и да приема и трансформира до степен, годна за употреба, част от тези енергии, които са жизнено необходими за нашето съществуване.

По същество всяка форма на живот, която се намира на нашата планета - минерал, растение, животно и накрая “негово величество” - хомо сапиенс, е не само консуматор, но и трансмутатор на космически енергии. Възприети и трансформирани от човека (за сега няма да разглеждаме представителите на другите царства), част от тях служат за поддържане на собствените му жизнени функции. Останалата част се излъчва обратно във Вселената, за да бъде употребена по своето предназначение. От казаното дотук следва да си извадим важен извод за дълбокия смисъл на собственото ни съществуване и неговата значимост за останалата част от Космоса.

Потоците енергия, които достигат до нашата Слънчева система от много източници, проникват планетарния ни живот и причиняват определени въздействия върху отделния човек и върху човечеството като цяло. Предвидено е тези енергии да се възприемат от всички хора - пропорционално, в съответствие с възможностите на отделния индивид. Поради това, че някои от нас, бивайки неволни жертви на биовампири, се оказват неспособни да ги възприемат, останалата част поема товара. А това означава, че тази самопожертвувателна група е подложена на огромно напрежение. Ето защо Всемирното Бяло братство постоянно отправя призиви за любов и правилни взаимоотношения между хората. Всяко човешко същество, поело съзнателно по пътя на духовното израстване, в действителност поема своята част от общия товар. Към тази армия от служители на Светлината автоматично се приобщава и всеки, който сам или с чужда помощ се е освободил от обсебващото влияние на крадците на енергия.

Самите биовампири, вследствие на различни причини, почти всички  от които обаче са резултат от начина им на живот и са тяхна лична отговорност, се оказват неспособни както да приемат, така и да излъчват обратно вече трансформираните енергии. Тогава, за да могат все пак да оцелеят и да продължат съществуването си, тези наши “събратя” прибягват до необходимостта да получават енергията наготово - от ближните си.

Твърдо поддържам становището, че подобен начин за оцеляване, имащ за основа кражбата на енергия и произтичащата от това частична безполезност за общото, носи на извършителите доста тежка карма. Освен това повечето от тях след време развиват сериозни заболявания на панкреаса, стомаха, черния дроб или жлъчката - т. е. органите, получаващи енергия от центъра на слънчевия сплит. Точно това е всъщност центърът, чрез който крадците на енергия я изсмукват от другите хора. Ако на такъв човек му се обясни ситуацията, както и възможните негативни  - за него и другите, последици, понякога е възможно с помощта на други хора, както и с неговите лични усилия да се поправи злината. Казвам - понякога, защото от личен опит зная, че такива хора не са склонни на самоанализ и корекция на мисленето и поведението си. В повечето случаи те изобщо не желаят да приемат съществуването на някакви си невидими енергии, че на всичко отгоре да поемат лична отговорност за тяхното приемане и излъчване.  

*   *   *

Когато аз лично за пръв път осъзнах, че съм в контакт с такъв човек, бях доста изненадана. Момичето срещу мен имаше ангелски красиво лице и фигура, крехка, като на порцеланова статуетка. За миг, когато погледите ни се срещнаха, успях да зърна нещо заплашително, затаено в зениците му. В следващия момент завесата се спусна, момичето ми се усмихваше любезно и нищо не подсказваше какво се крие зад красивата му външност. Нещо видимо.

Но докато зрението ме се оказа неспособно да премине зад бариерата, другото ми сетиво, на което безрезервно вярвах, дръпна алармения звънец. Първото желание, което изпитах, беше да стана и да си тръгна. Незабавно! Доброто ми разположение на духа се стопи за част от секундата. Почувствах слаб удар в областта на слънчевия сплит, последван от чувство на разтреперване. Започна да ме се гади. Симптомите, които описвам, са характерни за ситуация, в която някой се опитва да навлезе в енергийното ви поле, за да черпи от енергията ви. Това което направих беше просто, но много ефективно. Заключих полето си. Нека да си припомним, че заключване на полето означава да  кръстосате краката и ръцете се. Достатъчно е да сплетете пръстите на ръцете си, а още по-добре е да ги кръстосани на нивото на слънчевия сплит в т. нар. защитна поза. Мислено опишете около себе се - по посока на часовниковата стрелка - кръг от бяла светлина. Произнесете на ум “Не пипай!”, след което можете спокойно да продължите общуването си с въпросния човек. Аз лично прилагам този метод като превантивна мярка винаги, когато се намирам сред много хора, повечето от които са ме непознати. На кино или на концерт например.

