Специализирана книжарница "ЛОГОС"

СЪДЪРЖАНИЕ НА ШЕСТА ЧАСТ

39. Карма не означава единствено възмездие

40. Аз бях Клеопатра

41. Пътуване в минали животи

42. Излизане извън тялото

43. Игра с огъня

44. Машината на времето

КАРМА НЕ ОЗНАЧАВА ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМЕЗДИЕ

“Не си събирайте съкровища на земята,

 дето ги яде молец и ръжда,

и дето крадци подкопават и крадат;

но събирайте си съкровища на небето”

                                         Матея. 6:19-20

В средата на 80-те години Българска телевизия излъчи сериала “Шогун”. Вероятно повечето от четателите са гледали този нашумял за времето се филм, защото се спомням как улиците опустяваха, когато се излъчваше поредния епизод. Тогава аз лично за пръв път чух думата карма. За себе се я преведох като Съдба или Предопределение. Впоследствие разширих и задълбочих понятието си за нея и започнах да смятам, че познанията ми по темата са добре известни едва ли не на всеки втори човек. Но при контактите си с мои познати и приятели разбрах, че за  повечето от тях тя означава най-вече неумолима и жестока съдба. Затова на следващите страници ще се постарая да споделя с вас досегашното си разбиране за този термин от източната философия.

Карма е дума от санскрит (древен индийски език) и в буквален превод означава действие, а в по-разширен смисъл -  че всяко действие е последвано от противодействие. Кармичният закон - Законът за причината и следствието - е един от законите, на които се подчинява цялата Вселена - галактики, звезди, слънчеви системи, планети, както и техните обитатели. Ние хората също сме подчинени на този закон - волю или неволю. Преведен с езика на Библията той гласи “Каквото се посял, това е ще пожънеш”, а нашият народ има еквивалентна поговорка -  “Каквото се надробиш, това ще сърбаш”. Това е закон за Висшата справедливост, който, в пряко взаимодействие със Закона за прераждането, по брилянтен начин движи еволюцията във Вселената, уравновесявайки везните.

Темата за кармичния закон е обширна и многоизмерна. Аз самата не претендирам за всеобхватност,  затова ще се огранича да изложа само няколко основни положения, проверени и потвърдени и чрез личните ми опитности. Сведено до човешки и личностен план карма не означава единствено наказание или възмездие за минали прегрешения. Карма е резултат от собствените ни мисли и постъпки. Ако се стремим да се придържаме поне към трите християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов и да съблюдаваме десетте Божи заповеди, изложени в Библията, то тогава за нас тя ще означава награда или добро. Във всеки един момент от живота си ние понасяме последиците от лошата карма, която сме натрупали чрез деянията си (в този или предишен живот) или се радваме на плодовете на добрата си карма.

Това, което можем да приемем без съмнение е, че и разплатата и отплатата ще ни намерят, където и да се намираме. Те настигат дори и тези, които се “изхитряват” да напуснат живота по собствена инициатива - т. е. самоубийците. Тук или в отвъдното, рано или късно, ще ни се наложи да се изправим пред последиците от собствените си деяния.

Всички знаем от филмите или криминалните романи за онези писукащи детектори, които полицията използва, за да проследи даден обект. За по-голяма образност можем да си представим, че нещо подобно, излъчващо постоянни сигнали и създадено от самите нас, ние носим непрекъснато със себе си. По този начин, насочени и привличани от него, където и да потърсим убежище, неотклонно ни следват последствията на собствените ни зли мисли и постъпки, както и хората, с които те са ни обвързали. (Добрите оставям без коментар, защото от тях никой не бяга).

Съществува един единствен начин да се освободим от този “издайник”, но след като първо сме го локализирали. За нашето така бленувано избавление е необходимо да заличим причините, които са го предизвикали. За да открием деформациите в аурата си можем да прибегнем и до помощта на сензитив, който да ни посочи в кое ниво (или тяло) се намира проблемът, както и причините, довели до неговото появяване. Но начинът за отстраняването му е необходимо да открием сами. Както се казва в една мъдра поговорка - “Аз ти посочвам плевнята, а ти сам си намери вратата”. В това изследване на кармичните си дългове можем да потърсим напътствия в свещените писания и книгите събрали древната мъдрост, но най-важното е да вложим собствени усилия. В този процес и най-малкото подобрение в живота ни е онзи невидим знак, че сме на прав път. И тогава единственото, което ни остава е да продължим в указаната посока.

Да осъзнаем смисъла на Карма означава да осъзнаем, че носим отговорност за всяка своя мисъл е действие, както и факта, че във всеки момент от живота си понасяме последствията от тях. Ако днес се сблъскваме с последиците от това, което сме извършили вчера, то утре ще разчистваме натрупаното от днес. Ако отделяме време да анализираме предишните си действия, ще открием в настоящето техните последици, които доскоро са ни озадачавали. И тъй като не можем да върнем времето назад и така или иначе ще изживеем последиците от натрупаното, по-добре е да се концентрираме върху това, което мислим и вършим сега. Подобен поглед върху нещата е много по-градивен, отколкото да се окайваме и да натрупваме в себе се чувство за вина или обреченост.

Благодарение на езотеричната литература, издадена през последните години, вече много хора са информирани, че всяка наша мисъл - реализирана или не - полага своя отпечатък в по-фините енергийни структури  на аурата ни. В момента на смъртта душата извлича от всяко от трите ни тела, с които сме съществували на Земята, по един единствен атом, наричан още перманентен атом. В него се влага в концентрирана форма цялата информация, съдържаща се дотогава в енерго-информационните структури.  Това е нашето единствено небесно богатство, което отнасяме със себе си, когато си тръгнем оттук - три атома, обвити в ментално вещество  - които съставят т. нар. каузално (причинно) тяло или както още го наричат - тялото на душата. 

Образно казано, това което сме натрупали или от което не сме успели да се освободим до мига на последното ни дихание, се прибавя към основната база данни на душата - т. е. към натрупаното от всичките ни досегашни превъплъщения. И при следващото прераждане не само дава изходната информация за изграждане на подходящите тела, а и  ни сблъсква със задачи и хора, с които не сме си уредили отношенията в предишните животи.

Съществува широко разпространено схващане, че греховете на родителите се плащат и от децата, както казва народът - “до девето коляно”. Нещата обаче не стоят точно така. Висшата справедливост, проявена чрез закона за Кармата, налага отговорността да е лична. Обяснението за нещастията тегнещи над даден род е, че душите биват насочени (или сами избират) да се преродят в такива семейства, създаващи им условия за изплащане на кармичните дългове, натрупани вследствие на лични прегрешения. Сходно е и обяснението за т. нар. наследствени болести. Изразът “до девето коляно” по скоро означава, че дадено нарушение на законите на Вселената ще се изплаща в продължение на повече от едно превъплъщение, докато не бъде усвоен необходимия урок.

Спомням си, че на въпроса, защо за родителски прегрешения страда детето, покойната Ванга бе отговорила ”За да боли повече”. Може и да е така, но според мен душата на едно такова дете доброволно приема този акт на саможертва и чрез живота и смъртта си дава на човека, избран за родител, важен и неоценим урок. Много по-често, отколкото ни се струва, ние получаваме най-важните си житейски уроци чрез членовете на семейството си - родителите и децата си. Един авторитарен и груб родител нагледно ни показва какви не трябва да бъдем, а детето ни чрез поведението си създава ситуации, които би следвало да ни помогнат да преодолеем свои лични слабости и грешки, най-често тези, с които не сме съумели да се справим в минали съществувания.

Духовното познание има многобройни аспекти, в които ние постепенно проникваме, следвайки своето развитие. Първият пласт, през който умът ни преминава, тълкува закона за карма по този начин; грешка - наказание - страдание. Учейки се от страданията, ние постепенно преодоляваме изкривените си реакции и нагласи. Но в същината си този закон има още по-висш смисъл, още по-висша цел. Връщайки ни за пореден път в сходни ситуации, срещайки ни с противници от минали животи, с които сме останали непримирими, той ни заставя да търсим ново решение на задачите, проблемите, взаимоотношенията, принуждава ни да реагираме по нов начин. Чрез неговото действие човекът се превръща в Творец - първо на собствената си съдба, а в далечно бъдеще - на много по-велики неща, отколкото бихме могли да си представим сега.

В този смисъл карма е катализаторът, движещата сила, която ни заставя отново и отново да търсим ново оригинално решение на старите задачи. И когато сме стигнали до това правилно решение, което значи, че то не е в противоречие, а в хармония с космичните закони, ние най-после успяваме да разсечем Гордиевия възел, който ни е държал привързани, противно на желанията ни, към даден човек, ситуация, проблем. Често това решение проблясва в ума ни като светкавица в миг на голямо отчаяние. Тогава, когато сме до крайна степен обезверени, изтощени и отчаяни. И именно болезненото му изстрадване отпечатва научения урок в душата ни. 

Тази роля на кармата - като стимул в търсенето на решения, е и една от предпоставките спомените от миналите ни животи да са покрити с булото на забравата. Забравата ни освобождава от бремето на старите реакции (и старите грешки). Благодарение на нея, когато се изправим пред нерешен в миналото проблем, ние имаме възможността да видим пред себе си нови хоризонти и нови пътища, мамещи ни в една или друга посока. Често се поддаваме на примамливото изкушение да поемем по познатия, лесен и утъпкан друм. Правим го веднъж, после още веднъж . . . Но рано или късно, натрупали болезнен опит, осъзнаваме, че най-тясната и стръмна пътека - тази, която все сме отбягвали - ни води до извора с жива вода.

Изложеното дотук в най-общи линии е принципното обяснение на друг аспект на кармичния закон. Вярно е, че карма създава условията, но тя не предопределя самите събития. В крайна сметка е добре да сме наясно, че никой не се занимава с това да раздава награди и наказания. Всичко, което ни се случва - и хубавото и лошото, е резултат от нашите собствени мисли, думи или действия - в този или предишен живот. Смятам за необходимо да узнаете, че кармичният закон, колкото и да е суров и безкомпромисен, не е непреодолим. За пример, заимстван от книга на един от Учителите - Тибетеца, ще ви посоча закона за земното притегляне - “Той съществува, но представлява фрагмент от един друг, по-всеобхватен закон. А непогрешимостта на неговия частичен аспект се опровергава всеки път, когато видим в небето птица или самолет. Правилно разбраният и приложен закон за кармата по-бързо ще донесе щастие, благоденствие и освобождение от страданията, отколкото самата болка и нейните последствия” - край на цитата.  

*   *   *

И така, ако аз днес излъжа с ясното съзнание, че с това ще навредя на някого, то утре ще излъжат мен по подобен начин. Ако помогна на някого безкористно, без да се надувам от гордост при мисълта колко добра е благородна съм, то след време ще получа помощ по най-неочаквани, понякога фантастични пътища. В точно определен момент, когато най-много се нуждая от нея.

Около кафенетата в центъра на града ни често обикаля възрастна, бедно, но спретнато облечена жена. Наблюдавала съм я много пъти. Протяга ръка за милостиня към насядалите около масичките хора и мълчаливо им подарява по една беззъба усмивка. Без значение дали са пуснали нещо в протегнатата й длан или не. Реакцията на посетителите е различна. Някои подават банкнота, други я поглеждат с нескрита досада или презрение, трети я изругават. А веднъж една млада жена просто я отведе до съседния павилион и й купи един хамбургер. Месеци по-късно същата тази “просякиня” се навърташе около групичка тинейджъри. Младежите събираха стотинките си за дребна обща покупка, но събраната сума не беше достатъчна. Точно тогава старицата се приближи до тях с протегната длан. Сцената беше много любопитна, защото отворената й длан не беше празна. Кротка, и все така усмихната, тя им предлагаше нужната им монета. Хора разни, ще кажете вие. Да, и съдби разни, бих добавила аз. Защото на мен лично ми е много любопитно какви събития са сполетели тези, които са пренебрегнали мълчаливата молба за помощ, отправена към тях.

Имайки натрупан опит в това отношение не бих се учудила, ако точно на тези хора  бъде отказана помощ в момент, когато най-много се нуждаят от нея. Тъжното е, че те изобщо няма да се досетят защо им се случва подобна несправедливост. И най-вероятно ще обвинят другите в бездушие, забравили за собственото си безсърдечие. Според мен не е толкова важно, дали ще дадете или не милостиня. Ако имате желание и възможност, отделете каквото ви е на сърце. Можете и да откажете по различни съображения. Но не нагрубявайте и не презирайте човека, протягащ ръка за помощ. Защото утре и на  вас може да се наложи да го направите. И най-вероятно ще се надявате на отзивчивост и любезност.

*   *   *

Когато тази книга беше завършена и готова за печат, на страниците на вестник “Седмица”, в който публикувам статиите си, поместихме молба за спонсорство. Не след дълго ми се обади непознат мъж (който впрочем бе единственият, откликнал на този зов за финансова подкрепа). Поканих го за разговор в дома си. В уречения ден на прага ми застана млад човек, страдащ от тежки  костни и мускулни увреждания, които в голяма степен ограничаваха свободата на движенията му. Забелязваха се и затруднения в говора му. За сметка на това човекът притежаваше блестящ интелект. Поради здравословните си проблеми не беше способен да работи и се издържаше от скромна инвалидна пенсия. Въпреки това беше готов да помогне. Жестът му дълбоко ме трогна. В процеса на разговора ни той разбра, че въпреки желанието си не може да помогне кой знае колко, предвид действително необходимата сума и собствените му възможности. За да му се отблагодаря за жеста, предложих да изследвам кармичните му нива, за да открием източника на заболяването му. Оказа се, че в низ от предишни животи той е бил горд, самоуверен и високомерен човек, когото страданията на другите не са трогвали. Причинявал е злини без угризения и сърдечен отклик. Съзнателно бе избрал сегашното си съществуване, за да научи урока на смирението, състраданието и опрощението. Вътрешната му нагласа, с която приемаше злочестината си, говореше, че успява да се справи с изпитанията, на които доброволно се бе подложил.

Много са хората по света, чиято настояща съдба е сходна с тази на човека, за когото ви разказах. За жалост повечето от тях не осъзнават, че трудностите и страданията, на които са подложени, са и стъпалата, които сами са поставили по житейския си път. Мнозина, изплашени и обезверени от препятствията, пред които се изправят, избират по-лесния път - този, който води надолу. Случва се това да са напреднали души, които притежават знание и вътрешна сила да се справят с проблемите си. За жалост именно такива хора смятат, че веднъж достигнатите висоти им гарантират непрекъснато духовно извисяване, което съвсем не е така. Всяко следващо стъпало в развитието ни изисква лични усилия, плаща се с лични страдания и е достатъчно за кратко да се опияним от достигнатата висота, за да се търкулнем надолу. Затова Учителите постоянно напомнят да бъдем бдителни, внимателни и най-вече - смирени. За да съумеем да опазим скъпоценния съсъд на духа, без да разлеем и капка от натрупания опит. 

*   *   *

За повечето от нас животът е просто низ от събития - добри или лоши - между които трудно съзераме  видима връзка. Не винаги осъзнаваме, че обидата която днес ни нанасят, е косвен отговор на огорчението, което вчера ние сме нанесли  на някого. Или че материалната загуба, от която толкова се разстройваме, се “връзва” с кутията кламери, взета от службата. Кармичният закон действа прецизно, безпристрастно и понякога с нежно пошляпване, а в други случаи - с болезнен удар, ни подбутва към пътя, който да ни отведе напред и нагоре в нашето духовно развитие. Стъпка по стъпка, стъпало след стъпало.

В мига, когато за пръв път успеем да направим връзка между проблема, който ни затормозява и породилата го причина, ние сме направили първата съзнателна крачка напред. Окуражени, възхитени от собственото си прозрение, отваряме широко очи за света около нас, вглеждайки се в детайлите от нов ъгъл. Душата ни, обвита в пашкула на земните  ни амбиции, страсти и дребнавости, с тихо трепване издава присъствието си. От този вълшебен миг нататък нищо не може да й попречи в един прекрасен ден, в един прекрасен час да излети оттам, превърнала се в божествено красива пеперуда.                                                        

АЗ БЯХ КЛЕОПАТРА

Учението за прераждането за моя радост се оказа тема, която освен мен самата, вълнува все повече хора. Съобщенията на ясновидци и медиуми за контактите им с отвъдното и с души на “покойници”, както и личните паранормални преживявания на някое хора - като видения, ясночуване или напускане на тялото, все по настойчиво идат да ни покажат, че там, в отвъдното има живот. Живот, който не е трудно да се представим, дори и да повярваме в него. Казваме се, че като отидем там, ще видим и спираме да мислим по темата, която внася в умовете ни толкова объркване. Темата за нашето безсмъртие.

Учението за безсмъртието и прераждането на душата идва от дълбока древност. Ще го открием във вярванията на различни народи и култури, населяващи различни географски райони по цялата планета. Повечето религии на планетата включват прераждането в доктрината си. В безсмъртието на душата е нейното циклично проявление в материалния свят са вярвали древните египтяни, келти, индуси. Това вярване е свободно приемано от ориенталците, то е основен стълб на индуизма и присъства в много клонове на будизма.

На мен лично дълбоко впечатление ми направи дългият списък от имената на най-светлите умове на човечеството, за което прераждането изобщо не е било спорен въпрос. Имена на хора, написали най-светлите е вдъхновени страници от човешката история. Те имат различен произход, раса, религия, цвят на кожата. Сред тях са имената на художници, композитори, писатели, учени, откриватели, археолози, историци, философи. Те са представители на всички сфери на човешкото познание. Сред тях са имената на Орфей, Питагор, Платон, Леонардо да Венче, Шекспир, Нютон, Вектор Юго, Балзак, Толстой, Достоевски, Айнщайн, Елена Блаватска, семейство Рьорих, Едгар Кейси, Некола Тесла, Пако Рабан, Шърле Маклейн е още, е още. . . Някъде в края на този внушителен списък, с мънички букви аз записах и своето име - това, с което ме назовават в това ме превъплъщение. А че съм имала е други узнах по един безспорен е убедителен за самата мен начин. Отново се задейства познатият ми механизъм - първо възприех Учението като работна хипотеза, а след това, освободена от ограниченията на собствените се представи, получих и доказателствата.