*   *   *

Трябва да ви призная, че се реших да пиша за биовампиризма след дълги колебания. От една страна не ми се искаше да създавам погрешно впечатление, че едва ли не всеки втори човек краде от енергията ни. От друга страна, по различни пътища започнах да влизам в контакт с хора - жертви на подобна агресия, които спешно се нуждаеха от помощ. И един от тях, за моя огромна изненада се оказа собственият ми син. Сигурно не бих се досетила каква е работата, ако не беше постоянната му и неоправдана нужда от сън. Това което предприех спрямо него, беше нещо доста по-различно от начина, по който помагам на други жертви на биовампири. Една вечер, когато той заспа, просто затворих очи и мислено го потопих в мощна река от бяла Христова светлина. Съпроводих тази визуализация с молитва за помощ. В този момент пред вътрешното ми зрение изплува с нищо непровокирана от мен картина. Видях леглото му и него, както е заспал. А до главата му, за мое огромно изумление, различих искряща в златни оттенъци малка фигура. Златисто-бялото й сияние се излъчваше като радиални светлинни потоци във всички посоки. И досега не съм съвсем уверена какво точно представляваше това видение. Възможно е да е била мисъл-формата, създадена от молитвата и майчината ми любов. А може да е бил неговият Ангел-хранител. Каквото и да беше, от този момент енергийният баланс на детето ми се нормализира.

Но да се върнем на темата. По горе описах част от симптомите, които идат да подскажат, че някой черпи от енергията ни. Може би твърдението ми ще ви изненада, но това най-често се оказват хората от нашето най-близко обкръжение - съученици, колеги, дори роднини. А ето и останалите усещания, които без да сте ясновидци, биха ви помогнали да се ориентирате в ситуацията.

 В по-леките случаи, когато човек неподозирано от него самият е станал “енергиен донор”, се усеща неразположение в областта на стомаха - чувство за гадене,  слабост и треперене, дори и болка, която много напомня на  гастритна. Много от хората, пострадали от биовампир, смятат че тази болка се дължи на кафето, което употребяват и започват да го избягват. Съпровожда я чувство за обща слабост, веене на свят, сънливост, липса на координация, неспособност да се концентрирате. Ако това продължи по-дълго време, може да се стегне до трайна депресия, дори до липса на интерес към живота и мисли за самоубийство. Общият жизнен тонус рязко спада. Някои от пострадалите започват често да изпадат в неконтролируем гняв и озлобление - насочени най-често към близки и обичани от тях хора. При така провокиран конфликт близките им - несъзнателно и без дори да подозират, просто им дават по малко енергия, която действително им е крайно необходима.

Методът за измерване на енергийния потенциал, който аз използвам, отчета критично спадане на параметрите на потърпевшия - радиус на аурата и дължина на вълната, плюс специфично отклонение на трета и четвърта чакра. Обикновено “каналът”, по който изтича енергията в посока от “донора” към “консуматора” се оказва отворен. За тези, които не са запознати с биоенергетиката искам да поясня, че в тези случаи не важат факторите разстояние и време. Ако някой е успял да пробие естествената защита на аурата ви, за да черпи от енергията ви, то този човек може да отпътува на километри от вас - в друга държава или континент, без това да промени нещата. Често такъв човек е от вашата  професионална среда, приятелски кръг, а може да се окаже дори е член на семейството ви. Характерното е, че той (или тя) търси контакт с вас по един или друг начин - дори и по телефона. Заключването на полето е валидно и помага и при такава форма на общуване. Хора, които крадат енергия, обикновено го правят по няколко начина: говорят много и неспирно, гледат втренчено, с изцъклен “змийски” поглед, създават изкуствени спорове, от които се стремят на всяка цена да излязат победители, често спретват скандали по дребни и незначителни поводи, а след като получат така необходимата им енергия, бързо тръгват на помирение.

Лично аз познавам личности, които за да се снабдяват с крадена енергия, са изнамерили един доста изобретателен начин - непрекъснато да се оплакват и да търсят съчувствие. Такива хора още с отварянето на устата си изричат първото негативно нещо, което им дойде на ум. Дори и да нямат конкретен повод да се оплачат от злочестата си участ, те ще изразят недоволство по незначителен повод - лошото време, например. Спрямо тях сме и най-уязвими, защото при общуването ни с такива хора естественият ни порив е да проявим състрадание и да ги утешим. Което пък незабавно отваря “кранчето” и от нас към тях потича собствената ни енергия.

*   *   *

 Техниката, чрез която аз помагам на хора, станали жертва на биовампир, да възстановят енергийното се равновесие и да укрепят аурата си, е проста е лесно осъществима. Необходимо е да се представите сфера или яйце от бяла светлина. След като го изградите пред вътрешния си поглед, преминете през обвивката като през сапунен мехур. Вижте как вътрешността е изпълнена с бяла светлина. Кажете си категорично, че тук вие сте защитен е неуязвим. Помолете за закрила от висшите нива - за себе се, и за помощ за човека, който се е оказал принуден да се снабдява  с енергия по този недопустим според законите на Вселената начин. В почти всички случаи потърпевшите нямат никаква представа, кой ги ограбва. А мое лично правило е, никога да не им го посочвам, защото колкото и да са добросърдечни по природа, пострадалите трудно биха превъзмогнали чувството на неприязън към този човек. Единственото, което си позволявам, е да ги посъветвам да се молят за него, а дали ще го направят си остава техен избор.

Един такъв пострадал човек дойде за консултация при мен с неясни оплаквания. Когато му обясних каква е истинската причина за тях, той ме погледна със скептичен и невярващ поглед. Въпреки това ми съдейства активно при прекъсването на канала, което, както винаги, протече успешно. Седмици по-късно, когато напълно бях забравила за него, този мъж усмихнат дойде у дома с кутия бонбони. Интересното тук е, че той сам беше разбрал кой е крадецът на енергията му и между другото се заинтересува как и с какво би могъл да му помогне, с което много ме зарадва.

Важно е по тези въпроси да се знаят още няколко неща. Първо: не си създавайте параноя. Светът, в който живеем, не гъмжи от биовампири. Второ: за да се осъществи такова енергийно “приливане” е необходима съвместимост на типовете енергия, както при кръвопреливането. Само че вариантите тук са далеч по-многобройни. Трето: в болшинството от случаите консуматорът на чужда енергия е принуден да го направи, за да оцелее, тъй като от него някой друг изчерпва енергията му.  Повечето от т. нар. биовампири нямат никаква представа, че са такива. Затова, ако имате подозрения по отношение на някого, не се настройвате негативно към него, не го осъждайте, а се опитайте по някакъв начин да му помогнете. Причините, такива хора да я докарат дотам, че да са принудени да изчерпват чуждата енергия са многобройни, сложни и не винаги са само тяхна отговорност.

Освен това, за да влезе злото, трябва ние да му отключим вратата. Причините, поради което сме понижили степента на собствената си вибрация и сме допуснали някой да ни изчерпва енергията, са до известна степен и наша отговорност. Понякога се случва след по-продължително е изтощително боледуване, но понякога е в резултат на собствения ни негативизъм, склонност към осъждане на другите, злоба, завист или омраза. Така че преди да започнем да се оглеждаме и да търсим вампири около себе си е по-добре да преосмислим собствения си модел на мислене е поведение. Защото покритото мляко котките не го лочат, нали.