Не е задължително да се населваме да вярваме в превъплъщението. По същия начин не е необходимо да вярваме, че дишаме и че сърцето ни движи кръвта във вените ни. И едното и другото е естествен процес, който не е изцяло под личния ни контрол. Ако злоупотребяваме с тялото си може да се сдобием с белодробно или сърдечно заболяване. Ако злоупотребяваме с великата привилегия да сме тук е сега, ще натрупаме карма, която ще се наложи да отработваме. Част от нея в този живот, друга - в следващите. Разликата дали вярваме или не в прераждането е тази, че знанието за него ни освобождава от страха от смъртта и ни дава по-дълбоко обяснение за процесите на живота и неговия смисъл. Осъзнаването, че този ни живот не е първият, нито ще бъде последният, ни ангажира с отговорност за това как ще го изживеем. Намираме по-смислено обяснение на  събитията, което се стоварват на главите ни. Учи ни на отговорност не само за постъпките, а е за мислите ни.  

*   *   *

Болшинството от хората днес се ръководят в живота си единствено от принципа “След мен - и потоп”. Дълбоко убедени, че този им живот е единственото им - първо и последно пребиваване на Земята, те преминават през него, опитвайки се да извлекат колкото може повече от сегашното си съществуване. Гонят прекомерни амбиции, трупат вещи и пари - за поне още едно поколение напред, и накрая напускат този свят, оставяйки плодовете на целия си живот в ръцете на наследници, които често, обратно на усилията им, разпиляват всичко.

Резултат на това разбиране за живота е и цялото безмилостно и чудовищно по своя егоизъм и безотговорност съсипване на планетата ни. Вече е крайно време всички ние да проумеем, че не сме тук за един ден (разбирайте - живот) и това, което оставим -  в глобален мащаб - днес, ще заварим утре. Малко остава до прозвучаването на последния звънец. Глухи и слепи ние летим, подобно на Титаник, към собствената си гибел и ако пропуснем момента да променим курса, то от един момент нататък сблъсъкът може да стане неизбежен.

Погледнете какво причиняваме на природата. Отровени води, изсечени гори, които щедро са ни осигурявали кислорода, без който не бихме съществували, изчерпани земни недра, тотално и безогледно изтребване на животни, птици, водни обитатели, растения, че дори и на себеподобните ни. Възмутително, с нищо неоправдано унищожаване на живот. Живот, който не ние сме създали и на който никой не ни е дал право да посягаме. Крайно време е да престанем да се държим като временни гости в собствения си дом - Земята. Тази прекрасна синя планета, която е само една малка стая от необятния ни дом - Вселената. Тук, на тази планета, ние сме преживели хиляди свои животи. И тук ще се завръщаме още много пъти. Ако не обезумеем дотам, че да предизвикаме нейната гибел. 

*   *   *

Това, че темата за прераждането се обсъжда и дискутира все по-широко, дори и в медиите, това че на книжния ни пазар една след друга се появяват книги на тази тематика - всичко това не е случайно. Време е, дори и да не приемаме тази идея безусловно, поне да я допуснем в умовете си като хипотеза, която чака своето потвърждение. Време е да вдигнем ограничителната бариера, която сме спуснали пред съзнанието си. Бариерата, която разделя явленията на рационални и ирационални. Която казва - не съществува това, което не мога да обхвана с петте се сетива. Не съществува това, което науката - на сегашното й ниво на развитие - не може да докаже. Само че науката започна да доказва някое “ирационални” явления, а в различни секретни лаборатории по света вече се работи върху въпроса как това, “ирационалното”, да бъде вградено в егоистичните ни и агресивни стремежи. Само че, освен петте се сетива, ние притежаваме онова мистериозно шесто чувство, наречено интуиция. Вдигайки тази ограничителна бариера, освободени от скептицизма и сковаващите това ни сетиво догми и ограничения, превръщайки се в непредубедени наблюдатели, ние всъщност си подаряваме възможността да се докоснем до вълшебствата отвъд Бариерата. Прекрачваме като Алиса през огледалото, което, отразявайки образа и мислите ни, дълго е скривало тайните на своя омагьосан свят - свят на чудеса и изненади. Е този свят, в отговор на нашата любознателност и духовен стремеж, започва да не поднася своите безценни дарове е още по-безценните се уроци. И когато си спечелим правото на това, ние ще получим своите необорими доказателства, които по един неоспорим начин ще ни убедят, че наистина сме безсмъртни. След този миг на просветление никой никога не би ни разколебал в това ни убеждение.  

*   *   *

Много хора задават основателния въпрос - “Ако съм имал други превъплъщения, то защо не си ги спомням?” В повечето случаи за нас е непосилно да живеем със споменете от този си живот. А какво остава да помним и другите. Е в такъв случай кое ще бъдем във всеки един момент? Негърът, продаден в робство и умрял в мизерия и страдания? Инквизиторът, причинил смъртта на десетки нещастници? Проститутката, крадецът, римският легионер, евреинът, преживял ужаса на Освиенцим? Бихте ли желали да се спомняте за всичко това? Можете ле да го понесете? Или се въобразявате, че през всичките си превъплъщения сте били арабски шейх или индийски махараджа, тънещ в разкош е охолство? Дори да е така, което е малко вероятно, ако в този си живот едва свързвате двата края, то как бе ви се отразил спомена за богатия е лишен от грижи живот?

Поради изброените, а и поради други причини не съзнаваме ясно кое и какви сме били. Но и не съвсем. Защото натрупаното под формата на опит от всеки един живот остава, и част от тази опитност ние донасяме със себе се при поредното си въплъщение. Тази част, която ни е най-необходима тук е сега, за да изкачим следващото стъпало на собствената се еволюция. Донасяме своите умения, дарби, наклонности, влечения, симпатии и антипатии. Ако в минал живот нещо е довело до смъртта ни, то в този ще отбягваме подобни ситуации с цената на всичко. Ако сме помогнали някому, то може бе точно в този живот същият този човек ще не протегне ръка - тогава, когато имаме най-голяма нужда. Сигурно ви се е случвало да получавате неочаквана помощ от почти непознат човек. Ако е така, то не се учудвайте, защото най-вероятно сте си я заслужили - някога, много отдавна. Сигурно ви се е случвало да се запознаете с някого и още от първия миг да имате усещането, че го познавате от много отдавна. Сигурно. . .

 *   *   *

На това място се изкушавам да илюстрирам написаното с примери от личния ми живот. Най-близката ми приятелка, с която ме свързва дългогодишно и проверено чрез много съвместни изпитания приятелство, се появи в живота ми най-неочаквано. От мига, в който се срещнахме, между нас пламна нещо като “любов от пръв поглед”. Тази жена е родена в далечна страна, отвъд полярния кръг. Голяма част от живота си и двете сме преживели, без да се познаваме. Но когато моментът назря, кармата ни срещна, за да продължим заедно нещо започнато много, много отдавна. И когато настъпи времето пътищата ни отново да се разделят и двете ще знаем, че така трябва, но и че това не е окончателна раздяла, както не е била такава и предишната.

За да осъществи срещата ми с друга моя приятелка, съдбата прояви изключителна изобретателност. Преди години, изненадващо за мен самата, се заех с изучаването на английски език. Погледнато от гледна точка на логиката, това беше почти безполезно губене на време от моя страна. Наистина, по онова време хранех някакви мъгляви надежди за излизане в чужбина, но шансовете за реализирането им бяха почти нулеви. И така, нуждаейки се от учител, аз “случайно” попаднах на нейна вестникарска обява. Така се запознахме. Месеци след това загубих интерес към английския език, но приятелството ни е живо и до ден днешен. За да дойде моментът, когато тя се зае с редактирането на книгата, която държите в ръцете си. Трябва да ви кажа, че тя е значително по-млада от мен, интересите ни доста се различават, движим се в различни среди, така че ако не беше моята внезапна любознателност и стремеж към интелектуален напредък, просто не виждам как и къде другаде биха се пресекли и слели за определен период пътищата ни.

С риск да ви отегча, ще спомена за още един подобен подарък на съдбата. На много места в тази книга се позовавам на разкази на тази ми приятелка и се чувствам длъжна да  ви разкажа как  ни събра “случайността”. Тя е практикуващ психолог и психоаналитик, притежава дарбата за астрално виждане и . . . живее в друг град. Към момента на запознаването ни аз упражнявах диаметрално противоположна професия. При тези обстоятелства на практика не съществуваше голяма вероятност да се запознаем и сближим. Но точно това се случи. В един момент от живота си аз реших, че е време да приложа на практика способността си за пси-диагностика и духовно лечение. В резултат на низ от “случайности” се свързах с човек, практикуващ нетрадиционни методи на лечение, с когото се надявах да си сътрудничим. А чрез него се запознах и с нея. От познанството ми с този човек не излезе нищо, тъй като вижданията ни по някои въпроси коренно се разминаваха. Но приятелството ми с тази жена разцъфтя.

След всичко изложено дотук съм сигурна, че вие бихте могли да изпълните следващите десетина страници със свои собствени примери, повечето от които най-вероятно не са ви впечатлили до днес.  