НАРКОТИЦИТЕ? ИМА И ДРУГИ ПЪТИЩА КЪМ НЕБЕТО

Когато на нас - възрастните е зрели хора ни причернее, прибягваме до чашката алкохол. На принципа - “клин - клин избива” - заменяме душевната се болка със също толкова неприятно главоболие от ментето, което се е оказало по джоба ни. Тъй като вече сме пораснали, не се притесняваме, че някой - родител или учител - ще ни кори или наказва за дребното ни прегрешение. И забравяме, по-скоро не забелязваме, че децата ни - нашите деца, на които често четем нравоучения, от които вечно изискваме, и които почти нямаме време да изслушваме - тези наши деца мълчаливо ни наблюдават. Не ни корят, не ни съдят, дори не ни се сърдят. Когато обаче ние ужасени узнаем, че детето ни пуши “трева”, взема халюценогени или не дай се боже - нещо по-силно, то реагираме (в 90 % от случаите) почти агресивно. Или поне с дежурното “конско”. И не отчитаме един важен фактор - нашите чашки алкохол и тяхната споделена цигара са следствие, а не причина.

Посягането към алкохола или наркотика преследва една е съща цел. Да напуснеш това измерение - поне временно, да се отпуснеш преди да са ти изгърмели бушоните, да забравиш. С помощта на алкохола потъваш в безпаметен сън. С помощта на “тревата” или хапчето - обратното - в полусъзнателно състояние се озоваваш отвъд бариерата, която отделя физическия от астралния свят. С други думи - в четвъртото измерение. А то е толкова калейдоскопично, че всеки път се озоваваш на различно “място” - т. е. няма вероятност да ти доскучае или омръзне, макар че някои от виденията могат да накарат косата ти да настръхне от ужас.  Въпреки това след време пожелаваш да опиташ отново. Прехвърлянето на съзнанието в астралното тяло дава невероятното усещане за свобода и липса на ограничения от страна на физическото - точно това полублажено състояние, вкарало в капана милиони жертви на наркотика. И така - до момента, в който безпомощно осъзнаеш, че пътят, който уж водеше към рая, плавно прави завой и започва да слиза надолу.

Какви поражения оказват наркотиците на нервната система, а оттам и на целия организъм е добре известно. Но това е само един малък фрагмент от пъзела. А останалите? За тях искам да ви разкажа, имайки предвид каква голяма част от децата ни са застрашени от тази отрова, която приспива духа и унищожава тялото.

Човешката аура е защитният механизъм, който по един надежден начин ни осигурява безопасно съществуване в безбрежния океан от космическа енергия, в който сме потопени. Наркотиците и други упойващи вещества понижават нейната степен на вибрация, понякога до критични параметри. Постепенно в енергийното ни поле се образуват пукнатини, през което нахлуват деструктивни енергии. Всяка такава пукнатина е “вратата на злото”, която ние сами открехваме. Общо казано състоянието на транс, постигнато с помощта на наркотик предизвиква прехвърляне на съзнанието в астралното тяло, чрез което именно се озоваваме в другото измерение. Но в такова състояние съществува съвсем реална опасност да не можем да се завърнем във физическото си тяло, защото някой друг вече се е възползвал от отсъствието ни. Може и да успеем, но след време да открием, че си имаме “съквартирант”. Това, което описвам, се нарича пълно или частично обсебване и изобщо не е плод на фантазията ми. Подобно нещастие става възможно поради това, че етерното тяло, “зашеметено” от алкохола или наркотика, се оказва неспособно да изпълнява охранителните си функции. Често хората, станали жертва на подобно нахлуване, променят видимо своя характер и начин на поведение - понякога почти до неузнаваемост.

Друга съвсем реална опасност е вече описаният биовампиризъм. Под системното въздействие на наркотик човек постепенно разрушава връзката се с Вселената, от където получава енергия по един съвсем естествен начин. Това го принуждава да търси по-достъпен за момента източник. “Донорът” най-често се оказва член на същата компания, колектив или семейство. В резултат на това, човекът, станал неволен източник на енергия, започва да отслабва физически, става сънлив, податлив на депресии, избухлив и нервен. Понякога се появяват болки в областта на слънчевия сплит, подобни на гастритните. Така той просто се озовава притиснат до стената. Докато в един момент не се окаже  принуден на свой ред да черпи енергия от свой себеподобен. Легендите, че ухапаният от вампир сам става такъв, отразяват по един митологизиран начин точно такава ситуация.