*   *   *

Намирам за уместно да спомена, че всеки път, когато ние се завръщаме на Земята за ново превъплъщение, заедно с нас се прераждат и хората, с които сме създали кармични връзки в предишните си животи. Не винаги това става в кратък период от време, не винаги тези хора са близо до нас от самото ни появяване на този свят. Някои от тях са дошли преди нас, някои - по-късно. Някои са близки наши приятели, а някои - отколешни противници. Когато му дойде времето, информацията, която всеки от нас носи кодирана в аурата си, започва да създава невидимо притегателно поле,  което неотклонно ни привлича един към друг. И така до мига, в който се срещнем. Постепенно, един по един в живота ни се появяват както старите ни приятели, така и враговете, които сме си създали в предишни превъплъщения. Затова и Учителя М. ни напътства: “Не си създавайте врагове. Отредените ви ще дойдат сами”.

Сега си давам сметка, че едва след като преди години съзнателно и активно поех по пътя на духовното си самоусъвършенстване, в живота ми се появиха и продължават да се появяват и други мои стари приятели от предишните ми съществувания. Такива хора присъстват и във вашия живот. Огледайте се около себе си и ще ги разпознаете - ако не сте го направили досега. Кажете си тихичко едно кратко “Благодаря” за безценния и с нищо несравним подарък, който ви е поднесен, и продължете съвместния си път, подкрепяйки се взаимно. Не се страхувайте от предстоящата раздяла и не ъ се противете. Повярвайте - тя не е окончателна. 

*   *   *

Водени от подтика да получат някакво доказателство за миналите си съществувания, а оттам - и за прераждането, много хора в големите градове на страната, а доколкото ми е известно - и в нашия, вече са се подлагали на регресия. Казано с две думи това е способ за навлизане в минали животи. Някое от тях го правят водене от често любопитство. Други - от стремежа да разрешат здравословен или друг проблем. Книжният ни пазар изобилства с книги, написани от психотерапевти, практикуващи регресивна (или реинкарнационна) терапия.

Лично аз изпробвах този метод с помощта на моята приятелка-психолог, която ме въведе в това особено състояние на съзнанието. Направих го, водена от любознателност, а не от неверие или празно любопитство.  А и отчасти, защото исках да подложа на проверка някои свои видения, касаещи последното ми превъплъщение. Преживяването беше неповторимо и вълнуващо, но не съм убедена дали ми се иска да го повторя. Не защото (в известен смисъл) крие потенциална опасност. Просто го намирам за безсмислено прахосване на време. Какъв ли смисъл има да отделям часове от настоящия си живот, за да се разхождам в предишните или да надниквам в бъдещите си животи? Вместо това бих могла да се наслаждавам на настоящия - учейки се и трупайки опитности. Що се касае до доказателствата, които търсех, не съумях да ги открия. Една от причините за това беше, че не успях да се озова в търсения отрязък от време. А може би и така е трябвало.

Въпреки това засега знам какви са били последните ми превъплъщения. Но не бих го споделила, още повече - на всеослушание. Това не би помогнало нито на мен, нето на близките и познатите ми. Защото съгласете се - какъв смисъл има някой да узнае, че съм била . . Клеопатра например. В случай, че открито не ми се изсмее и ми повярва - поне донякъде, това само би объркало съответния човек, нарушавайки представата му, която се е изградил за мен. А и как бе трябвало да се държа аз оттук нататък? Като царствена особа? Като обикновен човек, какъвто всъщност съм? Смятам, че щом съм избрала да бъда тази, която съм, значи така е най-добре.

До този момент няколко пъти съм попадала - в книги и вестници, на таблици, които уж могат на ни подскажат кои и какви сме били в минали животи. По мое мнение тези четива са подходящи за забавление и убиване на времето (ако толкова го имате в излишък), както повечето хороскопи или кръстословиците. Но да се вземат на сериозно получените резултати според мен е проява на излишна доверчивост, а и защо да не го кажа направо - наивност. Информацията за предишните ни съществувания надеждно се съхранява във висшите ни енергийни структури и до нея имат достъп: собствената ни душа, Учителите, сензитиви от висока класа и (обикновено) притежаващи висока нравственост. Казвам - обикновено, защото и сред приобщилите се към силите на мрака има въплътени с такива способности. До тази информация някои от нас могат да достигнат единствено в моменти на висше просветление или с помощта на регресивна терапия, но само ако това е необходимо и полезно за разрешаването на значим проблем от настоящето - заболяване, психо-емоционално разстройство и др. или за по нататъшното им възходящо развитие.

 Ако толкова ви се иска (а то е лесно разбираемо) да узнаете какви сте били в минали превъплъщения, просто се вгледайте по-внимателно в себе си. Интересите ви към някоя от областите на човешкото познание, вашите наклонности, симпатиите или антипатиите ви към определени хора, способностите ви, проявили се без никакво усилие от ваша страна - това са все косвени упътващи знаци в тази посока. Аз самата изпитвам непреодолим интерес към историята на потъналата Атлантида, към древния Египет и към пирамидите, построени от тази забележителна цивилизация. Всичко свързано с тези теми дълбоко ме вълнува - по един неописуем начин. А това необяснимо вълнение ме кара да вярвам, че поне един от всичките си животи съм изживяла там - в онова древно царство на фараони, жреци и заклинатели. Що се отнася до Клеопатра - длъжна съм да призная - използвах името на легендарната египетска царица просто като илюстрация.

Ако това не би ви навредило, и дори напротив - би ви помогнало по някакъв начин, може бе точно в този си живот ще получете възможността да узнаете фрагменти от миналите си превъплъщения. Може бе. . . А дотогава? Живейте в настоящето, учете се от грешките се, трупайте опит е се наслаждавайте на този прекрасен дар - живота.

ПЪТУВАНЕ В МИНАЛИ ЖИВОТИ                                   

Психотерапевтите, използващи релаксацията и визуализацията като част от своята терапия, наричат това пътешествие на съзнанието назад във времето регресия (равнозначни са термините регресивна или реинкарнационна терапия и регресивна хипноза). Пеша по тази тема, изхождайки от личен опит, тъй като самата аз, както вече споделих с вас, съм осъществявала такова пътуване. Но за какво става дума? За да стане по-ясно трябва да спрем вниманието се на начина, по който мозъкът функционира.

Човешкият мозък оперира чрез честотни цикли, което са измерими с помощта на сложна апаратура, а електро-енцефалограмата дава възможност за записване е анализиране на мозъчните цикли. Започвайки с най-ниската честота е продължавайки във възходящ ред, те приблизително са следните:

1. Делта - от 0 - 4 цикъла в секунда. Това е абсолютната безсъзнателност е за тази честота не се знае много. Вероятно това е честотата на мозъчните вълни, когато човек изпадне в кома.

2. Тета - между 4 е 7 цикъла в секунда. Смята се, че това е областта на подсъзнанието, в която е приложима хипнозата, въпреки че много малко хора достигат до тета за дълъг период от време. Някои хора изпадат в това състояние на съзнанието, когато са потопени в транс или дълбока медитация.

3. Алфа - от 7 до 14 цикъла в секунда. Почти всички хипнотични въздействия се осъществяват в този обхват. Това е и честотата на мозъчните импулси, когато изпаднем в състояние на мечтаене, визуализация или релаксация.

4.  Бета - това е сферата на съзнателния разум - от 14 цикъла нагоре. При активна умствена дейност достига до 20 цикъла в секунда. При около 60 човек би изпаднал в силна истерия.

Много хора смесват релаксацията и регресията с хипнозата, което не е вярно. Хипнозата е частичен или тотален контрол на нечие съзнание върху вашето. Личната ви воля е изцяло блокирана, податливи сте на всякакви внушения, а след сеанса не сте в състояние да си спомните никакви подробности. Твърди се, че след такъв сеанс между хипнотизатора и хипнотизирания остава да съществува енергийна връзка, което може да нанесе вреда както на единия, така и на другия. Затова е особено нежелателна - още повече, ако хипнотизаторът е негативна, в духовно отношение, личност.

Релаксацията и регресията са състояния на променено съзнание, което дава достъп до подсъзнанието, от където по време на сеанса може да се извлече необходимата информация от миналото, която най-добре осветлява конкретен проблем в настоящето. Това може да касае ситуации от този или от минал живот, а понякога - от няколко минали превъплъщения. За да може да се осъществи регресия е необходимо човек да навлезе в ниво алфа, което се постига с методите на релаксацията (т. е. отпускането), като е възможно за кратко време да се “прескача” е в ниво тета. След извеждане от това състояние човек си спомня абсолютно всичко, включително и външните шумове, въпреки че по време на сеанса те достигат до слуха му някак си отдалеч и изобщо не нарушават вътрешната му концентрация.

 Това се постига с помощта на различни специално разработени за тази цел програми. Може да се постигне и самостоятелно, но е доста по-трудно. По-лесно е с помощта на друг човек, който да поеме ролята на ваш водач и инструктор, но е необходимо той да е добре подготвен е опитен в тази област. В противен случай съществува риск едно такова преживяване да ви нанесе трайна психическа травма с непредсказуеми последици. Представете се, че завръщайки се в минал живот се окажете в ситуация, заплашваща живота ви - давите се, обезглавяват ви, пропадате в пропаст или нещо от този род. Ако човекът, който ви е въвел в регресия, не съумее да ви успокои и изведе от ситуацията, можете да се представете какво бихте преживели. Затова, ако се изкушавате да се подложете на такова пътуване във времето, водене от често любопитство, бъдете внимателни и добре премислете вероятните последици. Лично аз не ви съветвам да го направете, освен ако не си сътрудничите с благоразумен и опитен водач, комуто имате доверие, защото според Учителите съществува реална опасност да се привлекат еманации на миналото от акаша. Това от своя страна може да  доведе до раздвояване на личността - т. нар. двоен живот, което си е форма на обсебване.

В определени случаи обаче, с помощта на този метод, човек може да открие първопричината за алергични реакции, страх (от вода, височина, гръмотевични бури и др.) или физическа болка в определена област на тялото, която отдавна го тормози. Или да разбере по-пълно взаимоотношенията се с конкретен човек, трайно присъстващ в живота му. Някое хора се решават да опитат, просто за да разберат дали наистина съществува такова нещо като прераждане. Разговаряла съм с такива хора. Общо взето след сеанса са леко объркани от това, което току що са преживели и не знаят да вярват ли, да не вярват ли и какво да се мислят. Такова преживяване обикновено размества пластовете на съзнанието, изградените и утвърдени представи за живота и смъртта и, ако не сте подготвени психически, може да се окаже нож с две остриета.

Аз самата съм въвеждала в регресия мои приятели в случаи, когато съм откривала, че причините за настоящ проблем се коренят далеч назад, в минали съществувания. Скромният ми до този момент опит в тази област ме убеди в едно - подсъзнанието на въведения в регресия през цялото време контролира процеса. То е безкрайно мъдро и вади от архива си точно това преживяване или ключов момент от миналото, който най-добре осветлява настоящия проблем на индивида и може да бъде асимилирано от съзнанието. Именно подсъзнанието дава разрешение за едно такова пътуване през времето, преценява съвместимостта ви с вашия водач, и регресия няма да се осъществи, ако чувствате вътрешна съпротива или съществува някакъв дори и минимален риск за вас.

Любопитното е, че човек може по този начин да преживее отново раждането си, смъртта си, прехода се в отвъдното, престоя се там. По време на сеанса нито за миг не се губи ориентация по отношение на това къде се намирате и кой сте всъщност. Възможно е обаче това усещане да се загуби, ако навлезете в тета ниво. Събитията преминават като на видео екран пред вътрешния ви поглед. През цялото време единствено вие преценявате и решавате дали да споделите с водача видяното и/или преживяното или да запазите някои фрагменти само за себе си.

По време на един такъв сеанс моя приятелка видя себе си като млад френски граф. Заедно с други благородници носеше важно писмо от крал Анри IV, при когото беше на служба. Съдържанието на писмото беше крайно поверително и, въпреки че знаеше за какво става дума, не можах да я убедя да ми каже. “Това е тайна” - отсече тя с категоричен тон.

Най-характерното, доказващо истинността на преживяването по време на регресия, е неподправената емоция, която го съпровожда, особено ако сте пряк участник, а не само наблюдател на някакво събитие. Възможно е да нарисувате или напишете това, което виждате, отваряйки очи, но без да излезете от това състояние. Понякога написаното е на чужд, непознат за будното ви съзнание език. Отговаряйки на въпросите на водача ви, в  някое случаи се променя гласът, тембърът, интонацията, в съответствие с това, кой сте в момента. Възможно е да си поплачете или да се посмеете от сърце. Аз лично ридах неутешимо при срещата си с безкрайно скъпо на сърцето ме същество и се смях от сърце, попадайки в извънредно забавно е приятно преживяване.

 Книги, третиращи темата за регресивната хипноза, могат да се намерят на книжния ни пазар. Написани са от лекари, психолози или психотерапевти. Непредубеденият и любознателен читател бе могъл да разшири и обогати както познанията, така е вътрешния се мироглед. Или просто да се позволи още една гледна точка към заобикалящия го свят.

Тези, които приемат прераждането като неоспорим факт, водене от вътрешното се убеждение, нямат нужда от подобни проверки и доказателства. Дори и тези, които не отричат, но и не приемат априори това учение, не се чувстват особено привлечени от подобен метод за изследване е проверка. Повечето от тези хора се доверяват на вътрешния се глас и оставят нещата на собствения им ход, без да ги населват. 

  А защо аз се подложих на регресия? Може бе, за да мога с чиста съвест да напиша тази статия.

ИЗЛИЗАНЕ ИЗВЪН ТЯЛОТО

Според източните философии физическото тяло може да се сравни с водолазен костюм, позволяващ на душата да се гмурне в материята. Ограничавайки духа, тялото същевременно ни осигурява един великолепен механизъм за проявление. Механизъм, чрез който съществуваме в материалния свят, радваме се на живота или страдаме от грешките си. Учим се - както от радостта, така е от скръбта. През деня, в будно състояние, преодоляваме трудностите и препятствията на материалния свят. Всяка нощ обаче напускаме тленния се затвор, “обличаме” астралното  си тяло, и се озоваваме в Отвъдното. Там, на това ниво на вибрация, осъществяваме частична връзка с истинската си по-висша същност, с духовните си Учители, а понякога е с тези, които вече са напуснали материалния свят. Етерното ни тяло остава да охранява физическото и да поддържа жизнените му функции - дишане, кръвообращение, обмяна на веществата, и е готово да ни “призове” обратно при най-малкия сигнал за дискомфорт или опасност. Завръщайки се обаче, ние преминаваме през специфична енергийна завеса, която заличава споменете и преживяванията ни там поради ред причини. Една от тях е просто да се избегне объркването, смесването на двете реалности, което бе довело до смущения в психиката ни и житейската ни ориентация.

На повечето от нас след събуждане ни е необходимо известно време, за да се ориентираме в конкретната обстановка. Бавно в съзнанието ни изплува физическата реалност - датата, деня, къде се намираме в момента. Този процес още повече се забавя, ако сме сменили обичайната си среда - намираме се на гости, в хотел е т. н. В съзнанието ни все още се прокрадват откъслечни спомени - картини, ситуации от преживяното през нощта, което обаче постепенно избледняват. Казват, че окончателното ни преминаване в Отвъдното (след т. нар. смърт) представлява нещо подобно - бавно се събуждаме в една позната среда и продължаваме заниманията си, които сме прекратили “току що”.

Освен този вид напускане на тялото (по време на сън) някои от нас са имали такова преживяване и при други обстоятелства. За това най-често съобщават хора, преживяли клинична смърт, тежка катастрофа, причинила сериозни телесни травми или оперативна намеса под пълна упойка. Понякога се случва като следствие от вземане на наркотици. В подобна ситуация човек се озовава високо над физическото си тяло, което наблюдава с интерес и обикновено му е необходимо известно време да осъзнае,че това там долу е неговото тяло. В някое случаи това го озадачава, в други му е просто любопитно и му е трудно да проумее защо е тази суетня от хора в лекарски престилки, след като на него му е толкова спокойно е просторно - липсата на ограничаващата физическа обвивка дава невероятно е неописуемо с думи усещане за свобода. Способността за зрително възприятие с нищо не прилича на обичайното ни зрение. Човек вижда едновременно във всички посоки, еднакво добре и наблизо, и надалеч. Способен е да премине през плътни физически прегради без никакви ограничения. Може да се озове където си пожелае, стига достатъчно ясно да си помисли за това.  

*   *   *

Доколкото ми е известно, тайните служби на някои от развитите страни вече се опитват да използват тази човешка способност за разузнавателни цели. За тази цел изпращат специално подготвени  хора които, неограничавани от телата си, могат да проникнат и в най-строго охранявани зони, лаборатории и където още ги изпратят. Само че този начин да се домогват до секретна информация все още не е напълно ефективен. Ето по какви причини. Ако аз, която си нямам никакво понятие от ядрена физика, намирайки се в астралното си тяло попадна на такава документация, няма да мога да я предам на ръководещият сеанса, просто защото в мозъка ми не съществуват такива термини, понятия, аналози. И добре, че е така, защото кой знае какви биха били последиците от подобни експерименти.

*   *   * 

Освен при горе изброените обстоятелства човек може да преживее спонтанно излизане извън тялото и поради други причини - силен стрес например. Съзнателно и целенасочено това може да се постигне с помощта на различни техники за релаксация и медитация, стимулиращият ефект на определена музика, аромати, словесни формули (мантри) е др.

Веднъж синът ми ме помоли да се срещна с негова връстничка. Момичето имало някакви проблеми, които искаше да сподели с мен, както и да чуе мнението ми в тази връзка. Още преди да се срещнем изпитах познатото чувство, че ще видя отколешен приятел. Когато девойчето дойде у дома, на петата минута ми каза същото - че има ясното усещане, че ме познава отдавна. А двете се срещахме за пръв път в този живот. Проблемът, който я беше довел при мен, беше следният.  Неотдавна някакво момче й беше дало касета със звукозапис, предназначен да я въведе в медитация. По време на едно от прослушванията обаче се случило нещо страшничко. Така както ми го описа ми приличаше на опит за излизане извън тялото, но и не точно. От слънчевия й сплит плавно се отделило кълбо енергия с яркожълт цвят, което бавно заплувало на метър над тялото й. В този момент от нищото се материализирал огромен черен тризъбец, който заплашително се насочил към него. Ужасено момичето с неимоверни усилия се “прибрало” обратно. След това неприятно преживяване му били необходими дни, за да се съвземе от страха.