Поднасям ви тази информация, защото съм помагала на такива хора да затворят канала, по който изчерпват енергията им, за да укрепят аурата си. Резултатът от намесата ми е доста показателен - човекът от другата страна на “канала” реагира по доста специфичен начин на това прекъсване на  “захранващия кабел”. В повечето случаи започва да се държи гневно и неоправдано грубо с доскорошната си жертва, долавяйки интуитивно, че му е отнета възможността да получава енергия от този източник. Случвало се е невидимият грабител да се опита отново да проникне в аурата на измъкналата се жертва. За мое облекчение - безуспешно.

Най-трагичната, но съвсем реално съществуваща вероятност е Сребърната нишка, свързваща душата с личността, безвъзвратно да се прекъсне. Често в резултат на свръхдоза се получава точно това. Душата взима решение, че физическото тяло е безвъзвратно увредено и е негодно за обитаване или че живот, провеждан по този начин води до задънена улица, поради което се оттегля. Трагична развръзка, нали? А има толкова други пътища, които сме могли да изберем. 

На младите хора, които прибягват към наркотика, защото им е “тъпо”, защото не виждат перспектива пред себе си, защото повечето от тях дори не са облечени и нахранени според потребностите им, искам да кажа - не го правете, защото това не решава проблема. На следващия ден той се е пак там, а на всичко отгоре се чувствате по-зле е от най-жестокия махмурлук. Да не говорим, че сте нервни, пренапрегнати и раздразнителни, е понякога приличате на ходещо буре с барут и запален фитил.

*   *   *

Противно на ширещото се мнение, аз не смятам младите (на години) хора за лекомислени и безнадеждни. Имам добрият шанс да познавам юноши, чиято интелигентност, прозорливост и мъдрост предизвикват искреното ми възхищение. Дори беглият контакт с тях създава ясното усещане за общуване с душа-ветеран, приютена от все още крехко детско тяло. Характерно е, че и самите родители го осъзнават - по един или друг начин. Необичайната за възрастта им мъдрост, способността им за разбиране и развитата интуиция, дълбокият и спокоен поглед ясно потвърждават това впечатление. Такива деца са най-ярките и прекрасни цветя на всеки народ и би следвало да ги ценим и пазим като национално богатство. И да помним, че в дни на сътресения и трудности, заради присъствието на дори една такава светла душа, могат да бъдат пощадени и останалите, които са в близост до нея. А ако трябва да се позовем отново на Библията - "Ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля целия град и всичкото това място" - /Битие 18 : 26/.  Именно тези  Ветерани в млади тела скоро ще поемат развитието  на планетата ни в свои ръце. Тяхното съществуване ми дава оптимизма, куража и вярата, че този свят на насилие и разрушение един ден ще се обнови и просветли. Затова е нужно, вместо упреци и несправедливи обвинения, да им се притечем на помощ, използвайки натрупания си житейски опит.  

*   *   *

Имам основание да смятам, че наркотиците, наред с насилието, злобата и сляпата омраза, са едно от оръжията на тъмните сили. В подкрепа на това ми мнение се явява безуспешната борба на всички нас срещу тяхното производство и разпространение, както и мотивите на тези, които извличат печалба от продажбата им - безогледна алчност и стремеж към власт. А и човекът, станал роб на наркотика, се явява лесна плячка, както за стремящи се да го обсебят развъплътени, така и за реално съществуващи “човеци”, съзнателно застанали на страната на мрака.

За сега все още не зная до каква степен тази книга може да помогне на жертви на наркотика да намерят своя безопасен път към себе се. Знам със сигурност обаче, че съм изпълнена с желание изложената накратко информация да бъде полезна на вас - момичета и момчета от моя град, а и от страната -  в стремежа ви да намерите себе си - но тук, в това измерение. Тогава вече бихте могли да надникнете и отвъд завесата на пространството и времето, но по един безопасен и градивен начин. Кой знае, след време може някой от вас да ни донесе оттам  нова и неоткрита досега истина, която да е за всеобщо добро. Кой знае. . .

[ Home ] [ Up ]

Send mail to logos_cs@abv.bg with questions or comments about this web site.
Last modified: 24.07.2003 г.