 Ако човек преживее спонтанно излизане извън тялото си, без да е чувал, чел или слушал, че е възможно подобно преживяване е че то е наша нормална способност (като дишането или сърдечния ритъм), то това бе нанесло сериозен удар върху психиката му. Такива хора започват да мислят, че развиват шизофрения, че имат тумор в мозъка или че “превъртат”. Поради тези причини запазват всичко в дълбока тайна и не смеят да го споделят с никого, от страх да не ги обявят за луди и да ги насочат към някоя психиатрична клиника. Между другото в такива “здравни” заведения се намират доста хора с подобни проблеми.

По света има много хора с такива необичайни преживявания. Повечето са били спонтанни, но има е представители на човешкия род, което са способни да осъществяват подобни извънтелесни пътувания съвсем съзнателно, по собствено желание. Например шаманите от различни африкански племена или тези на американските индианци, които, съзнателно напускайки тялото си, са донасяли от астралното ниво информацията, необходима за разрешаването на един или друг проблем - на отделен човек или на цялото племе. Да не говорим за обитателите на манастирите в Тибет, Индия, Кетай и други източни държави. Както и другите свръхсетивни възприятия, и напускането на физическото тяло е наша нормална, но все още неразвита в пълна степен способност. 

Пеша всичко това, тъй като напоследък хора, преживели напускане на тялото си споделят с мен ужаса, който са изпитали по време и след подобно “приключение”. В много редки случаи някои смятат това преживяване за приятно и вълнуващо. Особено, когато им е за пръв път.

В случай че ви се случи нещо подобно, в никакъв случай не се паникьосвайте. Важно е да знаете, че е достатъчно да се помислете, че помръдвате част от тялото се (дори е кутрето на ръката), за да се върнете обратно в него. Ако това ви се случи в следствие на конкретни съзнателни действия от ваша страна, то след като се отървете с “лека уплаха”, незабавно ги прекратете. Поне докато съберете необходимата информация по темата. В противен случай се излагате на рискове с непредсказуеми последици. Пременете за известно време на растителна диета, прекарвайте повече време на чест въздух, споделете тревогите и опасенията се с близък човек, на когото имате доверие. И най-важното - не се страхувайте.

ИГРА С ОГЪНЯ

В последните няколко години на книжния ни пазар се появиха доста книги, които запознават любознателния читател с древните източни практики за духовно и физическо самоусъвършенстване. В по-големите градове започнаха да никнат като гъби след дъжд всевъзможни “школи”, в които срещу солидно заплащане ви обещават - по различни начини и чрез най-невероятни скоростни способи, да развиете паранормални способности и да достигнете до висше просветление.  Става дума за различни техники за медитация, развиване на астрално виждане, способност за разчитане на аурата, астрални проекции, отваряне на чакрите и какво ли още не. Очаровани от евентуалните възможности за съприкосновение с невидимото по един бърз и лесен начин, доста хора се решават да изпробват един или друг метод. Някои го правят в стремежа си да подобрят физическото се здраве, други - водене от желанието да се докоснат до феномени от рода на ясновиждането или контакти с отвъдното. Мотивите са различни, но общият знаменател е един - хората вярват и се надяват, че каквото и да направят, то ще е за тяхно добро. Само че не винаги резултатите са такива, каквито те са очаквали. В много от случаите последиците са направо плачевни и могат да отведат новоизпечения  “ясновидец” дори до кабинета на психиатъра, който - колкото и добър специалист да е, трудно може да се справи с възникналия проблем.

Да кажем, че харесвате китарата като музикален инструмент и страстно желаете да се научете да свирите. Какво бихте направили в този случай? Бихте си намерили подходящ учебник и, старателно следвайки инструкциите, в рамките на няколко седмици се превръщате във виртуозен китарист? Дълбоко се съмнявам в това. Колкото и голямо желание да имате, трудно бихте се справили сам, без помощта на добър и опитен учител. Вярно е, че има талантливи хора с природна дарба, които биха се справили и сами, но колцина са те?

Всеки от нас може да бъде сравнен с една прекрасна седемструнна китара. Източните техники, които имам предвид, позволяват и спомагат да настроим нашия великолепен инструмент така, че да издава най-чистия и хармоничен звук. Но за това се изисква солидна теоретична подготовка и едва след като я преминем, можем да се заемем с практиката. Използвайки определена техника за медитация например, ние боравим с типове енергии, които пропускаме през физическото си тяло и енергийните си обвивки. Тук е важно да се знаят няколко неща. Първо - физическото тяло на азиатеца доста се различава от това на европееца, а това на индианеца - от тялото на африканеца. Западният човек може да работи с източни техники след продължителна, внимателна и компетентна подготовка на физическия и останалите носители. Това включва както начена на хранене, така е усвояване на определени знания от източната философия. В противен случай рискът някоя от струните да не издържи и просто да се скъса е съвсем реален. 

Тук бих искала да се спра по-специално на техниките за събуждане на кундалини (скритата енергия, намираща с в основата на гръбначния стълб) и отваряне на чакрите, тъй като това е тема, с която съм доста добре запозната до момента.

Думата чакра в буквален превод от санскрит означава колело. В етерното тяло на всеки от нас са разположени много такива чакри, но най-главните са седем на брой. Представляват вихри от енергия, намиращи се по дължината на етерното съответствие на гръбначния стълб, всеки от които вибрира приблизително с честотата на един от седемте цвята на дъгата. Една от функциите им е да приемат енергиите, достигащи до тях през другите ни тела, и да ги трансформират до необходимата - за конкретната част на физическото ни тяло, степен на вибрация. Така приети и трансформирани, енергиите от всяка чакра, чрез система от енергийни канали, която е точно копие на нервната система, а след това чрез самата нервна система, ендокринните жлези и кръвообращението, достигат до конкретни системи на нашия организъм и принадлежащите им органи. Това е начинът, който душата използва, за да поддържа и управлява физическия си носител.

Трябва да се знае, че в конкретния момент от живота ни, физическото тяло на всеки от нас е годно да приеме и понесе, без това да му навреди, енергия с точно определен потенциал. Постепенното и безопасно отваряне на чакрите е под контрола и управлението на самата душа, която най-добре знае какво може (или не) да понесе тялото, което обитава.

От личен опит и продължителни наблюдения зная, че дори спонтанното активизиране на центровете - в резултат на естественото развитие на конкретния човек, е съпроводено с неразположения и специфични, често доста болезнени усещания. Най-често това са болки в областта, контролирана от съответната чакра - т. нар. свещени болки. За пример - ако е настъпило времето да започне да се отваря център над слънчевия сплит, освен болките се появяват: “падане” на гласа, спазъм в гърлото и говорния апарат, виене на свят, главоболие, временни отклонения в зрението, моментна загуба на равновесие. При хора, на които се “отваря” третото око се чувства тъпа болка в главата - обикновено в областта на едното от очите и съответното слепоочие. Именно тези хора започват, изненадващо и за самите себе си, да сънуват пророчески сънища, да виждат невидими за другите неща, да предсказват с удивителна точност дадено събитие.

Времената, в които живеем, предлагат уникални по своето естество условия за естественото ни духовно развитие и израстване. За конкретния човек това време е строго индивидуално и е съобразено с вътрешната му готовност. И ако всеки от нас съумее да осъзнае голямата отговорност, която се стоварва на плещите му в резултат на този вътрешен растеж, именно това осъзнаване би спомогнало за по-нататъшното разтваряне на чакрите. Тогава искрящите лотоси бавно започват да  разтварят цветовете си, без това да навреди на здравето или психиката ни. Точно обратното - именно благодарение на техния спонтанен цъфтеж ние придобиваме способността да осъществяваме по-непосредствен контакт с висшите светове. Светове където, за разлика оттук, всички ние сме едно обединено цяло.

 Това почти недоловимо активиране се извършва постепенно и  своевременно в хода на еволюцията ни, когато превъзмогнали низшата си природа, прехвърлим фокуса на вниманието си от личното към общото благо и съзнателно се поставим в служба на човечеството. Насилственото и преждевременно отваряне на чакрите би нанесло непоправими увреждания на физическото ни тяло. Ако все още се съмнявате в написаното дотук, вгледайте се внимателно в някое обгорено от мълния дърво и ще добиете съвсем нагледна представа, какво бихте причинили на тялото си с прибързаните си и необмислени действия. Длъжна съм да ви информирам, че нормалният процес е - духовен напредък, последван от отваряне на центровете, а не обратното. 

*   *   *

Що се отнася до медитацията, моя близка приятелка преди време се пробва да медитира, използвайки инструкциите, изложени в една книга. В резултат на това след четвъртия или петия опит тя започна да се чувства доста странно. Получаваше учестен пулс, силно сърцебиене, разтреперване причинено от значителна загуба на енергия. Сънят й се наруши. Започна да сънува кошмари.   А една нощ в съня си тя дочула мъжки глас, който властно и настойчиво я зовял навън. Гласът идвал откъм терасата на апартамента й. Когато стресната се събудила, тя осъзнала, че се намира на стълбището, пред жилището си - т. е. - точно в обратната посока.

 Изплашена от тези симптоми, тя престана с опитите и постепенно състоянието й се нормализира. За щастие нямаше сериозни последици, а освен това получи един добър урок да не бърза да слага  каруцата пред коня.

Тук съм длъжна да уточня - медитацията сама по себе си е един чудесен способ за навлизане навътре и постигане на контакт с висшата ни същност. Но както всичко останало и тя може да се окаже нож с две остриета. Да вземем за пример енергията на атома. Освободена, тази колосална мощ може да служи на човека, но и да го унищожи. Една гръмотевична буря пречиства атмосферата, обогатявайки я с озон, но ако имаме нещастието да попаднем под някоя от мълниите, ще бъдем изпепелени.  

*   *   *

Добре е да се знае, че в състояние на променено съзнание (алфа или тета честота на мозъчната дейност), до което довеждат повечето източни техники, ние се оказваме незащитени и уязвими за сили и същности, за които повечето хора си нямат и представа. Затова, ако въпреки риска за който ви предупреждавам, сте решени да изпробвате определена медитационна или друга техника, то поне се подсигурете с предохранителни мерки. Най-простото е да отправите молитва за закрила, да се обградите със сфера от бяла Христова светлина или поне да заявите (гласно или на ум), че през следващите 15-20 минути сте защитени и неуязвими за всякакви негативни сили и енергии,  и че след изтичането на този срок ще отворите очи и ще се върнете в настоящето, каквото и да се случи.

Важно е да отделите известно време, за да изясните за самите себе си мотивите, които ви ръководят. Ако се стремите към духовно израстване и усъвършенстване - то това не е пътят. В този случай е по-добре да се доверите на вътрешния си водач - собствената си душа. Тя ще ви посочи най-правилния и безопасен начин. Достатъчно е просто да помолите (най-добре преди заспиване) да ви посочи Пътя. След време, в отговор на молбата ви ще попаднете на подходящи книги по тези въпроси или ще срещнете хора, които да ви помогнат.

*   *   *

Психичните сили, които някои хора се опитват да събудят чрез прилагането на една или няколко техники, съвсем не са белег на духовно израстване. Лично аз познавам хора, които са ги развили в една или друга степен, без това да ги е извисило от морална или етична гледна точка.  Нещо повече, осъзнали достигнатата от тях мощ, те без да губят време за самоанализи, бързат да я изпробват върху хората, с които най-пряко общуват. Нанасят непозволени и с нищо неоправдани енергийни удари, крадат съвсем съзнателно от енергията им, манипулират ги за своите егоистични цели. Тежко на такива хора, защото пътят, по който са поели, ги води назад и надолу. Не продавайте душата си по такъв пагубен за вас начин. Повярвайте ми - цената е неимоверно висока.

Манипулирането на едно човешко  същество, което по Божията воля е равно на всички останали, от страна на друго такова, е тежко нарушение на Божествените закони и скъпо се заплаща от извършителя. Това, което утежнява вината на такива хора е фактът, че те съзнават (поне частично, ако не напълно) това, което вършат. Знанията, които са им помогнали да развият у себе си тези способности, са дадени на човечеството от Йерархията на Светлината със свещената заръка тези знания от своя страна да бъдат употребявани  единствено и само за доброто и благото на хората.

Тежкото изпитание и проверка, на което е подложен всеки от нас, добил определени знания - а оттам - и възможности, е да се види как и с каква цел ще ги използва.  Често явление е хора, развили до определена степен ясновиждане или друга способност, внезапно да я загубят, или пък да започнат да се изправят пред почти непреодолими житейски препятствия. Ако в такъв момент си спомнят за поговорката: “На бодлива крава Бог рога не дава”, много неща ще им се изяснят. 

“Бог дал, Бог взел” - казва древната мъдрост. Парапсихичните способности не са безплатен и доживотен подарък от небето. Всеки, който ги е развил, е заплатил за тях с цената на много страдания и жертви в безкраен низ от животи. Те са велика отговорност и задължение. И е тъжно, веднъж достигнал до тях след толкова изпитания и препятствия, човек да ги загуби заради неуместната си гордост и самозабрава.

И най-важното по мое мнение е, че тези способности далеч не са предела на човешките възможности. Дори в известен смисъл може да се каже - това е само началото.  

*   *   *

Докато някои от нас проявяват вроден скептицизъм и недоверие по отношение на всичко недостижимо за петте ни сетива, то други изпитват непреодолим стремеж да достигнат до конкретни доказателства за противното. Но водени от този естествен стремеж някои от тях много често действат прибързано и необмислено. Развиването на ясновидство или други паранормални способности съвсем не е критерий за святост на характера или белег за духовна извисеност. Съществува изградено мнение, че всеки ясновидец или екстрасенс е благ, безкористен и духовно чист човек. Но, за жалост, това не винаги е така. Даден индивид може да е голям парапсихик и същевременно да е алчен и високомерен егоцентрик, използващ способностите си, за да забогатее или да властва над събратята си.

Както вече казах, парапсихичните способности са следствия от духовните натрупвания - в резултат от еволюцията на конкретния човек, а не са първопричина. Казано с други думи, плътността на ефирната завеса, разделящата физическото от духовните измерения намалява тогава, когато достигнем до определена степен на развитие. Да се опитваме да се сдобием с такива възможности без да притежаваме необходимата духовна зрелост е излишна прибързаност и е много опасно за здравето, дори и за живота ни. Това е като да си въобразяваме, че само защото сме се научили да караме велосипед, можем да яхнем мощен мотоциклет Хонда - без да имаме никаква представа нито за техническите характеристики на машината, нито пък да сме запознати с Правилника за движение по пътищата.

Всеки от нас притежава паранормалните способности, за които говоря, в латентен вид. Ако не избързваме и не насилваме събитията, а и телата си, те се развиват и проявяват тогава, когато сме готови за това на всички нива и сме достатъчно зрели, за да ги използваме разумно и градивно. И не само за себе си, а за всеобщо добро. В противен случай, ако мотивът ви е просто човешко любопитство - да надзърнете отвъд Завесата или - още по-страшно - да боравите със средство, с което да вредите или да манипулирате другите, то се подгответе за доста неприятни изненади. Огънят, с който се опитвате да си играете не само топли, но и изгаря и ще ви поднесе доста болезнен урок. Дано само да не се окаже фатален.

МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО

Една от любимите теми на авторите на т.н. фантастични повести и романи е пътуването във времето. “Машината на времето” на Хърбърт Уелс все още си остава класика в този жанр на литературата. Ако се поразровим в приказките на различните народи ще се натъкнем на същата тема в нейните неизброими варианти. Същото е и с митовете и легендите произхождащи от всички кътчета на планетата. Много от научните постижения, описвани в романите на Жул Верн например, смятани на времето за плод на развихрената му фантазия, сега вече са нещо най-обичайно. Отдавна самолетите и космическите кораби обикалят Земята, подводниците кръстосват дълбините на океаните и моретата, и човешки крак стъпи на Луната. Що се отнася до апарат за пътуване във времето - за неговото действително построяване тук там вече се прокрадват завоалирани съобщения. В повечето случаи в литературни творби на писатели-уфолози (пишещи за НЛО), причислявани към жанра “научна фантастика”.

В книгата си “Предопределението на съдбата” Петер Краса изнася факти за създаването на такъв апарат, който е наречен от създателите си “Хроновизор”. Създаден е от екип от дванадесет световно известни учени под ръководството на отец Алфредо Пелегрино Ернети - теолог, екзорсист и музиколог - професор по архаична музика. Роден в Италия през 1926 г. той се е посветил на своите изследвания в гореизброените области до своята кончина през 1994 г. В продължение на четири десетилетия 12 учени се включили в отделни фази на експеримента за създаването на хроновизора, а в началото на седемдесетте години прототипът му бил успешно завършен и изпробван. Данни за това се съхраняват във Ватикана, в условия на свръх секретност. Апаратът не е предназначен за пренасяне на хора през времето, а за записване на образи и звуци от отминали епохи, които незаличими съществуват в отразяващия етер - хрониката Акаша или т.н. Акашови записи. Тази световна памет съхранява всички събития, не само целия процес на развитие на нашата планета от възникването й досега, но и всички мисли и действия на нейните обитатели. Малко преди смъртта си, опасявайки се от вероятността за злоупотреба с апарата, Ернети го разглобява, като връчва за съхранение съставните му части на учените, участващи в неговото конструиране и построяване.

Що се отнася до пренасяне на материя през времето и пространството, това също е възможно и аз не бих се изненадала, ако подобен апарат вече е построен в секретни скъпо струващи лаборатории. В една от книгите си Чарлз Ледбитър - съвременник и сподвижник на Елена Блаватска, описва извънредно любопитен медиумен сеанс, на който той самият е присъствал като наблюдател. С помощта на медиум от астралния свят е било призовано същество, което нарекло себе си с женско име. Присъстващите се заинтересували, дали е възможно да се пренасят физически предмети през пространството, след което станали свидетели на нещо невероятно от гледна точка на официалната наука. В предоставения за целта прозрачен стъклен съд пред очите на изумените присъстващи бавно започнало да се материализира екзотично цвете. Появили се корените, след това стеблото и накрая великолепен цвят. Растението било свежо, излъчвало приятен аромат, а по корените му се виждали влажни песъчинки.

Това, което описва Ледбитър, сега наричаме телепортация. Най-общо казано обектът се разгражда на съставните си атоми, които се пренасят през астралното ниво до новото си местонахождение и там отново се “сглобяват”. Целият процес изисква колосално количество енергия и прецизност на изпълнението, за да може от разградените атоми да се изгради същия обект на експеримента. В случая, описан по-горе, енергията е била извлечена от етерното тяло на медиума, което го довело почти до припадък. Аз лично смятам, че по този начин е било дезинтегрирано и тялото на Христос, а енергията, съпровождаща процеса, е създала трайния отпечатък върху платното, известно като Торинската плащеница, с което е било увито тялото.  

Но да се върнем отново на темата за акашовите записи. Това информационно поле е паметта на планетата ни е отворено и достъпно за хората. Може би ще ви изненада твърдението, че всеки от нас е един своеобразен хроновизор.   А и своего рода - машина на времето, тъй като, развил умението съзнателно да напуска тялото си, може свободно да пътува през времето и пространството.

Някои от нас притежават тези способности в латентен вид, други вече са ги развили до степен, позволяваща им, ако не са се научили да пътуват без апарати, то поне да четат в записите. Колкото по-развити са тези способности, толкова по-чиста е и прочетената информация. За пример можем да вземем телевизионна антена. Звуците и образите са излъчени в ефира, но за да ги уловим е необходимо да настроим антената на необходимата честота. Колкото по-фина е настройката и по-съвършен е тунерът на телевизора ни, толкова по-добро е качеството на звука и изображението.

 Ясновидците, медиумите и т.н. гледачки черпят информацията си от акаша и колкото по-добра е “антената” и “приемникът”, толкова по-достоверна е и информацията. Грешките са по-чести при прогнози за бъдещи събития, отколкото за отминали и обяснението за това е сравнително просто. Когато човек е поставен пред избор, винаги съществува набор от варианти, от които той избира един. Възможно е ясновидецът да “види” нереализираната възможност и в това всъщност да се състои грешката. Затова пък разчитането на миналото е по-лесно, защото става дума за вече случили се събития. Някои хора притежават ясновидски способности, без изобщо да подозират за това. Това те наричат късмет, а аз - умение да чуват вътрешния си глас.

Всички ние получаваме своите знаци и предупреждения, подшушнати от този вътрешен глас. Особено в повратните моменти от живота си. Бедата е там, че не винаги успяваме да ги разчетем. А една от причините за това е, че очакваме да са ясни и забележими - като указателните знаци на голяма аерогара. Но това далеч не е така. Не че знаците са толкова дребни, едва ли не - незабележими. Просто в повечето случаи ни е необходимо време, за да осъзнаем, че отдавна ги получаваме. Защото азбуката, чрез която са изписани, е нова за нас и тепърва ни предстои да я изучим, а след това - и да я използваме. Това е като да се изправим в подножието на Айфеловата кула и, озъртайки се наоколо, да се питаме къде ли е тя. Ами че там си е - току над главата ни. Необходимо е само да се отдалечим от нея - т.е. да променим леко гледната си точка, за да се извиси пред удивените ни очи с цялото си великолепие.

Най-често тези едва доловими в началото знаци ни се дават от Висшата ни същност - душата ни. Проявяват се като т. нар. шесто чувство, интуиция, съвест - все думи, които за мен са синоними. Ако се замислите ще си спомните за неизброими житейски ситуации, в които сте си казвали “Добре че направих това” или “Как се сетих да се обадя на. . .”. Не сте се “сетили”. Просто сте чули вътрешния си глас - гласът на душата си, който ви е подсказал верния отговор. Този глас никога не крещи оглушително. Той само нашепва. Затова е необходимо да се вслушваме в себе си, за да можем да го доловим, когато ни подсказва правилното решение на поредната житейска задача. Хората, които успяват да дочуят безмълвните съвети на по-висшата си същност, решават житейските си проблеми с видима лекота, нещо което несведущият страничен наблюдател нарича просто късмет. А така нареченият късмет е просто дарба и умение да се възползваме от знанията и опитностите, натрупани от самите нас в продължение на много животи - често с цената на неимоверни усилия, страдания и грешки. Грешки, от които обаче сме съумели да извлечем необходимия полезен урок. 

*   *   *

Когато говорим за медиумни способности, паранормални явления и психофеномени, е необходимо да се стараем да отсяваме зърното от плявата. Явленията, за които говоря се проявяват с все по-голяма интензивност. Все повече се говори и пише по тези теми, все повече хора съобщават за преживявания от подобно естество, за да ги игнорираме с лека ръка. Ако съумеем да се предпазим от фанатизма и суеверието, които биха ни изиграли лоша шега, и се опитаме да ги изучим обективно и спокойно, то от Невидимия свят по един или друг начин ще започнем да получаваме доказателства - наши лични  - за тяхното реално съществуване.

Вече не е тайна, че и официалната наука проявява все по-подчертан интерес към хора, проявяващи доказани паранормални способности. Спомнете си за покойната пророчица Ванга, Вера Кочовска, Петя Димитрова (Ирина), Момера Пенчева, Джуна и много други. Вярно е, че когато преди няколко години и у нас настъпи бума на психофеномените и екстрасенсите, много личности със съмнителни способности се самообявиха за лечители, ясновидци, контактьори и какви ли още не. Изстрадали и препатили хора, не намерили помощ за проблемите си в лицето на официалната медицина, с горчивина осъзнаха, че и сред тези “свети”  и “надарени” събратя псевдо сензитивите са преобладаващото мнозинство. Но аз твърдя - не бива покрай сухото да гори и суровото.

Има един прост и ефективен начин да разпознаете истински способния лечител или ясновидец от шарлатанина. Основният критерий за това, по мое мнение, е проявата на зле прикрита алчност. Някои от тези “лечители” убедително твърдят, че парите представляват мръсна енергия и, освобождавайки се от нея, пациентът има много по-голям шанс да постигне изцеление. Ако се замислите малко повече, бихте си задали съвсем логичния въпрос - а как се справя въпросния благодетел с тази нечиста сила? Вгледайте се в начина и стандарта му на живот и ще откриете отговора.  Високите хонорари изобщо не могат да бъдат гаранция за паранормалните способности на въпросния човек, нито за неговата духовна извисеност

По-високата степен на духовно развитие на който и да е от нас не бива да се смята за дар божи, носещ му предимства и привилегии. Такова духовно израстване по-скоро налага лична отговорност от по-висш порядък. Това, че дадена личност - напредвайки по своя път, е изпреварила с няколко крачки друга личност не е и не бива да става повод за самовъзвеличаване и духовно високомерие. Никога не бива да забравяме, че в житейския спектакъл ние сме просто другите актьори, а не режисьорът.  

*   *   *

Способността да се надникне зад завесата, разделяща земния план от астралния и по-високите нива е реално достижима за всеки, неизбежна е и е просто въпрос на време за отделния човек. А с тази способност идва и по-високата степен на отговорност от страна на човека, достигнал до съответното ниво. Ако тук, във физическото измерение по-бедният и по-слабият е в услуга на по-силния и по-богатия, то в духовните измерения е тъкмо обратното. Духовно напредналият поема по-голяма част от общия товар, в съответствие с нарасналите си възможности. Тъкмо поради тази причина същества, завършили своята еволюция и по този начин освободили  се от необходимостта да се прераждат, отново се завръщат на Земята. Приемат превъплъщението по собствен избор, водени от желанието да помогнат на събратята си да ги достигнат. Остава ни да си пожелаем един ден, в някой следващ живот и ние да се присъединим към тях. И, вливайки своята енергия и натрупан опит, да помогнем на човешкото семейство, към което се числим, да направи следващата стъпка  - напред и нагоре, по обратния път към дома.  

*   *   *

Преди години в небето над нас се появи космическа гостенка - кометата Хейли - Боб. В една късна вечер, прибирайки се у дома, от време на време вдигах поглед към звездното небе, за да ъ се полюбувам, но когато се изравнявах с уличните лампи, тя просто се изгубваше в тяхната светлина. Тогава си помислих - една нищожна улична лампа за миг се оказваше по-ярка от това огромно светещо дете на Космоса. Това, дали съумявах да съзра нейната жива светлина, или виждах единствено мъждукащата изкуствена светлинка, зависеше от моята гледна точка. Надявам се тази книга да ви помогне да погледнете на живота и на света, който ни заобикаля, от още една гледна точка. Убедена съм, че ако си го позволите, ще съзрете красота и мъдрост, които биха придали още една допълнителна багра и нов смисъл на съществуването ви.

В нашето динамично време на технологиите, комуникациите и космическите изследвания, живеем заобиколени от все по-сложно устроени технически средства. Но от гледна точка на потребителя не е необходимо всеки да е специалист по програмиране например, за да може да ползва компютъра в офиса или дома си.

По аналогия, дори и да не схващаме в дълбочина духовните науки, на първо време за нас е достатъчно да владеем част от познанията в тази област, дотолкова, че тези познания да облекчат пребиваването ни в материалния свят и да ни помогнат в изпълнението на конкретните ни задачи в този живот. Както казва Учителя Мория - “Ще ви попитат - за какво е Учението? Отговорете - за да живеете по-добре”.

Аз бих добавила - по-добре, по-смислено, по-пълноценно. И когато се научим да сме по-полезни за самите себе си, автоматично ще се окажем по-полезни и за всичко, което ни заобикаля. За Природата, за планетата ни, за Вселената - малка частица от която е всеки един от нас.

автор - Ценка Стойчева - Цветелина

редактор - Румен Денев

коректор - Йорданка Неделчева

компютърно оформление на корицата - Ивелин Йовчев

[ Home ] [ Up ]

Send mail to logos_cs@abv.bg with questions or comments about this web site.
Last modified: 24.07.2003 г.